Решение № 3111 от 15.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3111 гр. София, 15.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20261110206913 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на ,,***''“ АД, ЕИК *******, чрез адв. М. Г. против Наказателно постановление № Р-10-18/08.04.2026 г., издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на дружеството на основание чл. 644 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 вр. § 1 т. 52 от ДР от Кодекс за застраховането (КЗ) е наложена имуществена санкция в размер на 1022, 58 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем цента) за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ.

В жалбата се излагат твърдения, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като обстоятелствата досежно повторността на санкционираното нарушение за първи път са описани и са му предявени едва в НП, но не и в АУАН. Изтъква се и че не е налице повторност, тъй като предходната санкция е наложена за нарушение на чл. 107 КЗ (отм.). Релевира се нарушение на материалния закон, като се излагат съображения, че неправилно нарушението е подведено под нормата на чл. 108 КЗ, докато приложими са разпоредбите на чл. 496 и сл. КЗ, уреждащи претенциите по застраховка "Гражданска отговорност". Твърди се, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението. Навеждат се доводи, че санкционираното нарушение разкрива признаците на маловажен случай.

Твърди се, че наложената имуществена санкция не съответства на целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН. Отправя се искане атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Алтернативно се претендира нарушението да бъде преквалифицирано като такова по чл. 644 ал. 1 т. 1 КЗ и санкцията да бъде намалена до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание дружеството - въззивен жалбоподател, редовно 1 уведомено, не изпраща представител.

Наказващият орган – заместник – председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, не се явява, редовно уведомен.

Представлява се от юрк. С.Л., която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Изтъква, че от събраните доказателства се установява извършването на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Намира, че липсват основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Подробни съображения излага в писмени бележки.

СРП, редовно призовани, не изпращат представител и не излагат становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – юридическото лице, на което е наложена имуществена санкция, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложено в материалите по преписката известие за доставяне, наказателното постановление е връчено на дружеството – жалбоподател на 20.04.2026 г., а въззивната жалба е подадена на 27.04.2026 г.), както и срещу подлежащо на обжалване НП, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С НП № Р-10-214/30.11.2023 г., издадено от заместник - председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", влязло в сила на 10.10.2024 г., на дружеството - жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 2 000, 00 лева за нарушение на чл. 108 ал. 1 КЗ.

На 28.08.2025 г. в КФН, управление „Застрахователен надзор”, постъпила жалба с вх. № 91-02-****/28.08.2025 г. от Ж.Н.Ж., в която се изразявало недоволство от забавено произнасяне от страна на ЗД ",,***''" АД по предявена претенция на основание договор за имуществена застраховка „Каско” във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП.

Във връзка с извършване на проверка по случая с писма на КФН, изх.

№ 91-02-**** от 01.09.2025 г., от 25.09.2025 г. и от 09.10.2025 г. от дружеството били изискани обяснения по случая, както и заверено копие от документацията, съдържаща се в преписката по претенцията. Отговорът на 2 застрахователя, както и изисканите обяснения и доказателства, постъпили в КФН с писма вх. № 91-02-**** от 16.09.2025 г., 07.10.2025 г. и 22.10.2025 г.

След проверка и анализ на цялата документация било установено, че на 05.08.2025 г. пред ЗД ",,***''” АД била предявена претенция за изплащане на обезщетение във връзка с настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, от което увреден бил л.а. марка „Ауди”, модел "Q5" с рег. № А9001РН. Заведената претенция била удостоверена с щета № 2503024413 на основание договор за имуществена застраховка "Каско", сключен между собственика на увредения лек автомобил и застрахователя ЗД ",,***''" АД, обективиран в полица № ******* със срок на застрахователното покритие от 11.01.2025 г. до 10.01.2026 г. включително.

На 05.08.2025 г. заедно със завеждането на претенцията били представени всички доказателства, необходими за установяване на претенцията по основание и размер, включително била заплатена и последната (четвърта) вноска от застрахователната премия. Удостоверение за банкова сметка не било представено, тъй като бил избран вид компенсация безкасов ремонт в доверен сервиз с възлагателно писмо. На същата дата 05.08.2025 г. бил извършен и оглед на увредения лек автомобил, за който бил съставен опис на претенция. След 05.08.2025 г. от ползвателя на застрахователни услуги не били изисквани допълнителни доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията.

С писмо изх. № ОК - 4522224 от 15.09.2025 г. застрахователят "ЗД ,,***''" АД се произнесъл с отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.

Впоследствие с писмо изх. № ОК - 851498 от 20.10.2025 г. ползвателят на застрахователни услуги бил уведомен, че застрахователят е преразгледал становището си по претенцията и е взел решение да я уважи.

Свидетелката М. С., на длъжност „главен експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” на КФН, която извършила проверката по подадената жалба, установила, че застрахователното дружество не се е произнесло в срок от 15 работни дни след постъпването на всички документи по заведената щета, с което е нарушило разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, и на 29.10.2025 г. в присъствието на двама свидетели съставила АУАН № Р-06-256/29.10.2025 3 г., с който повдигнала против ЗД ",,***''" АД административнонаказателно обвинение за нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ, извършено на 27. 08.2025 г. в гр. София.

Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството - жалбоподател, който го подписал, без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на цитирания АУАН на 08.04.2026 г. П. Д., заместникпредседател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, издал атакуваното Наказателно постановление № Р-10-18/08.04.2026 г., с което на основание чл. 644 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 вр. § 1 т.

52 от ДР от КЗ наложил на дружеството - въззивен жалбоподател имуществена санкция в размер на 1022, 58 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем цента) за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелката М. С., депозирани в хода на съдебното следствие, както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - НП № Р-10-214/30.11.2023 г., издадено от заместник председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", жалба с вх. № 91-02-****/28.08.2025 г., писма на КФН, изх. № 91-02-**** от 01.09.2025 г., от 25.09.2025 г. и от 09.10.2025 г., отговори, заведени в регистъра на КФН с вх. № 91-02-**** от 16.09.2025 г., 07.10.2025 г. и 22.10.2025 г., опис по претенция № 2503024413, писмо изх. № ОК - 4522224 от 15.09.2025 г., писмо изх. № ОК - 851498 от 20.10.2025 г., АУАН № Р-06-256/29.10.2025 г., наказателно постановление № Р-10-18/08.04.2026 г., известие за доставяне, пълномощно, препис на решение от 02.08.2024 г. по НАХД № 17530/2023 г. по описа на СРС, НО, 101 състав, заповед № З - 266/17.10.2025 г. на заместник председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор".

Съдът кредитира приобщените по делото доказателства, тъй като същите са единопосочни, безпротиворечиви и последователни. Показанията на свидетелката М. С., депозирани в съдебното следствие, изцяло кореспондират и се подкрепят от приобщените писмени доказателства.

Предвид горното и доколкото доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, по-подробен неин анализ не се налага.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгл. чл. 647 ал. 2 КЗ, според която разпоредба това е заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен 4 надзор".

Идентични са изводите на решаващия състав и по отношение компетентността на актосъставителя - налице са доказателства за териториалната и материална компетентност на свидетелката М. С., съставила АУАН („главен експерт" в отдел „Правоприлагане", дирекция "Застрахователен надзор", управление "Застрахователен надзор" на КФН). На основание чл. 647 ал. 1 КЗ и видно от представената заповед № З – 266/17.10.2025 г. на заместник – председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, главен експерт М. С. е упълномощена да съставя актове за извършени нарушения на разпоредбите на КЗ.

Както актът за установяване на административното нарушение, така и наказателното постановление, съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл. 42 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, доколкото и в двата документа се съдържа описание на нарушението, обстоятелствата по неговото осъществяване и фактическите му особености, като са отразени и нарушените законови разпоредби, без да има противоречия в АУАН и в наказателното постановление относно фактически обстоятелства на нарушението и правната им квалификация.

При издаване на АУАН са спазени и разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, като АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя и на двама свидетели, подписан е от съставителя и свидетелите, бил е предявен на пълномощника на жалбоподателя за запознаване със съдържанието му и същият го е подписал.

Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление.

Не е допуснато процесуално нарушение досежно това, че за първи път с наказателното постановление жалбоподателят е бил уведомен, че нарушението е извършено при условията на повторност. Данни за наличие или липса на повторност не биха могли да бъдат посочени при установяване на нарушението и съставянето на АУАН. Повторността е категория, относима при определяне на размера на наказанието и подлежи на установяване и преценка от органа, компетентен да наложи наказанието

(административнонаказващият орган) в издадения от него властнически акт (наказателното постановление), а не от органа, установяващ нарушението и 5 съставящ АУАН. В АУАН са описани всички съставомерни признаци на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател и предвидени в нормата на чл.

108 ал. 1 КЗ. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 644 ал. 2 КЗ предвижда единствено по-висок размер на санкцията за нарушение, извършено повторно. Ето защо съдът намери, че още със съставяне на АУАН на дружеството – жалбоподател са предявени всички съставомерни признаци на вмененото му нарушение, а въведения едва с НП признак „повторност” е такъв, който касае единствено размера на санкцията, и посочването му за първи път в наказателното постановление не е от естество да ограничи правото на защита на жалбоподателя.