Решение № 1986 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1986 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. Г.А при участието на секретаря Теодора Ст. Петрова като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г.А Административно наказателно дело № 20261110200990 по описа за 2026 година Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на жалба подадена от Д. Б. К. срещу наказателно постановление (НП) №45/02.10.2025 г. на началника на 04 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което му е наложено на основание чл.257, ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) административно наказание глоба в размер на 300 (триста лева) лв. за извършено административно нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР.

С жалбата се оспорва НП като незаконосъобразно, издадено в нарушение на правилата на административнонаказателното производство. Оспорва се да е извършено твърдяното нарушение, както и описаната в НП фактическа обстановка. Излага се, че след задържането на жалбоподателя на 13.09.2025 г. в 01:00 ч., съгласно Заповед рег. №228-809/13.09.2025 г. в помещение на ,,***'' за временно задържане и освобождаването му на 14.09.2025 г., не е било възможно да извърши твърдяното в наказателното постановление нарушение на 13.09.2025 г. около 02:30 ч. Твърди се неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, незаконосъобразно налагане на административно наказание, въз основа на порочен административен акт. Моли се за отмяна на НП.

1

Жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

Депозирано е писмено становище от негово име, което е неподписано.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява представител, който по същество пледира за потвърждаване на НП и оставяне жалбата без уважение, която намира за недоказана и неоснователна.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

От относимите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

На 13.09.2025 г. около 01:00 ч. жалбоподателят се намирал в гр. София на бул. „Арсеналски“ като управлявал велосипед в посока от ул. „Богатица“ към бул. „Черни връх“. По това време покрай него преминал АП-93, в екип полицейските служители при ,,***'' М. П. и И. С.. На полицейския екип им направило впечатление, че лицето се движи бързо и се оглежда на различни страни.Спрели патрулния автомобил и слезли от него като отправили към лицето на ясен и разбираем език и висок тон да спре, за да му бъде извършена полицейска проверка. Едва след известно време лицето спряло пред №4 на бул. „Арсеналски“. Поискани му били документи за самоличност, но лицето не представило такива и продължило движението си. Полицейските служители отправили към него разпореждания: „Стой!“, „Не мърдай!“, „Полиция!“, което същият не изпълнил и тръгнал към контейнер, в който изхвърлил нещо и се опитал да продължи. При което полицейските служители използвали тейзър, от който лицето се повлияло и при поставянето на помощни средства белезници се опитал да окаже съпротива, но бил задържан.

Издадена била на жалбоподателя Заповед за задържане рег. №228809/13.09.2025 г., с която е задържан, считано от 01:00 часа на 13.09.2025 г. и впоследствие откаран в ,,***'', където е настанен в помещение за временно задържане и е освободен в 09:20 ч.

Съставен е на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №45 на 13.09.2025 г. от командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към ,,***'' полицай И. С. С., за това, че на същата дата в 02:30 часа не е изпълнил многократни устни разпореждания на висок и ясен тон на разбираем за лицето език: „Стой на място, полиция“, „Представете ни документ за самоличност“, което е с посочена правна квалификация по чл.64, ал.2 от ЗМВР.

2

Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, както и да подпише разписката за връчването му, което е удостоверено с подпис на един свидетел.

Разпитан в качество на свидетел М. П. – свидетел по акт излага подробни показания, с които се поддържат отразените констатации в АУАН.

Установява се от удостоверение №513р-16078/10.02.2026 г. на началник на 03 сектор към отдел „Човешки ресурси“ – СДВР, че със Заповед №513з13334/29.11.2024 г. на директора на СДВР И. С. С. е преназначен на длъжност командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към ,,***''.

Съставена е докладна записка по случая от Ив. С. – полицай при ,,***'', в която се излагат подробности относно полицейската проверка и използването на тейзър по отношение на жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН е издадено НП №45/02.10.2025 г. от началника на ,,***'', назначен за такъв със Заповед №8121К-2602/07.03.2024 г. на министъра на вътрешните работи.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства: докладна записка, заповеди за компетентност, заповед за задържане, както и от гласните: показанията на свидетеля П.. Съдът кредитира писмените доказателствата, които са относими към фактите от предмета на доказване, като обективни, логични и непротиворечиви.

Относно гласните доказателства – показанията на свидетеля П. същите са подробни, обстоятелствени, вътрешно непротиворечиви, поради което и ги кредитира.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок, доколкото НП е връчено на 25.11.2025 г., а жалбата е депозирана в съда на 09.12.2025 г. и от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление, като същата се явява и основателна по следните съображения:

Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на законосъобразността на административно-наказателната процедура и във връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа АУАН и 3 издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за съставянето им, намира следното:

Както акта, така и НП са съставени, съответно издадени от съответните компетентни длъжностни лица, за което е налице и съответно оправомощаване при спазване на изискванията за териториална и материална компетентност.

АУАН е съставен в присъствие на един свидетел, който се установи и че е очевидец, както и съдържа задължителните реквизити по чл.42 от ЗАНН. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН и съдържа задължителните реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Но разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следното:

На първо място следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП се сочи като правна квалификация на описаното словесно нарушение, че се касае за такова по чл.64, ал.2 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР предвижда, че: „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.“, а тази на чл.64, ал.2 от ЗМВР, че: „При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.“

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че жалбоподателя на 13.09.2025 г. около 01:00 часа не е изпълнил дадени му неколкократни устни разпореждания от полицейски органи, да стои на място и съдейства за полицейска проверка. Горното е довело до използване на тейзър от полицията и задържането му.

Но не се установи, че гореописаните действия са извършени от жалбоподателя на твърдяното място и час в АУАН и в НП, а именно на 13.09.2025 г. в 02:30 ч. в гр. София на бул. „Арсеналски“ пред №4. Това е така, доколкото по това време жалбоподателят е бил вече задържан със Заповед за задържане, считано от 01:00 часа и приведен в ,,***'', където е настанен в помещение за временно задържане, откъдето е освободен в 09:20 ч. Предвид което не се установи, че твърдяните действия са на посоченото място и време 4 в АУАН и в процесното НП.

Горното обуславя незаконосъобразност на издаденото НП и същото следва да бъде отменено.

От жалбоподателят не се претендират разноски до приключване на делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася по същите.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №45/02.10.2025 г. на началник на ,,***'', като незаконосъобразно.

Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5