Решение № 1256 от 22.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1256 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110103975 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК ************, против И. Н. С., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния недвижим имот – апартамент, находящ се в /адрес/ с аб. № 227638. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3610,83 лв. главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата от 604,17 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 22.07.2024 г. върху главницата за топлинна енергия, както и сумата от 33,05 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 8,04 лв. лихва за забава за периода от 15.08.2021 г. до 22.07.2024 г. върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 09.08.2024 г. до окончателното им изплащане.

Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 48252/2024 г. на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника и разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения срок съдът констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, съобразно установеното, че длъжникът не живее на регистрираните в ГРАО адреси. Съдът не е успял да връчи заповедта и чрез работодател. Ето защо е дал указания на заявителя, че може да предяви иск относно вземането, предвид което са предявени настоящите установителни искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. София, приети с 1

Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „*********“, в сила от 10.07.2016 г.

В раздел IX от Общите условия бил определен редът и срокът, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно – 45-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят. С оглед на така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършена през процесния период от /фирма/, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, че И. Н. С., ЕГН **********, дължи на /фирма/ сумата от 3610,83 лв. главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата от 604,17 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 22.07.2024 г. върху главницата за топлинна енергия, както и сумата от 33,05 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 8,04 лв. лихва за забава за периода от 15.08.2021 г. до 22.07.2024 г. върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 09.08.2024 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 29.08.2024 г. по ч.гр.д. № 48252/2024 г. на СРС, 154 състав.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника чрез назначения му особен представител. Със същия заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Навежда твърдения, че от приложените доказателства не е легитимирано лице да отговаря по предявения иск. Поддържа, че от приложения към исковата молба нотариален акт за продажба на недвижим имот не става ясно кога същият е придобил собствеността. Счита, че не са налице доказателства относно настъпили промени в собствеността на процесния имот с твърденията, че не е ясно кой е вещен ползвател на имота. Сочи, че договорът с разпределителното дружество е сключен през далечната 2003 г. В срока за отговор обаче е направено възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца /фирма/ не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

149 и чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия е предоставил на ответника през процесния период топлинна енергия на претендираната стойност, стойността на услугата дялово разпределение, както и изпадането в забава за тяхното заплащане.

Ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Изрично в открито заседание е заявено, че не се спори по отношение на цената на предоставените в имота топлинна енергия и услуга по дялово разпределение, че тези задължения не са заплатени в срок и че изчисленията за дължими лихви за забава са коректни.

Предвид това, единствени спорни въпроси в производството са материалноправно легитимиран ли е ответникът да отговаря за претендираните задължения (налице е облигационно правоотношение между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия) и изтекла ли е погасителна давност по отношение на част или на всички претендирани задължения.

2

Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите, имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Съгласно параграф 1, точка 2а от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

От представения по делото препис на нотариален акт за продажба на недвижим имот (л. 14-15) се установява, че ответницата е придобила процесния топлоснабден имот на 17.07.1996 г. Видно от приложената към исковата молба като писмено доказателство молбадекларация, впоследствие, на 27.09.2002 г., тя е отправила изрично искане до ищцовото дружество за откриване на партида за този имот. При липса на данни тя да е отчуждила имота, през исковия период И. С. се явява собственик и следователно, на основание чл. 153 ЗЕ, и клиент на ищеца по договор за доставка на топлинна енергия, отговарящ за нейното заплащане.

По втория спорен въпрос, относно давността, приложение намират постановките на ТР 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които вземанията за цена на топлофикационните дружества към купувачите на топлинна енергия са периодични плащания и следователно по отношение на тях е приложима тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите за процесните искови периоди Общи условия (одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.) купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат задълженията си за топлинна 3 енергия и дялово разпределение в 45-дневен след от изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно това и на основание разпоредбата на чл. 70 ЗЗД следва, че срокът за заплащане на задължението е уговорен в полза на длъжника, което означава, че преди изтичането на срока задължението е платимо, но не е изискуемо. Поради ненастъпилата изискуемост, както е посочено в разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давност за вземания, които не са изискуеми, не тече. В конкретния случай исковият период за главницата за топлинна енергия обхваща времето от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., а исковият период за главницата за дялово разпределение обхваща времето от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. С оглед на горното и на основание чл. 116 б. „б“ ЗЗД с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение давността е прекъсната на 09.08.2024 г. От това следва, че вземането на ищеца за топлинна енергия е частично погасено за месец май 2021 г., а вземането за дялово разпределение е изцяло непогасено, тъй като падежът на задължението за май 2021 г. е 15.07.2021 г. (извън тригодишния срок), а падежът на задължението за юни 2021 г. е 14.08.2021 г. (в рамките на тригодишния срок). Предвид това, възражението за изтекла давност е частично основателно само по отношение на главницата за топлинна енергия през месец май 2021 г. При това положение, след служебно извършени изчисления въз основа на представените по делото счетоводни документи се установява, че искът за главница е основателен за сумата от 3503,06 лв. и за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., а следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 3610,83 лв. и за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, основателната част на иска за мораторна лихва върху тази главница възлиза на 586,14 лв. (за периода от 15.09.2022 г. до 22.07.2024 г.), като този иск следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 604,17 лв. Предвид липсата на изтекла погасителна давност за вземането за дялово разпределение, искът за тази главница, както и искът за лихва за забава върху нея се явяват изцяло основателни (главница от 33,05 лв. за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. и 8,04 лв. лихва за периода от 15.08.2021 г. до 22.07.2024 г.)