Определение № 501 от 17.02.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 501 гр. София, 17.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. АНГ. Г. като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Частно наказателно дело № 20211110216782 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и ал. 6 от НПК, образувано по жалба на Г. Х. Д. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.11.2021г. по досъдебно производство № 3383ЗК-387/ 2020г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 3954/ 2020г. на СРП.

В жалбата се твърди, че обжалваното постановление на СРП е незаконосъобразно и необосновано, като правните изводи на СРП не са подкрепени от събраните по досъдебното производство писмени и гласни доказателства. Настоява се, че Иван Валентинов Д. не е упражнил необходимия пряк надзор над куче, като в следствие на неговото бездействие последното е влязло в съседния двор, нападнало е и е причинило средна телесна повреда на собственика на имота /на жалбоподателя/. Отправя се молба към съда, да отмени атакуваното постановление и да върне делото на СРП за допълнително разследване.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствените материали по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното постановление, намери за установено от фактическа и правни страна следното:

Прокурорското постановление е обжалвано от правно легитимирана страна – от пострадалия, в преклузивния 7-дневен срок по чл.243, ал.4 от НПК (постановлението е съобщено на жалбоподателя по надлежен ред на 17.11.2021г., а жалбата е подадена на 24.11.2021г. ). С оглед на това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

На основание чл.243, ал.5 от НПК, съдът се произнася по законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Съдът, като прецени, поотделно и в тяхната съвкупност, събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

1

Досъдебното производство е образувано за това, че на 26.12.2019г. около 20:20ч. в гр. София, кв. „Димитър Миленков“ № 40, не са положени достатъчно грижи за гръбначно животно, куче от породата „Хъски“, от страна на лицето, под чиито надзор то се е намирало /Иван Валентинов Д./, в резултат на което кучето е причинило средна телесна повреда на Г. Х. Д., изразяваща се във фрактура на лявата радиална кост в дисталния й край, довела до затрудняване движението на лявата ръка за срок по-дълъг от тридесет дни – престъпление по чл.325в, ал.1 от НК.

Установена е следната фактическа обстановка:

На 26.12.2019г. около 20.20ч. свидетелите Г. Х. Д., Б. Е. В. и К. Т. Г. били в гр. София, кв.„Димитър Миленков“ №33, в дома на починалия баща на Д.. Последният отглеждал свободно в двора на къщата куче порода „каракачанска овчарка“ на възраст около шест години. Чул го да скимти, затова излязъл на двора, където забелязал куче порода „хъски“ /кучето на св.Иван Валентинов Д., негов съсед/. Св.Д. държал животното в двора си с нашийник, завързано към верига, такива били наблюденията и на свидетелите Д. и В.. Св.Д. възприел нападението на „хъскито“ на „каракачанската овчарка“, извикал силно, привличайки вниманието на съседското куче, и то го нападнало. В следствие на това св.Д. получил травматични увреждания ухапвания и счупване на лявата лъчева кост на ръката в долния й край. След като успял да отблъсне атаката, кучето от порода „хъски“ избягало в другия край на неговия двор; малко по-късно било прибрано от св.Д..

По делото са извършени редица процесуално-следствени действия и оперативно-издирвателни мероприятия, с оглед разкриване на фактическата обстановка и установяване на обективната истина. Разпитани са множество свидетели, събрани са относими писмени доказателства, назначена е и е изготвена съдебно-медицинска експертиза, в резултат на които действия по разследването прокурорът е намерил, че не са събрани доказателства, обосноваващи обвинението по чл. чл.325в, ал.1 от НК. СРП е приела от обективна страна, че не е осъществен състав на престъпление по чл.325в, ал.1 от НК и че липсват доказателства за съставомерност на престъпление от общ характер, в следствие на което производството е прекратено. Прокурорът е заключил, че е налице прекратително основание по смисъла на чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Съобразявайки горното, съдът намира от правна страна следното:

Задължение на разследващите органи е да се проведе пълно и всестранно разследване, за да се установи обективната истина. Крайният извод на СРП да прекрати наказателното производство не е направен в нарушение на застъпения в чл. 13 от НПК принцип за разкриване на обективната истина, който регламентира задължението на съда, прокурора и разследващите органи да предприемат всички мерки, за да бъде разкрита обективната истина. Това е така, тъй като са извършени всички възможни и необходими действия за максимално изясняване на обективната истина.

2

Съдът обсъди събраните по делото доказателства и процесуално следствени действия, които прецени за извършени в обем и от естество, годни да послужат за предназначението си за изясняване на фактическата обстановка по делото и разкриване на обективната истина. В своята дейност съдът отчита изключителната конституционна компетентност на прокурора да ръководи разследването и да упражнява надзор за законосъобразното му провеждане, да извършва разследване, както и да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. В производството по чл. 243 НПК съдът има правомощието да потвърди, измени и отмени наказателното постановление на прокурора, със задължителни указания за прилагането на закона, което не е нарушение на основния принцип на наказателния процес, описан в разпоредбата на чл.

14, ал. 1 НПК, а именно: прокурорът да вземе решенията от неговата компетентност по вътрешно убеждение.

Изхождайки от горното съдът намира, че за да може да отговори на подадената от ощетеното лице жалба, както и да изпълни законовите си правомощия по осъществяване на съдебен контрол в досъдебното производство, на първо място следва да обсъди обосноваността на оспорваното постановление и неговото съдържание, и по-конкретно, да извърши проверка, дали изводите на прокурора почиват на логически правилно конституиран и пълен анализ на събраните доказателства, без допускане на превратно тълкуване или изопачаване. Съдът установи, че атакуваното постановление е правилно, тъй като не са игнорирани доказателства по делото и прокурорът е изпълнил законовото си задължение да вземе всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина, провеждайки обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не се констатира непълнота на доказателствения материал. Постановлението на прокурора отговаря на условията, визирани в чл. 199 НПК, и съдържа мотиви, като обективира оценката на доказателствата. Съдът намира, че в хода на досъдебното производство са положени всички процесуални усилия, за да бъдат изяснени докрай и изцяло наличните обстоятелства по делото, имащи значение за разкриване на обективната истина. Не отговарят на установената фактическа обстановка по делото твърденията на жалбоподателя в посока неупражняване на необходимия пряк надзор над животното от страна на Д. така, че в следствие на негово бездействие то да е влязло в съседния двор, нападнало и причинило средна телесна повреда на жалбоподателя. Това е така, тъй като видно и от показанията на свидетелите Д. и В., и от показанията на св.Д.а, не е било констатирано кучето от порода „хъски“ да е било в друго положение, освен завързано, в двора на св.Д.. Обстоятелството, че в даден момент кучето е успяло да се освободи от нашийника,с който е било завързано към веригата, и да прескочи оградата между двата имота, не би могло да се вмени като вина на неговия стопанин. Констатира се, че въпреки положените усилия по делото не са събрани доказателства за виновно поведение на св.Д., не се доказва 3 причинно-следствена връзка между негови действия и причинен вредоносен резултат, засягащ телесната неприкосновеност на жалбоподателя, както и да не е положил достатъчно грижи за отглежданото от него куче. Отмяната на постановлението за прекратяване на наказателното производство е допустима, само когато е възможно да бъдат извършени каквито и да е процесуални действия, което да доведат до вероятен друг резултат, какъвто не е настоящият случай.

В заключение, на основание изложените съображения съдът намира, че прекратяването на наказателното производство е законосъобразно и обосновано. След извършване на необходимите процесуално-следствени действия за обективно, всестранно и пълно изследване на релевантните въпроси е установена фактологията по-горе. СРП е извършила всички възможни действия по разследването, с които непротиворечиво е достигнала до извода за прекратяване на наказателното производство.

Предвид всички изложени до тук съображения съдът формира краен правен извод за това, че актът на СРП е постановен, след като са изчерпани всички възможности за събиране на относими доказателства и за обективно, всестранно и пълно изследване на вече събраните.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че постановлението на СРП е правилно и законосъобразно, и като такова то следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл. 243, ал.6, т.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.11.2021г. по досъдебно производство № 3383ЗК-387/ 2020г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 3954/ 2020г. на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред СГС в 7–дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4