Решение № 1105 от 30.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. Варна, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря СИЯНА К. КАЦАРСКА като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20243100101549 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени искове от М. К. Р., ЕГН ********** от ***, Р. К. Р., ЕГН ********** действащ със съгласието на своята майка и законен представител Е. Ю. Ч., ЕГН ********** от ***, както и лично от Е. Ю. Ч., ЕГН ********** от *** срещу И. Д. Х., ЕГН **********, от ***, М. И. Д., ЕГН ********** , от *** и Д. И. Д., ЕГН ********** , от ***, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на всеки един от ищците сумата от по 600 000 лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на К. Р. А., починал на 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху всяка една от главниците считано от датата на увреждането - 15.05.2019г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 45 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищците М. Р. и Р. Р. са низходящи на починалия К. А., а третата ответница е майка на първите двама ищци и съответно е съжителствала на съпружески начала с починалия К. А. до настъпване на неговата смърт. Смъртта на А. е настъпила с оглед осъществено противоправно деяние на ответниците, за което същите са признати за виновни с присъда постановена по дело II АКа 257/20 на Апелативен съда – Шчечин, Република Полша, същата влязла в законна сила на 14.01.2021г.

Ищците в исковата си молба поддържат, че с оглед смъртта на посоченото лице са изпитали душевни болки, страдания, изпаднали в депресия. Здравословното състояние на третата ответница се влошило.

Приживе страните били сплотено семейство, като баща им се грижил за тях включително и с осигурява на доходи.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, с който предявените искове са оспорват по основание и размер. Поддържа се, че в присъдата на чуждестранния съд липсват данни за индивидуализация на ответниците, поради което от същата не може да бъде направен извода, че именно те са лицата признати за виновни за смъртта на починалия близък на 1 ищците. Оспорва се твърдението, че третата ответницата е живяла на семейно начала с починалия К. А., както и твърденията, че нейното здравословно състояние се е влошило вследствие смъртта на посоченото лице.

Оспорват се твърденията изложени от ищците за поддържани близки отношения между К. А. и ищците.

Оспорват исковете по размер, като излагат насрещни възражения, че същия не е съобразен с правилата за определяне на обезщетението по справедливост визирани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представено по делото е удостоверение за раждане на ищеца Р. К. Р., от което се установява, че детето е родено на 08.12.2008г., като негова майка е ищцата Е. Ч., а баща К. А., б.ж. на гр. Варна.

Представено е удостоверение за раждане на М. К. Р., от което се установява, че тя е родена на 30.10.2004г., като нейна майка е ищцата Е. Ч., а баща К. А., б.ж. на гр. Варна.

От представения по делото акт за смърт № 0291/27.08.2019г. издадена от Община Варна се установява, че К. А. е починал на 15.05.2019г. в Република Полша.

Видно от удостоверението за наследници на К. А., б.ж. на гр. Варна негови наследници са низходящите му – М. Р. и Р. Р..

С решение №II К 215/19 от 03.07.2020г. постановено от Окръжен съд – Гожув Велкополски, II Наказателно отделение, Република Полша, подсъдимите И. Д. Х., М. И. Д. и Д. И. Д. са признати за виновни в повдигнатото им обвинение за смъртта на К. А., б.ж. на гр. Варна, като с присъдата на подсъдимия И. Х. е определено наказание доживотен затвор, на подсъдимия М. Д. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 25 години, на подсъдимия Д. Д. е определено наказание лишаване от свобода за срок от 25 години.

С присъда №II АКа 257/20 от 14.01.2021г. постановена от Апелативен съд – Шчечин, II Наказателно отделение, Република Полша е изменена първоинстанционната присъда №II К 215/19 от 03.07.2020г. постановена от Окръжен съд – Гожув Велкополски, II Наказателно отделение, в частта по отношение на подсъдимите М. И. Д. и Д. И. Д..

Подсъдимият М. Д. е оправдан в частта на точка 4 от повдигнатото му обвинение /за деяние осъществено на 14.05.2019г. в Костшин над Одра действайки заедно и в сговор с Д. Д., И. Х. и И. Д. непосредствено с намерение да отнемат живота, за опит да отнеме живота на трето на спора лице - А.А. – М./, както и в частта на точка 3, че е нанесъл най-малко две прободни рани.

Подсъдимият Д. Д. е оправдан в частта на точка 6 от повдигнатото му обвинение / за деяние осъществено на 14.05.2019г. в Костшин над Одра действайки заедно и в сговор с М. Д., И. Х. и И. Д. непосредствено с намерение да отнемат живота, за опит да отнеме живота на трето на спора лице - А.А. – М./.

И за двамата подсъдими са отменени точки 6 и 9 от диспозитива на първоинстанционната присъда, досежно възможността на М. Д. и Д. Д. да се 2 възползват от възможността за условно освобождаване след излежаване на 20 години лишаване от свобода. Първоинстанционната присъда е отменена и в частта на солидарно определеното обезщетение дължимо на трето на спора лице А.А. – М..

Присъдата на първоинстанционния наказателен съд на Република Полша е потвърдена в останалите й части.

Представен по делото е амбулаторен лист №001415/12.12.2019г., от който се установява, че ищцата М. Р. е осъществила посещение на така посочената дата при д-р. Р.Б., при което й е поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство“. Така посочената диагноза е поставена при снемане на анамнеза от пациента, като видно от посоченото в същата основанието е настъпването на смъртта на нейния баща.

Представен по делото е амбулаторен лист №001414/12.12.2019г., от който се установява, че ищцата Р. Ч. е осъществила посещение на така посочената дата при д-р. Р.Б., при което й е поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство“. Така посочената диагноза е поставена при снемане на анамнеза от пациента, като видно от посоченото в същата основанието е настъпването на смъртта на К. Р..

Разпитан по искане на ищците е свидетелят Н.Ш.И. – баща на ищцата Е.

Ч. и дядо на другите двама ищци. В разпитът си посочва, че познава К. А., който е бил негов зет. Последният до момента на смъртта си е живял с неговата дъщеря и децата на общ адрес в гр. Варна. Излага, че семейството е било сплотено и привързано един към друг. Приживе К. работил като шофьор, съответно пътувал в чужбина. В разпитът си посочва, че след като е узнала за смъртта на К., ищцата Е. Ч. е получила изкривяване на челюстта, което й състояние е още видимо при нея. Излага, че тя се е затворила в себе си и е престанала е да комуникира с околните. Непрекъснато и към настоящия момент говори за К. и не излиза от своя дом. След смъртта на К., ищцата Е. Ч. рязко наддала телесно тегло, което обосновало и необходимостта от провеждане на оперативна интервенция. Това й състояние я е обездвижено, като същата била изцяло зависима от своите близки за оказване на помощ в ежедневието си. Посочената от свидетеля оперативна интервенция се състояла в настоящата 2025 година, като едва след провеждане на операцията състоянието на Ч. започнало да се подобрява.

В разпитът си свидетелят посочва, че с оглед това, че ищцата Ч. е виждала навсякъде в къщата починалия К., то той е взел решение тя, както и децата да се изместят да живеят за постоянно при тях в Германия.

Към момента на смъртта на К. А., ищцата М. Р. е била на 14 години, към който момент е била ученичка. Смъртта на баща си ищцата прела трудно, като се посочва, че в първия момент е припаднала. В разпитът си свидетелят посочва, че до смъртта на своя баща същата е била добра ученичка, като успехът й се е понижил след това. Вследствие непрекъснатия плач след загубата на баща си, при М. се е било образувала киста на очите, което е наложило осъществяване на оперативна интервенция.

Към момента на смъртта на К. А., ищецът Р. Р. е бил на 10-11 години.

Смъртта на баща му е допринесла за настъпване на силен стрес, като проявните форми на същия се изразявали в отказът му да комуникира с околните и затваряне в себе си. Едва 2- 3 години след смъртта на К., детето е започнало да задава въпроси относно смъртта на неговия баща.

3

Разпитана по искане на ищците е свидетЕ.та Р. Е.М. – леля на ищцата Ч..

В своя разпит излага, че ищците до смъртта на К. са живеели заедно в едно домакинство в имот в гр. Варна. Семейството е било задружно, като същите са живеели добре.

За смъртта на К., ищцата Ч. е узнала на третия ден след неговата смърт, като след узнаване на новината тежко е приела същата, включително се излага, че в този момент челюстта й се е изкривила, което й състояние в областта на лицето е видимо и до днес. Ищцата е започнала непрекъснато да плаче, при което се е наложило поставяне на успокоителни инжекции. В разпитът си акцентира в това, че след смъртта на К., Ч. рязко е наддала килограми, като от 80 килограма до преди смъртта, след това те е повишило телесното си тегло до 150 килограма. С оглед това си състояние при нея е настъпилото обездвижване, което от своя страна е обосновало и необходимостта от полагане непрекъснати грижи за нея включително и при обслужването си, като помощ за това е получавала от своята майка.

Доколкото родителите на ищцата са заминали на работа в Германия, а ищцата Ч. не е имала възможност сама да се грижи за себе си, то тя и децата са заминали при своите родители в чужбина. Състоянието на Ч. след смъртта на К. се влошило до етап, при който тя сама не могла да осъществява грижи за децата си, които грижи са били поети от нейните родители. След преместването си в чужбина дейността по полагане на грижи за нея е продължена от нейната майка, в това число и при извършване на дейност в домакинската работа, която до преди смъртта на К. е била осъществявана от ищцата Ч..

Към момента на смъртта на К., ищцата М. Р. е била на 14 години, ученичка с отличен до преди това успех. Състоянието й се е променило след смъртта на баща й включително се е понижил и успехът й в училище.

Свидетелят посочва, че й е известно, че за период от време, ищцата Р. излизайки от къщи под предлог, че отива на училища, вместо това е отивала на гроба на баща си. Посочва, че с оглед непрекъснат плач са настъпили усложнения с очите, което е наложило осъществяване на оперативна интервенция за премахване на появила се киста на очите.

Детето Р. към момента на смъртта на баща му е бил на 10 години, като след този момент неговото поведение се е било променило затваряйки се в себе си и отказвайки да контактува.

Прието по делото е заключение по назначена съдебно – психологична експертиза на вещото лице Ц.. В заключението си вещото лице посочва, че както при ищцата Ч., така и при другите двама ищци, същите деца на починалия К. А. се наблюдават травматични маркери, които са обусловени от смъртта на техния близък. При ищеца Р. Р. се констатира наличието на дълготрайно емоционално състояние, при ищцата М. Р. на устойчиво емоционално състояние, докато при ищцата Ч. е налице емоционален навик. В съдебно заседание при защита на своето заключение вещото лице пояснява, че при Ч. е налице фиксация към настъпилото в нейния живот травматично събитие, в което си състояние същата се намира и към момента на изготвяне на заключението по възложената задача. И при тримата ищци се наблюдава проява на скръб към починалия, като това емоционално състояние е найсилно изразено при ищцата Ч..

При защита на заключението се посочва, че стресът, който е обусловен 4 от преживените негативното емоционално състояние може да причини рязка промяна в килограмите на едно лице, както в хипотеза на рязко отслабване, така и рязко наддаване на килограми.

Излага, че ищецът Р. Р. към момента на смъртта на неговия баща е бил на 10 години, като ниската възраст при него към момента на настъпване на това травматично за него събитие е обусловило поведение на изолация към афекта. И при осъществяване на изследването вещото лице е констатирало, че Р. е изключително пестелив на думи, трудно влизащ в диалог.