Решение № 18242 от 10.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18242 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110141345 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 43015/19.04.2024 г., с пощенско клеймо от 16.04.2024 г., по описа на РС – Пловдив, подадена по пощата, от В. С. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ж.к. "С---------, л.к.

№ --, валидна до 17.09.2031 г., чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № -----, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. С----, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: [email protected] срещу „-“ ООД, EИК: -, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Л---, ---, като представляващ, с която са п р е д я в е н и обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.10а, ал.2, чл. 19, ал.5 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр., с който да се провъзгласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в договора, сключен между В. С. С. с ЕГН: ********** и „-" ЕООД, с ЕИК: -, със седалище и адрес на управление: гр. С--, представлявано от ---, като нищожна, поради противоречие със закона, чиято невалидност моли да бъде прогласена.

2. осъдителен иск с по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който „-" ЕООД, с ЕИК:

-, със седалище и адрес на управление: гр. С--, представлявано от ---, да 1 бъде осъден да заплати на В. С. С. с ЕГН: **********, сумата в размер па 5 лв. /частична претенция от общо 65,65 лв./, представляваща недължимо платени суми по договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба (16.04.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата;

В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.11.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ---.

Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 350 лева, срокът за погасяване е 15 дни. В посочения договор -рът е уговорил, че ГПР е в размер на 48,05%, а договорната лихва е в размер на 39,00% (или 5,69 лв.). В договора е уговорено, че В. С. дължи такса бързо разглеждане в размер на 65,65 лв. Твърди се, че на ищеца е предоставен погасителен план, съгласно който дължи сумата в размер на 350 лв. главница, като е начислена сумата в размер на 65,65 лева такса експресно разглеждане, като по този начин общото задължение е в размер на 421,34 лв. Сочи се, че ищецът е погасил изцяло процесната сума.

Излага правни твърдения, че клаузата за такса за експресно разглеждане е нищожна, на основание чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Твърди, че целият договор е недействителен и ищецът следва да върне само чистата сума по кредита. Претендира процесната сума като платена без основание, с оглед твърдяната нищожност на договора.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли съда да постанови неприсъствено решение.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва сключения договор с посочените клаузи и параметри. Не оспорва, че ищецът е погасил задължението си изцяло по кредита в на 421.34 лева. Посочва, че с ищеца са имали много сключени договори за потребителски кредит. Признава, че след служебна справка по процесния договор ответното дружество е върнало на ищеца сумата от 70.64 лева, която включва 65.65 лева – такса за експресно разглеждане и 4.99 – остатък от сметката. Посочва, че плащането е осъществено на 18.04.2024 г., за което представя платежно.

Излага доводи, че искът по чл.26 ЗЗД е недопустим, тъй като няма правен интерес. По осъдителни иск моли съда да го отхвърли, а по отношение на други да го остави без уважение. Моли съда да приложи чл.78, ал.2 ГПК.

Ищецът, редовно призован не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание (о.с.з.). С допълнителна молба поддържа иска. Прави увеличение цената на иска, като да се счита за предявен за 70.64 лева, който вече не е предявен като частичен, а пълен размер на вземането. Претендира разноски. Представя списък с разноски.

Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява в о.с.з.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, 2 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.

Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 36261/10.09.2024 г. съдът е отделил спорно от безспорно, поради което съдът приема, че с цел процесуална икономия не е необходимо да повтаря изложеното в настоящия съдебен акт (л.42-47 от делото).

Исковата претенция по осъдителния иск е предявен като частична 5 от 65.65 лева. С молба ищецът иска увеличение цената на иска да бъде 70.64 лева, която включва платена сума от 65.65 – такса за експресно разглеждане и 4.99 лева – надвнесена сума. В исковата молба е посочено, че осъдителната претенция е за заплащане на суми, въз основа на нищожен договор.

Поисканото увеличение не променя основанието и е допустимо. В този смисъл са Определение № 60298 от 27.07.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 821/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова и Решение № 60141 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2022/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска. Ето защо исковата претенция трябва да се разглежда за сумата от 70.64 лева.

Друг е въпросът до колко следва да се осмисли съдебната практика, доколкото след като искът е предявен като частичен, доколко е допустимо да се увеличава над пълния размер. Това е така, тъй като законната лихва върху частичния иск е различен от дата на предявяване на иска и от датата на подаване на увеличението. Освен това съгласно т. 1 от ТР № 3/22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на спора е частичната сума от пълния размер на иска. Тази сума е част от спорното субективно материално право. С увеличаване на исковата претенция вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото.

Въпросът е как следва да се тълкува в останалата му част на частичния иск – дали до размера на пълния иск или за над него. Решението е ако въпросът е над него, законната лихва ще тече от датата на подаване на молбата по чл.214 ГПК и давността от тогава се счита за прекъсната и спряно, но не следва да се 3 въвеждат нови основания за това увеличение над пълния размер, за да не се стигне до нов иск, което е недопустимо. При това положение, ако е над пълния размер, институтът на частичния иск би се обезсмислил, защото винаги по чл.214 ГПК може да се допусне увеличение на иска, а за горницата давността се спира/прекъсва от молбата по чл.214 ГПК, а не от подаване на иска.

Въпреки това, съдът приема, че искането е допустимо – направено от страна по делото, с правен интерес, в преклузивния срок, заплатена е такса.

Ето защо на основание чл.214 ГПК следва да се счете, че осъдителният иск е предявен за 165.87 лева и за него да постанови диспозитив.

Съдът след преценка на съдържанието на договора и анексите към него приема, че клаузите за такса за експресно разглеждане покриват такива по чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като с тези услуги дейности, които са свързани пряко с кредита – разглеждане на заявката и неговото отпускане.

С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС съдът приема, че с таксата за бързо разглеждане заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10 ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. Същевременно тази такса не е включена в ГПР, а представлява възнаграждение на -ра. Всеки разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на -ра, е нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК, което води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него, което води до липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.

Ето защо съдът приема, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК вр. чл.10а, чл.11, ал.1, т.1011. Установителният следва да бъде уважен, така както е предявен в ИМ След като договорът е недействителен, то на основание чл.23 ЗПК, ищецът, като потребител, като заемополучател, следва да върне само чистата стойност на кредита. Следователно заплатената от него сума над 350.00 лева е платено без основание. След като е платена без основание, то на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да бъде върната на ищеца от ответника.

Между страните не се спори, че е платена сумата от 70.64 лева от ищеца на ответника.

Ответникът прави възражение, че ответникът е върнал сумата на ищеца на 18.04.2024 г. По делото е представена разпечатка, която съдът напълно кредитира и която не е оспорена от страните по делото. От нея е видно, че ответникът е върнал общо сумата от 405.86 лева на ищеца с превод от 18.04.2024 г. 19:20 часа. Като основание за връщане на сумата пише надвнесена сума по кредит ---/13.11.2023 г. (л.37-39 от делото). При това положение, след като процесната сума е върната на ищеца, то липсва притезание и осъдителният иск следва да се отхвърли изцяло.

За законността и теч на информация

4

В допълнение на изложението следва да се отбележи, че исковата молба е подадена по пощата на 16.04.2024 г. (вторник). Същата е получена в съда на 19.04.2024 г. в 11:44 часа и на тази дата е образувано дело.

Размяната на книжа, т.е. връчването на исковата молба на ответника, т.е. моментът от когато ответникът е уведомен за образуваното дело е осъществено на 07.08.2024 г. Приблизително четири месеца след подаване на пощата на исковата молба.

Плащането от страна на ответника към ищеца е извършено на 19.04.2024 г. в 19:20 – 19:22 часа. Т.е. няколко часа след като делото е образувано в РС – Пловдив. При това положение за съда възниква обосновано предположение за евентуален теч на данни от страна на администрацията на ответното дружество и процесуалният представител на ищеца, тъй като ответникът не е могъл да знае за образуваното дело. Освен това възниква обосновано предположение, че подписът на ищеца в пълномощното не е негов. Ето защо препис от решението следва да се изпрати на СРП.

По разноските

С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Осъдителният иск е отхвърлен, но поради причина на плащане на вземането в хода на процеса. Съгласно константната практика на ВКС, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и искът е отхвърлен, поради новонастъпили обстоятелства /след подаване на исковата молба/ ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството/отхвърляне на иска, съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството или отхвърлянето на исковата преценка, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. В този смисъл определение № 201/19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2078/2022 г. на ВКС, I г.о. и цитираните в него: определение № 238/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о.