Решение № 75 от 05.07.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Девин, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20235410100369 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК и чл.430 и сл. Търговски закон.

Образувано е по предявен установителен иск на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК от „Б. Д.С.К” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. М. № **, представлявано от Т. Ж. Ж. – старши юрисконсулт, действащ като пълномощник на Д. Н. Н.-И. - Изпълнителен директор и Б. Ф. С. – Изпълнителен директор, със съдебен адрес: гр. С. З., бул.

М. М. К. №* да се установи по отношение на Г. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. С. № **, съществуване на вземането на “Б.

Д.С.К.” АД, ЕИК: *********, за което е издадена Заповед № 22/27.02.2023г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист № 18 от 27.02.2023 г., издадени по ЧГД 50/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Девин, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит-овърдрафт от 03.06.2016 г., сключен с „Б. Д.С.К.“ АД. включващи: главница – 10 000.00 (десет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2023г. до изплащане на вземането; договорна (възнаградителна) лихва: 830.69 лева (осемстотин и тридесет лева и 69 ст.), за периода от 05.09.2021 г. до 05.06.2022 г.; обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава): 748.70 лева (седемстотин четиридесет и осем лева и 70 ст.), за периода от 05. 05.2022 г. до 22.02.2023 г. и разноските, сторени в заповедното производство по ч.гр.дело № 50/2023 г. по описа на PC -Девин в размер на 231.59 лева за държавна такса и 180.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

При условия на евентуалност, ако съда приеме, че предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК не следва да бъде уважен поради липса на надлежно уведомление до ответника за предсрочна изискуемост на 1 процесното вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, моли съда да приеме, че ответника е уведомена за изискуемостта на вземането с връчването на препис от настоящата искова молба, към която се съдържа копие от изпратеното до него писмо за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, като осъди ответника да им заплати следните суми, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит-овърдрафт от 03.06.2016 г., сключен с „Б. Д.С.К.“ АД, включващи: главница 10 000.00 (десет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, договорна (възнаградителна) лихва: 830.69 лв. (осемстотин и тридесет лева и 69 ст.), за периода от 05.09.2021 г. до 05.06.2022 г.; обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава): 748.70 лв. (седемстотин четиридесет и осем лева и 70 ст.) за периода от 05. 05.2022 г. до 22.02.2023 г. и присъди сторените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно НЗПП.

В исковата молба ищецът твърди, че на 03.06.2016г. между „Б.

Д.С.К.“ АД и Г. Б. е сключен Договор за кредит-овърдрафт, с който е предоставен кредит-овърдрафт в размер на 10 000 лева, със срок за ползване от 12 месеца. Съгласно т. 31 от Общите условия към договора за кредит, срокът за ползване на кредита, предвиден в Договора, се подновява автоматично при условие, че са платени дължимите такси към датата на изтичане на срока лихви и такси. Към датата на сключване на договора за кредит, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е в размер на 10,50%, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,594%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и надбавка в размер на 9,906%.

Твърди, че „Б. Д.С.К.“ АД е изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит-предоставила е на кредитополучателя уговорената сума от 10 000 лева ( десет хиляди лева). Поради допусната забава в плащанията и неиздължаване на три последователни месечни суми за лихва, съгласно чл. 19.1. от Общите условия за предоставяне на кредит овърдрафт и изтичане на едногодишния период (12 месеца) за ползване на кредит- овърдрафт след последното автоматично продължаване, съгласно чл. 2 от Договора за кредит и чл. 31 от Общите условия за предоставяне на кредит овърдрафт, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 06. 06.2022 г..

При условия на евентуалност, ако съда приеме, че предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК не следва да бъде уважен поради липса на надлежно уведомление до кредитополучателя за предсрочна изискуемост на процесното вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, моли съда да приеме, че ответника е уведомена за изискуемостта на вземането с връчването на препис от настоящата искова молба, към която се съдържа копие от изпратеното до него писмо за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането.

На основание горепосоченото и въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 22/27.02.2023 г. и Изпълнителен лист № 18 от 27.02.2023 г., издадени по ЧГД 50/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Девин. "Б. Д.С.К.” АД е 2 образувала срещу ответника изпълнително дело № 171/2023 г. по описа на ЧСИ С. Д., peг. № 917 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Смолян и след получаване на заповедта за незабавно изпълнение от длъжника, е подала възражение по чл. 414 от ГПК, поради което за "Б. Д.С.К.“ АД възниква правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Ответникът е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, с който моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, а в случай, че приеме иска за допустим да го отхвърли като неоснователен.

Твърди, че ЕТ „Г. Б.“ е с открито производство по несъстоятелност по т.д. № 283 от 2021 г. на OС гр. Пловдив, съответно с решение № 142/28.10.2021 г. по горното дело, търговецът е обявен в несъстоятелност и дейността му е прекратена, тези обстоятелства са вписани по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ. Вземането, въз основа на което е издаден ИЛ и заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 50 по описа на PC - гр. Девин за 2023 г. и въз основа на които е образувано изп. дело № 171/2023 г. по описа на ЧСИ С.

Д., е възникнало преди откриването на производство по несъстоятелност по т.д. № 283 от 2021 г. на ОС - гр. Пловдив и не е била предявено по предвидения за това ред (чл. 685 и сл. от ТЗ), като ЕТ „Г. Б.“ е заличен в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ.

В съдебно заседание ищецът, чрез юрисконсулт Т. Ж., поддържа иска.

Ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от приложено ч.гр.д. №50/2023г. по описа на РС – Девин се установи, че на 24.02.2023г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от ищеца, с което е предявил вземането си по отношение на ответника, по което образувано ЧГД № 50/2023г. по описа на Районен съд - Девин.

Издадена е Заповед № 22/27.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, за сумите: 11 579.39 лева (единадесет хиляди петстотин седемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки), от които 10 000.00 лева - дължима главница; 830.69 лева - дължима договорна лихва за периода от 05.09.2021г. до 05.06.2022г.; 748.70 лева – лихва за забава за периода от 06.06.2022г. до 22.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 10 000.00 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.02.2023г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото 231.59 лева (двеста тридесет и един лева и 59 стотинки) - държавна такса и 180.00 лева (сто и осемдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.

На 24.07.2023г. от ответника е подадено възражение по чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указано с Разпореждане № 623/14.08.2023г., при условията на чл.415 ГПК, че може да предяви иск, относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

В указания на заявителя едномесечен срок на 29.09.2023г., считано от връчване на Разпореждане № 623/14.08.2023г. на 29.08.2023г. е предявил настоящия иск за установяване съществуване на вземането, поради 3 което е процесуално допустим.

По същество е основателен. Установяват се изложените обстоятелства в исковата молба, относно основанието и размера на иска.

Установи се, че на 03.06.2016г. между „Б. Д.С.К.“ АД и ответника е бил сключен Договор за кредит-овърдрафт (ДКО), с който ищецът като кредитор е предоставил кредит-овърдрафт в размер на 10 000 лева, със срок за ползване от 12 месеца.

Съгласно раздел X, т. 31 от Общите условия (ОУ) към договора за кредит, срокът за ползване на кредита, предвиден в Договора, се подновява автоматично при условие, че са платени дължимите такси към датата на изтичане на срока, лихви и такси.

Съгласно чл.3 от ДКО кредитът се олихвява с променливи лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е в размер на 10,50%, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,594%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и надбавка в размер на 9,906%.

На 03.06.2016г. е сключен и договор за залог на вземания по сметка в „Б. Д.С.К.“ ЕАД за обезпечаване вземането на ответника за главница, лихви и разноски по договора за кредит, сключен на 03.06.2016г. в размер на 10 000.00 лева.

От ищеца е приложено извлечение от счетоводни книги по кредитна сметка №13/285*/23.02.2023г. по договор за кредит овърдрафт от 03.06.2016г. с кредитополучател - ответника при допусната забава в плащанията на три последователни месечни вноски: на 05.09.2021г. - 82,41 лева; на 05.10.2021г. - 83,86 лева; на 05.11.2021г. - 84,91 лева. На 06.11.2021г. е преустановено ползването на кредит овърдрафт.

Съгласно договор за кредит и Общи условия за предоставянето на кредит овърдрафт, кредитът се отчита като изискуем на краен падеж поради кумулативно наличие на следните предпоставки: 1) Допусната забава в плащанията и неиздължаване на три последователни месечни вноски за лихва, съгласно чл.19, т.1 от ОУ; 2) Изтичане на едногодишен период за ползване, след последно автоматично продължение, съгласно чл.2 ДКО и чл.31 ОУ.

Остатъчен дълъг 11579.39 лева, от които главница 10000.00 лева;

830.69 лева договорна възнаградителна лихва за период от 05.09.2021г. до 05.06.2022г.; 748,70 лева размер на обезщетението за забава, след датата на настъпване на изискуемост 06.06.2022г. – 22.02.2023г.; дължими такси и разноски 231, 59 лева.

На 25.10.2019г. е сключен Договор, с акт № 95, том I, рег. № 2664 за прехвърляне на търговско предприятие, вписан в книгите на нотариус Цв.

П., с район на действие Районен съд – Девин, с който ЕТ „Г. Б.“, с ЕИК:

**********, представляван от собственика и управителя Г. Б. Б., като продавач и „С.“ ЕООД, с ЕИК: ***********9, представлявано от Д. В. Д., като купувач, прехвърля правото на собственост върху търговското си предприятие с фирма ЕТ „Г. Б.“.

От заключението на вещото лице Ел. К. се установи, че ответника е усвоила сумите по отпуснатия кредит по Договор за кредит - овърдрафт от 4

03.06.2016г. по разплащателна сметка при „Б. Д.С.К.” АД с теглене в брой от ATM и извършени разплащания, подробно посочени по дата и размер в приложената към настоящата експертиза Таблица 1, к. 1 и к.2.

Непогасените задължения по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК са в общ размер 11 579.37 лева, в т.ч.: 10 000.00 лева – главница; 830.69 лева договорна лихва за периода от 05.09.2021г. до 05.06.2022г. и 748.68 лева законна лихва за периода от 06. 06.2022г. до 22.02.2023г.

Производството е по предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение и издаденият в производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист да запази действието си на изпълнителен титул - арг. 416 ГПК и чл. 42, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението по чл. 417 ГПК, поради което предмет на исковото производство, на това правно основание е само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.