Определение № 14736 от 08.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14736 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504802 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК

Образувано е по частна жалба с вх. № 254655/24.07.2025г. по описа на СРС, подадена от „Сити Кеш“ ООД, чрез адв. Хр. М., срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 17167/13.06.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 27420/2025 г. по описа на СРС, 166 състав, в частта за разноските.

Частният жалбоподател излага доводи, че заповедното производство е заведено при условшята на злоуптреба с право. Заявителят не е предприел действия за уреждане доброволно на отношенията между страните, а от своя страна жалбоподателя по никакъв начин не е дал повод за завеждане на производството, поради което плащайки в срока за доброволно изпълнение, с поведението си не е дал повод за завеждане на делото срещу него и не дължи присъдените разноски. Заявява още, че заявителят упражнява процесуалните си права недобросъвестно, позовавайки се на практика на СЕС - решение от 13.07.2023 г. по дело № С-35/2022 г., с което се приема, че ако потребител не е извършил извънсъдебни действия спрямо продавач или доставчик, с когото е сключил договор, съдържащ неравноправна клауза, той следва да понесе направените от него разноски по съдебното производство, образувано по негова инициатива. Претендира се да се остави без уважение искането на заявителя за присъждане на разноски, евентуално да се намалят присъдените в полза на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение до 50 лв.

Насрещната страна П. К. И. - чрез пълномощник адв. П., изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

В производството по ч.гр.д. № 27420/2025 г. по описа на СРС, 166 състав, по заявление на П. К. И. срещу „Сити кеш“ ООД е издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 410 ГПК № 17167/13.06.2025г. за сумите, както следва: 33,46 лв. заплатена при начална липса на основание договорна лихва, ведно със законна лихва за период от 12.05.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 9,00 лв. – мораторна лихва за период от 16.05.2023г. до 07.05.2025г., сумата в размер на 174,54 лв. – заплатена при начална липса на основание неустойка, ведно със законна лихва за период от 12.05.2025г. до изплащане на вземането, сумат от 46,97 лв. – мораторна лихва за период от 16.05.2023г. до 07.05.2025г., както и 25 лв. - държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

На 24.07.2025г. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414а ГПК от длъжника „Сити Кеш“ ООД, ведно с представено платежно нареждане, удостоверяващо заплащането на сумата от общо 238,75 лв., годна да погаси неустойка в размер на 174,54 лв., договорна лихва от 33,46 лв., 5,75 лв. – закона лихва от датата на подаване на зявлениет по чл. 410 ГПК и държавната такса от 25 лв., но не и присъденото в полза на пълномощника на заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., чиято дължимост се оспорва с довода, че не е дал повод за завеждане на делото срещу него.

Същевременно на същата дата от страна на длъжника е подадена и частна жалба против заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за разноските, въз основа на която е образувано настоящото дело.

Съгласно чл. 414а, ал. 1 ГПК длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 ГПК може да възрази писмено срещу нея с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя, на когото в съответствие с чл. 414а, ал. 4 ГПК се предоставя тридневен срок за становище и указание на последиците от неподаването на такова. Същите са визирани в разпоредбата на чл. 414а, ал.

5 ГПК - ако заявителят не подаде становище в срок съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. На основание същата норма, ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. И в двете хипотези съдът дължи произнасяне с нарочен акт.

В случая, заповедният съд е изпратил препис от възражението на заявителя по реда на чл. 414а, ал. 4 ГПК с указания в тридневен срок да изрази становище, както и последиците по чл. 414а, ал. 5 ГПК в случай на неизпълнение, като същия е признал погасяването на сума в размер на 238,75 лв. , които били само част от претендираните със заявлението суми. С разпореждане от 08.10.2025г. СРС е указал на заявителя да предяви иск за установяване дължимостта на сумите от 9 лв. и 46,97 лв. – лихва за забава, което последния не е сторил в дадения срок, поради което СРС обезсилил завповедта в частта за горните суми от 9 лв. и 46,97 лв.

Независимо от това във всички случаи на подадено възражение по чл. 414а ГПК, заповедният съд дължи произнасяне по възражението и становището на заявителя (ако такова е постъпило), както и отново да преразгледа въпроса за отговорността за разноски, ако е налице спор за тяхната дължимост, но липсва спор относно присъденото вземане, както е в настоящия случай, предвид извършеното от длъжника плащане. Изцяло 2 правомощие на заповедния съд е да се произнесе по релевираните от длъжника оспорвания за недължимост на присъдените със заповедта разноски, доколкото в настоящата хипотеза е налице подадено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК включително и по отношение на разноските си на основание чл. 414а, ал. 3 и проведена процедура по чл. 414а, ал. 4 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от произнасянето на съда по чл. 414а, ал. 5 ГПК. В противен случай произнасянето по частната жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските би стабилизирало същата в частта за разноските и предвиденото в чл. 414а, ал. 5 ГПК произнасяне от заповедния съд по това възражение би било безпредметно. В тази връзка приложение намират и постановките на т.

12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС за това кога жалбата подлежи на администриране до по-горестоящия съд и предпоставките за нейното разглеждане, което във всички случаи предполага наличието на заповед.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че частната жалба по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК на длъжника е преждевременно изпратена, тъй като нейното администриране и разглеждане е поставено в зависимост от резултата от произнасянето на заповедния съд по чл. 414а, ал. 5 ГПК. Ето защо, настоящото производство следва да се прекрати, а делото върнато на Софийски районен съд, 46 състав за произнасяне по реда на чл. 414а, ал. 5 ГПК по възражението за плащане по чл. 414а, ал. 1 ГПК на длъжника включително и по отношение на присъдените в полза на пълномощника на заявителя разноски.

Водим от горните мотиви, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 4802/2026 г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ-ІЖ въззивен състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 166 състав, за произнасяне по възражението на длъжника „Сити Кеш“ ООД по реда на чл. 414а, ал. 5 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3