Решение № 5003 от 18.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5003 гр. Пловдив, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330107599 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, която ищецът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” АД, е предявил против Р. З. К., кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 700 лв. – представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем № ****** г., сключен между ответника и „Креди Йес” ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от ****** г., сумата в размер от 121,64 лв. – възнаградителна лихва за периода от 09.08.2022 г. до 09.05.2023 г. и сумата в размер от 618,36 лв. – неустойка по чл. 8 от Договора за периода от 09.09.2022 г. до 09.05.2023 г. и сумата от 70 лв. – неустойка по чл. 14 от Общите условия в размер на 10 % от остатъчната главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2025 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Договор за цесия от ****** г., сключен между „Креди Йес” ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” АД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника, описани в Приложение № 1.

Твърди, че е надлежно упълномощен от страна на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането, за което последният е уведомен с препоръчано писмо с обратна разписка. Прилага уведомленията за извършена цесия и към исковата молба и счита, че с връчването й за отговор, изявлението на цедента чрез надлежно упълномощения цесионер следва да се счита достигнало до длъжника.

Твърди, че между „Креди Йес” ООД и ответника е сключен Договор за паричен заем № 1

****** г., по силата на който е предоставена сумата от 700 лв. срещу насрещното задължение на заемополучателя да върне последната на 9 погасителни вноски от по 160 лв. за периода от 08.09.2022 г. до 09.05.2023 г. г. Сочи, че в договора е установен фиксиран лихвен процент от 3, 330 % за целия срок на договора, като е дължима възнаградителна лихва в размер от 121,64 лв. Твърди, че годишниятпроцент на разходите е от 48, 424 % и в него са включени вноските за разсрочена неустойка от 51, 75 лв., дължима на основание чл.

8 от Договора, поради непредставяне на обезпечение. Поддържа, че е установен годишен лихвен процент по договора от 48,317 %. Претендира присъждане на неустойка за непредставяне на обезпечение на основание чл. 8 от Договора и неустойка по чл. 14 от Общите условия в размер на 10 % от остатъчната главница. Посочва се, че по договора за кредит не са платени никакви суми.

По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът Р. З. К. не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен с цедента договор за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ****** г., сключен между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача всички, описани в Приложение № 1 към договора. По делото е представено Приложение № 1 от ****** г., в което е посочено вземането на цедента против Р. З. К., с посочен единен граждански номер, по договор от 09.08.2022 г. Съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на процесното вземане, доколкото и последното е надлежно индивидуализирано в представеното приложение към договора, в който смисъл не възприема възраженията на ответника.

По делото е представено уведомително писмо от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, в което са посочени прехвърлените вземания, по силата на договора за цесия, което не е връчено на длъжника. Приложено е пълномощно, по силата на което цесионера е упълномощен от цедента за уведомяване на длъжника за осъщественото прехвърляне на вземането.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По делото е представено 2 пълномощно, по силата на които цесионерът – ищецът е упълномощен да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД по двата договора за цесия.

Длъжникът е получил уведомлението за прехвърляне на вземането на 27.02.2024 г., видно от представената по делото разписка за връчване.

Дори да се приеме, че уведомлението е нередовно връчено, приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец е материланоправно легитимиран в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.

Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор „Креди Йес“ ООД и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит. По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

От Договор за паричен заем № ****** г., сключен между Р. З. К. и „Креди Йес“ ООД, се установява, че кредитодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя сумата от 700 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс, ведно с включена възнаградителна лихва или сумата от общо 821,64 лв. на 9 месечни погасителни вноски всяка в размер от 91,29 лв. В договора е установено, че не е начислена такса за усвояване на кредита. Установена е дата на първото плащане – 09.09.2022 г. и на последното плащане – в срок до 09.05.2023 г. Уговорен е месечен лихвен процент от 3, 330 % и годишен процент на разходите от 48, 317 %. Към Договора е приложен погасителен план.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Договора е установено, че договорът е сключен на основание искане за заем от заемателя с № *** от *** г., чийто параметри и условия са описани в предоставения на заемателя Стандартен европейски формуляр, който е представен по делото.

В разпоредбата на чл. 6 от Договора е постигнато съгласие за обезпечаване на задължението по договора чрез издаване на ценна книга в полза на заемодателя.

3

В разпоредбата на чл. 8 от Договора е установено, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или ако предоставеното обезпечение не отговаря на условията на чл. 10 от Общите условия, заемателят дължи неустойка в размер от 618,36 лв. с начин на разсрочено плащане съгласно погасителния план.

По отношение задължението на съда да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице установена съдебна практика (Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о.), която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика , както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала (така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. EspanoldeCredito SA срещу JoaquinCalderon C.).

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, 4 дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.