Решение № 505 от 18.05.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3401/2020
- Вид
- Решение № 505
- Подписан
- 18.05.2021
- В сила
- 18.05.2021
- Състав
- Елизабет Петрова, Мария Райкинска, Катерина Рачева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2 и ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2 и ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.494, т.10 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.498 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 505 гр. София , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Елизабет Петрова
Катерина Рачева
Мария Райкинска при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20201000503401 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 3119/19.05.2020 г. по гр.д. № 15593/2017 г. на СГС, І-16 състав, поправено с решение от 26.08.2020 г. по същото дело е осъдено „Застрахователна компания Лев Инс” АД да заплати на К. С. К., на основание чл. 432 КЗ, сумата от 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син В. И. С., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 30.08.2016 г., на републикански път II-64, км. 43, по вина на И. С. К., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил „Нисан Примера“, с peг. № РК 3584 АС, към посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 27.10.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над присъденото обезщетение до пълния предявен размер от 200 000 лева, като неоснователен, както и за присъждане на законна лихва върху главницата от 30.08.2016 г. до 26.10.2017 г.
Ищцата К. С. К. е депозирала въззивна жалба вх. № 53065/15.06.2020 г., с която обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. Намира, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон – чл.
52 ЗЗД и в противоречие с постоянната съдебна практика. Присъденото обезщетение не репарирало претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния син и било занижено. Неправилно съдът отхвърлил и акцесорната претенция за лихва 1 за периода от 30.08.2016 г. до 27.10.2017 г. Намира, че застрахователят отговаря така, както отговаря делинквентът и законът не ограничава отговорността му. В чл. 497 КЗ се уреждала лихвата, която застрахователят дължи за собствената си забава, а в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ било посочено, че застрахователното обезщетение включва и лихвата за забава, за която отговаря делинквента пред увреденото лице. А лихвата по чл. 497 КЗ се начислява върху застрахователното обезщетение, включая лихвата за забава на делинквента от датата на непозволеното увреждане до датата на изпадане в забава на застрахователя. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, в която искът е отхвърлен за сума над 150 000 лева до 200 000 лева и за лихвата от 30.08.2016 г. до 27.10.2017 г. и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „ЗК Лев Инс“ АД, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата К. С. К. е твърдяла в исковата си молба, че при пътнотранспортно произшествие от 30.08.2016 г., реализирано на републикански път II-64, км. 43, по вина на И. С. К. управлявал лек автомобил „Нисан Примера“ с peг. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество ЗК „Лев Инс“ АД, е загинал нейният син В. И. С..
Поддържала е, че в резултат от смъртта на нейния син търпи силни емоционални болки и страдания. Приживе живеела със своя син под един покрив и били в близки и топли отношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Все още не може да преодолее смъртта му и тъжи всеки ден. Твърди, че соченият делинквент притежава задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество, към което е предявена застрахователна претенция, но в законоустановения срок застрахователят не се произнесъл по претенцията. Искала е да бъде осъдена „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, да й заплати сумата от 200 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейния син В. С., причинена вследствие на гореописаното пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение от датата на смъртта - 30.08.2016 г., до окончателното изплащане на дължимото обезщетение.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е оспорвал иска по основание и размер. Оспорвал 2 е механизма на пътнотранспортно произшествие, както и че в причинна връзка с него е настъпила смъртта на сина на ищцата. Релевирал е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна водачите на другите моторни превозни средства, които не са предприели аварийно спиране и са допринесли за настъпването на вредоносния резултат. Поддържал е, че претендираният размер е силно завишен с оглед претърпените неимуществени вреди. Възразявал е срещу акцесорния иск за лихви, тъй като пред застрахователя не са били представени всички необходими документи за приключване на щетата по доброволен ред и съгласно чл. 409 КЗ ответникът не бил изпаднал в забава.
В депозираната по реда на чл. 372, ал. 1 ГПК допълнителна искова молба, са развити доводи, че отговорността на застрахователя за лихви е акцесорна и следва главния дълг и доколкото законната лихва е компенсаторна, тя се дължи от датата на деликта, както от делинквента, така и от застрахователя по аргумент от чл. 429, ал.
2, т. 2, вр. ал. 3, вр. 432, ал. 2, изр. 1 от КЗ.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от ЗЗД извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП, противоправното поведение на И. К., наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, смъртта на В. С. и причинната й връзка с ПТП, обстоятелството, че ищцата е майка на загиналия вследствие ПТП, са установени пред първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорни са въпросите относно размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата К.К. неимуществени вреди при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, както началната дата на лихвата за забава, която засрахователят дължи.
За установяване претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са изслушани свидетелски показания. Свидетелката В. А. И., приятелка на ищцата, е посочила, че след като научила за смъртта на сина на К. веднага й звъннала по телефона, а тя била неадекватна, но отговорила, че и съпругът и синът й са загинали при ПТП. Преди били добро семейство, живеели цялото семейство в едно жилище, родителите се грижели много за децата си.. В. и Д., които били добри деца. След инцидента К. била много зле, като изпаднала в шок. Отишла 6 месеца да живее при майка си, не искала да отиде в жилището, което свързвала с детето си. Не искала да се храни, отслабнала 15 кг., не искала да излиза. Тя много обичала сина си и се чувала с него по няколко пъти на ден. Продължава да пие хапчета за нерви и за сън. Била нервна и като се притесни започвала да кашля и да се задушава.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
По отношение оплакването на ищцата, че присъденото й обезщетение е 3 занижено и не отговаря на принципа на справедливостта, настоящият състав намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, но те нямат самостоятелно и водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д.
№ 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.) Настоящият състав намира, че от изслушаните свидетелски показания се установяват много близки отношения между майка и син. Свидетелските показания установяват още, че след смъртта на сина си К. е имала тежки прояви на скръб, които продължават. Все пак следва да се отчете, че едновременно със сина си тя е загубила и съпруга си, което също е допринесло за дълбочината на нейната скръб.
Предвид установените чрез свидетелски показания много близки отношения между ищцата К.К. и сина й В. С. приживе, отношения на любов, разбирателство и взаимна грижа, несъмнено е, че К. е преживяла изключително тежка травма от смъртта на сина си, още повече, че тя е била внезапна и неочаквана. Ищцата е била лишена от опората и топлината на своя син, с когото несъмнено тя е свързвала представите си за бъдещето.
Разпечатката съдържа 31 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e721ad1f-fe2a-4b39-a114-eddf4cafc760