Решение № 770 от 21.11.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Русе, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520201389 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Лагардер Травъл Ритейл“ ЕООД, представлявано от управителя Младен Георгиев Йорданов до Русенски Районен съд против Наказателно постановление № Р – 003022 от 02.06.2023г., член на КЗП, с което за нарушение на чл.15 ал.1 от Закона за защита на потребителите и на основание чл.200 ЗЗП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

С жалбата се моли съдът да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Наказаното дружество, редовно призовано не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

АНО, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа становище за неоснователност на жалбата.

РРП, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.04.2023г. била извършена проверка в магазин с адрес гр.Русе ул.“Липник“ № 121-Д, стопанисван от наказаното дружество. В хода на проверката било установено, че търговецът извършва търговска дейност и предлага за продажба следните стоки без обявени 1 продажни цени в близост до тях – 3 бр. шоколад „Линдор“, 60 бр. близалки, различни видове, 80 бр. кутии бонбони „Ментос“, различни видове и 64 бр. пакетирани дъвки, различни видове.

За констатираното нарушение св.Р. С. съставила АУАН № 00 3022/04.05.2023г. срещу дружеството, който бил връчен н а надлежно упълномощен представител на търговеца. Въз основа на него АНО издал обжалваното НП № Р-003022/02.06.2023г. срещу „Лагардер Травъл Ритейл“ ЕООД, в което е възпроизведена подробно фактическата обстановка от АУАН и с което му наложил горепосочената санкция.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.

В хода на проведеното административно наказателно производство са спазени съществените процесуални правила. Жалбоподателят е уведомен за започналото производство, запознат е със събраните в неговия ход доказателства. АУАН е съставен в присъствие на надлежно упълномощен представител на търговеца и му е връчен, което е установено чрез полагане на подпис. Фактите и обстоятелствата относно нарушението са изложени пълно и ясно, което е дало възможност на нарушителя да разбере обвинението.

Дадена му е възможност да направи възражения. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Спазен е преклузивният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН за съставяне на АУАН.

Този срок започва да тече от момента, в който контролният орган е разполагал с цялата необходима информация, за да бъде извършена преценка за наличието или липсата на твърдяното административно нарушение. В съдебно заседание на 28.09.2023г. е разпитана в качеството на свидетел Румянка С. - актосъставител, която свидетелства относно фактите и обстоятелствата, касаещи нарушението, а именно продажбата на множество стоки без обявена цена, което се потвърждава и от множеството приложени по делото снимки. Съдът кредитира нейните показания като безпристрастни, подробни, съответстващи напълно на събраните писмени доказателства.

АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, надлежно овластени по реда на чл.233, ал.1 и ал.2 ЗЗП, вр. с чл.37, ал.1,б.“б“ ЗАНН, респ.чл.47, ал.2 ЗАНН.

АУАН и наказателното постановление са издадени в предвидената от закона форма.

Те съдържат изискуемите от закона реквизити (арг. чл.42, ал.1 ЗАНН и чл.57, ал.1 ЗАНН).

Съдът приема, че не е допуснато нарушение на материалния закон. АНО правилно е установил релевантните факти и ги е подвел под приложимата правна норма. Изводите за наличие на административно нарушение по чл.200 от ЗЗП се потвърждават изцяло от събраните по делото доказателства, които са безспорни и безпротиворечиви. От тях не може да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл. 15, ал. 1 ЗЗП и цената на стоката да е била поставена на видно за потребителя място, в непосредствена близост до стоката и по този начин да бъде постигната целта на закона, прогласена в чл. 1 ал. 2 т.1 от него.

2

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни по следните съображения :

Съдът намира за неоснователни доводите несъставомерност на деянието.

Твърденията в жалбата, че малко преди извършване на проверката от страна на служител в търговския обект е било направено зареждане с нови продукти по никакъв начин не води до извод за несъставомерност. Това е така, защото подобно възражение не е направено не само в констативния протокол или в АУАН, но не е направено и устно пред актосъставителката към момента на проверката. Нещо повече от показанията на актосъставителката се установява, че никой не й е предоставял празни кашони от стоки със стари отбелязани цени, а отделно от това при предходни посещения в търговския обект поне неколкократно е правила забележка на продавачите, че стоките се продават без обявени цени.

Претенцията за квалифициране на деянието като маловажен случай на административно нарушение е неоснователна. Не са налице предпоставките на чл. 28 вр. § 1 т.4 от ДР на ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в последната разпоредба.

Нарушението, за което е санкционирано дружеството е формално, на просто извършване, поради и което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили вредни последици.

Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Изводът за неприложимостта на чл.28 от ЗАНН следва дори само от вида и броя на всеки от отделните захарни артикули. Наказанието е определено в минималния размер на санкцията по чл.200 от ЗЗП, което следва от това, че формално към настоящият момент дружеството не е извършвало друго нарушение, касаещо правата на потребителите.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съдът приема, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на КЗП направените по делото разноски за процесуално представителство от юрисконсулт в размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ съгласно препращащата разпоредба на чл.

63д, ал. 5 във вр. с ал.4 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Като съобрази фактическата и правна сложност на конкретния спор, съдът приема, че следва да се присъди възнаграждение от 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, вр. с чл. 63, ал.9 ЗАНН и чл.63д, ал.4 ЗАНН‚ съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-003022/02.06.2023г. на член на Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.1 5 ал.1 вр. чл. 200 Закона за защита на потребителите на „Лагардер Травъл Ритейл“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА „Лагардер Травъл Ритейл“ ЕООД, да заплати на Комисия за защита на потребителите – София сумата 100 лв. (сто лева) разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК

Административен съд – Русе в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. пред

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4