Решение № 263 от 30.10.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Монтана, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20241600500165 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №41 от 19.02.2024година постановено по гр.д.

№502/2023година по описа на районен съд Берковица са отхвърлени предявените субективно съединените искове от С. С., ЕГН ********** от с. *, общ. *, представляван от С. Т. - адвокат към АК- Монтана, срещу В.П., ЕГН ********** от гр. *, и Т. П., ЕГН ********** от гр. *с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - да бъде прогласена нищожността поради накърняване на добрите нрави на сключения между ответниците договор за аренда с рег. № *от 15.09.2015г. на нотариус Д.М. с рег.№ *на НК, вписан с акт № *, том *, вх.рег.№ *от 16.09.2015г. по описа на СВ *- по отношение на 4/6 ид.ч. от следните имоти, предмет на договора: поземлен имот с идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-181016/26.04.2018г. на ИД на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 22.02.2023г., находящ се в землището на с. *, общ. *, обл. *, с адрес на поземления имот: с.

*, местността „*“, с площ от 14002 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, НТП нива, трета категория, с номер по предходен план: *, при граници и съседи: *, *, *, *, *, *, и поземлен имот с идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-181016/26.04.2018г. на ИД на АГКК, с последно изменение на кадастралната 1 карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 22.02.2023г., находящ се в землището на с. *, общ. *, обл. *, с адрес с. *, местност „*“, с площ от 6000 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, НТП нива, трета категория, с номер по предходен план: *, при граници и съседи: *, *, *, *, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Със същото решение е оставено без разглеждане и е прекратено производството по предявените С. С., от с.*, общ. *, представляван от С. Т. адвокат към АК- *, , срещу В. П. и Т. П. искове с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД - да бъде прогласена нищожността, поради накърняване на добрите нрави на сключения между ответниците договор за аренда с рег. № *от 15.09.2015г. на нотариус Д.М.а с рег.№ *на НК, вписан с акт № *, том *, вх.рег.№ *от 16.09.2015г. по описа на СВ *, по отношение на 2/6 ид.ч. от горееописаните имоти като НЕДОПУСТИМО.

Това решение е обжалвано от С. С. от с.*, общ.*, ул.“*“ № *, ЕГН **********, представляван от С. Т. - адвокат в АК- *с изложени доводи за неправилност, като постановено при съществени процесуални нарушения на материалния закон и при необоснованост.

Моли съда да го отмени и да постанови ново, с което да бъде уважен предявения иск като основателен и да се присъдят деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

В жалбата са изложени доводи, че съдът необосновано е приел, че разликата между уговорената рента по договора за аренда и средното рентно плащане е в размер на 12 лева.По делото са събрани категорични доказателства за това, че средната рентна вноска е 45 лева.Разпитаните по делото арендатори, които обработват земи под аренда или отдават такива в същото землище или в съседни блокове или в непосредствена близост до процесиите имоти също потвърждават горното.От показанията на разпитаните свидетели е установено по категоричен начин, че средната рента, която е изплащана за аналогични земеделски имоти в землището на с.*, община *за 2015/2016 година е 40-45 лева/дка.Изложени са доводи ,че трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която противоречието с добрите нрави представлява нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които морално недопустимо е сключеният договор да породи съответните правни последици. Нееквивалентността на престациите, когато има за резултат нарушаване на такива норми по посочения начин, обуславя нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави.Имайки предвид, че страните по договора са брат и сестра, може да се приеме по-скоро, че тази клауза е умишлено заложена, за да може да се уговори нарочно по-ниска рента, която пък е в ущърб на всички останали собственици, които притежават повече от 50 % от собствеността върху имотите, но е в полза разбира се само на страните по договора, които са брат и сестра, още повече, че, договорът е сключен и за прекалено дълъг период - 30 години.При това положение се налага изводът, че е морално недопустимо да 2 се сключи процесния договор при тези условия, а от тук - следва, че е налице нарушаване на морални принципи и норми, водещи до противоречие с добри нрави.При наличните доказателства районният съд е следвало да направи извод че е налице нееквивалентностна престациите по процесния договор за аренда и да уважи предявения иск.Като е сторил обратното е постановил едно незаконосъобразно решение.Освен това РС *неправилно е оставил без разглеждане и е прекратил производството по предявения иск по отношение на 2/6 ид.части от недвижимите имоти, предмет на процесния договор за аренда, като недопустимо. Това е така, защото тази част от договора не може да се санира по смисъла на чл.26, ал.З от ЗЗД, тъй като от една страна не са налице основания за заместването й от норми на специалния Закон за арендата в земеделието, а от друга - самото договорно правоотношение не може да обвързва страните без тази клауза. Поради тази причина ищецът има правен интерес да предяви иск за целия договор, а не както приема съда - само за 2/6 ид.части от имотите по договора. В конкретния случай ищецът не упражнява чужди права, както неправилно е посочил районния съд, а защитава собствен интерес и собствени права - да установи, че не е обвързан от договора за аренда поради неговата нищожност.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят чрез адв. Т. е представил сключен между страните Анекс, с който считано от 01.10.2024година прекратяват по взаимно съгласие сключения между тях договор за аренда на земеделска земя, предмет на настоящето производство и моли съда да прекрати производството по делото поради отпаднал правен интерес за жалбоподателя ищец.Същия изрично заявява, че не претендира за направените разноски в настоящето производство.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите страни.Същите не се явяват и в съдебно заседание и не се представляват.Няма данни за направени разноски и искане за присъждане на такива.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства и е приложен Анекс към договор за аренда,рег.№*/15.09.2015година.

Окръжният съд, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и във връзка със становищата на страните и новопредставените писмени доказателства, оплакванията в жалбите и въз основа на закона, намира следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Пред първоинстанционния съд са предявени и разгледани субективно съединените искове от С.С. от с. *, общ. *, ул. „*“ № *, ЕГН **********, представляван от С. Т. - адвокат към АК- *, служебен адрес: гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, срещу В.П. от гр. *, ул. „*“ № *, ЕГН ********** и Т. П. от гр. *, ул. „*“ № *, ЕГН ********** за прогласяване нищожност на договор за аренда поради накърняване на добрите нрави.

3

Пред настоящата инстанция е представен Анекс към Договор за аренда,рег.№*/15.09.2015година предмет на спора, с нотариална заверка на подписите, с който договора между страните се прекратява считано от 01.10.2024година.

Съгласно чл.235,ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

С оглед новопредставеното писмено доказателство, МОС намира, че за жалбоподателя-ищец в първоинстанционното производство е отпаднал правния интерес от водене на иска, поради което първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а настоящето производство прекратено.

Тъй като пълномощникът на жалбоподателя изрично заявава в съдебно заседание, че не претендира за разноски, а от въззиваемите страни няма такова искане, МОС не присъжда разноски.

Водим от гореизложеното, МОС

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №41 от 19.02.2024година постановено по гр.д.№502/2023година по описа на районен съд Берковица и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№502/2023година по описа на Районен съд

Берковица като недопустимо, поради отпаднал правен интерес.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4