Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 524 от 21.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 270/2026
Вид
Решение № 524
Подписан
21.04.2026
В сила
21.04.2026
Състав
Величка Белева, Виделина Куршумова, Надежда Дзивкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Пловдив, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20265300500270 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ответника по спора Банка ДСК ЕАД Решение № 5 385 от 04.12.2025 г. по гр.д. № 3 347/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което въззивникът е осъден да заплати/върне на въззиваемата - ищца Д. Д. Р. сумата 2 508, 90 лв. като платена при начална липса на основание – по нищожната клауза по чл. 21 б. „а „ от сключения между страните на 23.02.2005 г. Договор за кредит за покупка на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2025 г. / предявяването на иска / до окончателното изплащане на сумата.

За постановяването на този резултат, районният съд е приел, че процесната клауза / предвиждаща дължима от потребителя ежегодна такса за управление на кредита, която всяка година на падежната й дата се капитализира към дълга / е неравноправна и като така нищожна на основание чл. 37 ал. 1 от ЗЗППТ / отм. /, т.к. съставлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Въззивникът твърди решението да е неправилно. Настоява, че към датата на сключването на договора не е съществувала забраната по чл. 27 ал. 2 от ЗКНИП – който закон е в сила от 01.01.2017 г., т.е. клаузата не е в противоречие с императивна правна норма.

Настоява същата да не е неравноправна съгласно действащия към сключването на договора ЗЗППТ / отм. /, т.к. процесната такса не води до оскъпяването на кредита, съответно не създава дисбаланс между правата и задълженията на страните по договора към датата на неговото сключване. Освен това, същата има своята икономическа обосновка - към датата на сключването на договора, и за нея потребителят е дал своето информирано съгласие. Сам по себе си факта, че тази договореност води до икономическа полза за търговеца, не е достатъчен, за да се приеме, че тя е във вреда на потребителя.

По така изложените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение за 1 уважаване на иска и постановяване на решение от въззивния съд за неговото отхвърляне.

Претендира направените разноски, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата Р. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Твърди да е правилен извода на районния съд за неравноправност на процесната договорна клауза на основание действащия към датата на сключването му ЗЗППТ / отм. /. Настоява, че тя съставлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и не е индивидуално договорена – не се доказва / не се и твърди / индивидуално договоряне при лежаща върху търговеца доказателствена тежест да го установи. Позовава се на изрично приетите след сключването на договора разпоредби на чл.

10а от ЗПК и чл. 27 ал. 2 от ЗКНИП, които счита – на основание мотивите за изменение на ЗПК, че законодателят е приел с оглед квалификацията на наложената към този момент практика по събиране на такси за усвояване и управление на кредитите като недобросъвестна такава и нарушаваща правата на потребителите. Поддържа, че процесната такса е за дейност, присъща на нормалната оперативна дейност на банките във вр. с предоставяните от тях кредити, която им дейност се възмездява чрез договорената възнаградителна лихва по кредита. Т.е. таксата не е за самостоятелно предоставена услуга във вр. с договора, затова и заплащането и няма основание. Овен това, капитализирането на тази такса към главницата означава, че и върху нея се начислява възнаградителна лихва, което води до второ, още по значително оскъпяване на кредита.

По така изложените доводи се пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се разноските за въззивното производство.

В жалбата и в отговора не са заявени искания за събиране на доказателства.

Съдът установи следното:

При дължимата служебна проверка по чл. 269 изр. първо от ГПК настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо. При проверката относно неговата правилност – в случая само във вр. с поддържаните в жалбата доводи, съдът го намира за правилно.

Производството пред районния съд е образувано по предявен от въззиваемата Д. Д. Р. срещу Банка ДСК АД иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД – за осъждането на ответната Банка ДСК АД да й заплати/върне недължимо платена сума в размер на 2 508,90 лв., съставляваща заплатена от ищцата в периода 2005 г. – 2025 г. такса за управление на кредита и начислена върху тази такса лихва - на основание чл. 21 б.“а „ от сключения между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 23.02.2005 г. с краен падеж 23.02.2025 г.. Твърди се, че казаната клауза е неравноправна и като така нищожна на основание чл. 35 ал. 1 вр. чл. от ЗЗППТ / отм. / .

От фактическа страна по делото е безспорно установено сключването на казания договор между страните, като клаузата на чл. 21 б. „а „ от същия гласи, че „ кредитополучателката дължи такса за управление на кредита, която всяка година на падежната дата по т. 5 от договора се капитализира към дълга „; платената от ищцата на ответната банка в периода 2005 г. – 2025 г. на основание тази клауза искова сума от 2 508, 90 лева – съставляваща ежегодно начисляваните от банката и капитализирани към главницата такси за управление на кредита и лихвите върху тях.

В конкретната разпоредба на чл. 21 б. „а „ от договора, както и в самия договор като цяло, не се съдържат каквито и да било данни какво е естеството на предоставената услуга за процесната такса - конкретните действия на кредитора, изпълващи съдържанието й, като липсват и данни за нейния размер, евентуално методиката, по която той се определя.

Липсват по делото и други доказателства, от които да може да се изведе извод в горната насока – за действително предоставени конкретни услуги и разходите за тях. Т.е. насрещната 2 престация на кредитора е изцяло неконкретизирана по основание и същевременно възнаграждението за нея / процесната такса / не е нито определено, нито определяемо по размер. От което следва извод, че за същата – противно на твърденията на въззивника, липсва икономическа обосновка и същевременно се явява изцяло във вреда на потребителя, още повече с оглед предвиждането, че таксата се капитализира към главницата с цел начисляване и на възнаградителна лихва върху нея, допълнително оскъпяваща кредита.

Пълната неяснота сочи и че явно клаузата не е индивидуално договорена. Като така – както правилно е приел и районния съд, клаузата, с която е договорена е неравноправна на основание чл. 35 ал. 1 от действалия към сключването на договора ЗЗППТ / отм. / и като така нищожна – чл. 37 ал. 1 от ЗЗППТ / отм. / и платеното по нея от потребителя подлежи на връщане като престирано при начална липса на основание.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна, първоинстанционното решение е правилно и се потвърждава.

На въззиваемата страна се присъждат направените за въззивното производство разноски – възнаграждение за един адвокат в размер на 337,45 евро с ДДС. Възражението на въззивника същото да е прекомерно съдът намира за неоснователно.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 5 385 от 04.12.2025 г. по гр.д. № 3 347/2025 г. по описа на РС – Пловдив.

Осъжда „ Банка ДСК „ АД, ЕИК 121830616 да заплати на Д. Д. Р., ЕГН – ********** разноски за въззивното производство в размер на 337,45 евро – възнаграждение за един адвокат.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3