Решение № 1316 от 21.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1316 гр. Пловдив, 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330107165 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. Д. К., ЕГН ********** и Б. А. К., ЕГН ********** против „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, с която са предявени субективно активно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че с Договор за банков ипотечен кредит № ***, ответното дружество предоставило на ищците ипотечен кредит в размер на 40 000 евро с цел – ремонт и реконструкция на недвижим имот, при уговорен срок – 25.05.2038 г., като годишният лихвен процент, съгласно т. 4 от договора, се формирал от Базов лихвен индекс в размер на 1-месечния EURIBOR плюс надбавка в размер на 2.435 % или пълният размер на лихвения процент към датата на сключване на договора бил в размер на 6.9 %. Към договорa за кредит страните подписали и погасителен план, който бил изготвен на база актуалната стойност на 1-месечния EURIBOR към момента на сключване на договора – 09.06.2008 г.

За обезпечаване на задълженията по кредита, ищците учредили договорна ипотека върху недвижим имот, съгласно Нотариален акт за договорна ипотека № *, том *, дело *** на СВ при Пловдивски районен съд.

Ищците посочват, че са в граждански брак от 13.05.2000 г., като съвместно изплащали кредита, при равни квоти. Съобразно условията на договора, спрямо ответното дружество били солидарно задължени.

Към момента на сключване на договора, ГЛП бил в размер на 6.9 %, формиран от стойността на 1-месечния EURIBOR към момента на подписването /4.465 %/ плюс надбавка /2.435 %/, като по този начин уговорената лихва се състояла от два компонента – променлива компонента – базов лихвен индекс, който се определя от стойността на 1месечния EURIBOR и постоянна компонента – фиксираната надбавка по договора.

Твърдят, че за периода от сключване на договора до настоящия момент, ГЛП е изчисляван при неспазване на методологията, посочена в т. 4 от договора, като ответникът 1 вместо да прилага действителния размер на уговорения с договора пазарен индекс /1месечния EURIBOR/, прилагал размера на индекса такъв, какъвто бил към датата на сключване на договора, без да отчита пазарните му стойности съобразно периода, посочен в договора. Считат, че по този начин са заплатили, а банката – начислила по-висок размер от реално дължимия за възнаградителна лихва. Посочват, че не било отчетено и обстоятелството, че след 2015 г. стойността на 1-месечния EURIBOR не само била в трайно намаляващ тренд, но били налице и отрицателни стойности на пазарния индекс, поради което считат, че за периода от сключване на договора до настоящия момент, ответникът, като не е отчел намаляващия тренд на индекса и не е коригирал нивата на уговорената възнаградителна лихва, е събрал от ищците, при липса на правно основание, парични суми за възнаградителна лихва.

Посочват, че с решение на УС на ответната банка, взето с протокол № 38 от 14.10.2008 г., банката променила едностранно компонентите, участващи във формирането на лихвения процент по кредита, като към уговорения пазарен индекс и надбавка се въвеждал нов елемент – „премия“. Последната била определена по размер от ГОД от нула базови пункта до 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари.

Със следващи решения на УС на банката, размерът на едностранно въведената премия бил последователно увеличаван от 1 % до 4 %, съгласно протокол № 9 от 26.02.2009 г., протокол № 14 от 01.04.2009 г. и протокол № 25 от 05.06.2009 г.

Твърдят, че с въвеждането на допълнителния компонент – „премия“, при формирането на ГЛП, банката е допуснала едностранно увеличение на размера на уговорената между страните годишна лихва по начин и условия, които не били предварително уговорени. Между страните не било уговорено лихвата да зависи от Премия, която от своя страна се определяла едностранно от банката по критерии, които не били посочени в договора. Същата оказвала влияние върху нивата на погасителната вноска, като ищците не били уведомени, нито били дали своето съгласие, както към момента на подписване на договора, така и по-късно. Размерът на Премията не се уговарял между страните, а бил едностранно определян от банката. Считат, че поради липсата на съгласие от тяхна страна за въвеждането на този компонент, последният не ги обвързва, като се позовават на разпоредбите на чл. 430, ал. 2 и ал. 3 ТЗ. Липсвало правно основание за извършеното от банката едностранно въвеждане на допълнителен компонент – „премия“, при определянето на БЛП, в резултат на което банката начислила и определила неправилно размера на дължимата възнаградителна лихва.

Посочват, че с решение № 123296/23.05.2019 г. на СРС по гр. д. № 18943/ 2018 г., потвърдено с решение на СГС по гр. д. № 645/2020 г., банката била осъдена да заплати на ищците сумата в размер на 8577.36 евро, представляваща заплатена от тях при липса на основание възнаградителна лихва, поради неотчитане от банката както на намалението, така и на отрицателните стойности на приложимия пазарен индекс /1-месечния EURIBOR/, както и поради включването на допълнителен елемент – „премия“. Въз основа на издаден изпълнителен лист ищците образували изпълнително дело, след образуването на което банката заплатила всички дължими по изпълнителния лист, суми. Въпреки изложеното, банката продължила да начислява по-висока от дължимата лихва.

Твърдят, че в резултат на неправилното приложение на уговорената с договора методология за определяне на дължимата възнаградителна лихва, за периода от 25.04.2019 г. до датата на заплащане на последната погасителна вноска, преди завеждането на исковата молба – 25.03.2024 г., банката е приложила и събрала от ищците възнаградителна лихва, която не съответства на методологията, уговорена в т. 4 от договора.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответната банка да заплати на всеки от ищците сумата от по 1500 евро, представляващи заплатена от тях при липса на основание възнаградителна лихва за периода 25.04.2019 г. – 25.03.2024 г.

2 поради неотчитане от банката както на намалението, така и на отрицателните стойности на 1-месечния EURIBOR, респ. на прилагания индекс, при формирането на възнаградителната лихва по договора за исковия период, както и поради включването на допълнителен елемент – „премия“, при формирането на дължимата възнаградителна лихва, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 24.04.2024 г., до окончателното погА.ване. Претендират разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 04.02.2026 г., е допуснато изменение на предявените осъдителни искове, чрез увеличение на размера на първоначално предявения размер ответникът да заплати на всеки от ищците сумата от по 3396.63 евро, представляващи заплатена от тях при липса на основание възнаградителна лихва за периода 25.04.2019 г. – 25.03.2024 г. поради неотчитане от банката както на намалението, така и на отрицателните стойности на 1-месечния EURIBOR, респ. на прилагания индекс, при формирането на възнаградителната лихва по договора за исковия период, както и поради включването на допълнителен елемент – „премия“, при формирането на дължимата възнаградителна лихва, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 24.04.2024 г., до окончателното погА.ване.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Твърди, че на 09.06.2008 г. страните сключили договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ***., по силата на който банката следвало да предостави на ищците кредит в размер на 40 000 евро за ремонт и реконструкция на недвижим имот, като уговореният годишен лихвен процент се формирал от променлив Базов лихвен индекс /БЛИ/, който към момента на сключване на договора бил 4.465 %, плюс надбавка 2.435 %.

Твърди, че към договора за банков кредит на ищците били предоставени Общи условия, при които банката предоставя ипотечни кредити на физически лица, като същите били приети от ищците с полагане на подписите им.

Посочва, че съгласно чл. 11.2 от договора, кредитополучателят е дал съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП по т. 4.1а, съответно размера на анюитетната вноска, при условията на чл. 9.4 ОУ, като съгласно чл. 9.3 ОУ, страните се съгласили, че определеният базов лихвен индекс за кредитите се обявява в лихвените условия (Бюлетин) за съответния период на олихвяване, разпространени на гишетата на банката, в интернет страницата й, и приложенията за електронно банкиране.

Посочва, че съгласно чл. 19.1 ОУ, конкретният вид, размер и срокове за издължаване на погасителните вноски по кредита се определя в погасителния план към договора, а съгласно чл. 38 ОУ, банката си запазва правото да актуализира настоящите условия, като при изменения, същите остават валидни и запазват и продължават действието си в последната им актуална редакция, а банката уведомява своевременно клиентите си за настъпилите промени и последната актуализация, чрез разпространението им в салоните на банката и чрез електронните й канали. Общите условия се променяли на основание чл. 298 ТЗ и чл. 58 ЗКИ, одобрявали се от съответния компетентен орган, въз основа на Решение на УС на банката по съответен протокол. В същите било посочено кога влизат в сила и кои ОУ отменят.

Актуализация на ОУ се извършвала с предложение, изготвено въз основа на анализ през съответния месец/година, относно процентите и маржовете през предходния месец.

Твърди, че в изпълнение на договорните клаузи, при всяка промяна на погасителната вноска поради изменение на действащия по кредита лихвен процент, банката известявала чрез имейл, предоставен от кредитополучателя или на съответно посочен от него адрес – уведомления, съдържащи конкретния размер на погасителната вноска за съответния период.

Оспорва от страна на банката да е бил въведен допълнителен компонент – „премия“, 3 за който ищците да не са били уведомени. Компонентът „премия“ не бил нов, доколкото БЛП се определял от УС на банката и реализирайки това си правомощие поради повишаване цените на кредитния ресурс, се стигало до увеличение и на възнаградителната лихва с размер, равен на премията.

Поддържа, че механизмът на определяне на БЛП и на възнаградителната лихва са били предварително уговорени, не са били променяни едностранно от банката, като наименованието на увеличението като „премия“ не било равнозначно на въвеждане на нов компонент на лихвата.

Посочва, че към момента на подписване на процесния договор е действал ЗКИ в редакцията му от 20.12.2007 г., като видно и от представените от ищеца доказателства, разпоредбите на закона били изпълнени от страна на банката. Договорът бил сключен в установената от закона форма и при спазване на посочените в него изисквания.

Посочва, че от представените от ищеца съдебни решения се установявало, че за предходен период в БЛИ се е съдържал компонентът „премия“, поради което невярно било твърдението, че същият е допълнителен или нов. Твърди, че този компонент е бил част и съответно е част към настоящия момент от БЛИ/ БЛП на банката.

Доколкото договорът за банков кредит бил възмезден, то уговарянето на дължима лихва било задължителна част от договора. Съобразно уговорките в договора и действащите и актуализирани през периода на действие на договора ОУ, счита, че не е налице липса на основание за получаване на възнаградителна лихва от страна на банката.

Предвид неоснователността на предявените искове, оспорва и искането за присъждане на законна лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е сключен Договор за банков ипотечен кредит № *** /виж Определение по чл. 140 ГПК от 16.08.2024 г./.