Решение № 125 от 11.02.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Пазарджик, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245220104480 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 124, ал. 1 от ГПК от Р. П. К. срещу Кредит Инкасо Инвестмънт Бг, ЕАД за признаване на установено несъществуване на вземане на ответника спрямо ищеца за сумата от общо 1996,32 лв., от които 1 389,61 лв. главница, 291,06 лв. договорна лихва за периода 03.09.2010г. – 04.05.2012г., законна лихва за забава в размер на 178,47 лв. за периода 05.10.2010г. – 11.01.2012г., законна лихва от 20.01.2012г., до окончателното плащане на вземането, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № CREX – 02368174, сключен с „Б. П.

П. Ф.” ЕАД, както и 137, 18 лв. съдебно – деловодни разноски, за която сума е издадена изпълнителен лист от 09.05.2012г. по ч. гр. д.

174/2012 год. от РС – Ямбол и е образувано изпълнително дело № 1179/2019г. по описа на ЧСИ-Деница Станчева, рег. № 885, с район на действие ОСПазарджик, поради погасяването му по давност.

Ищецът твърди, че съгласно изпълнителен лист от 09.05.2012г. по ч. гр. д. 174 от 2012г. на Районен съд – Ямбол е осъден да заплати сумата от общо 1996,32 лв., от които 1 389,61 лв. главница, 291,06 лв. договорна лихва за периода 03.09.2010г. – 04.05.2012г., законна лихва за забава в размер на 178,47 лв. за периода 05.10.2010г. – 11.01.2012г., законна лихва от 20.01.2012г., до окончателното плащане на вземането по Договор за потребителски паричен кредит № CREX – 02368174, сключен с „Б. П. П. Ф.”

ЕАД, както и 137, 18 лв. съдебно – деловодни разноски.

Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 438/2013г. по описа на ЧСИ Д.Ц. с рег. № 872 с 1 взискател Б. П. П. Ф.” ЕАД, ЕИК: 130697606. По изпълнителното дело, на 04.03.2013г. били наложени запори на банковите му сметки и на получаваното от него трудово възнаграждение от *****. През 2015г. вземането било прехвърлено от първоначални взискател на ответника Кредит инкасо инвестмънт Бг АД, който бил конституиран като взискател по изпълнителното дело.

Излага, че последващото изпълнително действие по това изпълнително дело било предприето на 09.03.2016г., когато на ищеца отново бил наложен запор върху трудовото възнаграждение от ****. След тази дата, новият кредитор не поискал и не били предприети други изпълнителни действия спрямо длъжника.

Поддържа, че поради бездействие на взискателя изпълнително дело № 438_2013г. по описа на ЧСИ Д.П. било прекратено поради перемпция на 29.05.2019г.

На 03.07.2019г. въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано ново изпълнително дело пред ЧСИ Христина Христова, с район на действие ОС – Ямбол, с № 867/2019г. По него не били извършвани изпълнителни действия.

Впоследствие по молба на Кредит инкасо Инвестмънт Бг АД изпълнително дело № 867/2019г. по описа на ЧСИ Христова било прехвърлено на ЧСИ Деница Станчева, с район на действие ОС – Пазарджик, където на 02.10.2019г. било образувано изпълнително дело № 1179/2019г.

По това изпълнително дело бил насрочен опис на движимо имущество за 02.12.2019г., който не бил осъществен.

В последствие, на 15.09.2021г., от новият взискател била подадена молба за платени авансово такси и искане за справка за трудови договори на длъжника, но не било поискано извършване на изпълнителни действия срещу К. и такива не били предприети.

На 01.02.2023г. ответникът поискал да бъде извършена справка на банковите сметки на длъжника и предприемане на изпълнителни действия, вследствие на което на 10.03.2023г. бил наложен запор на банковата сметка на К. в Банка ОББ АД.

На 12.08.2024г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца от „АРХ СИТИСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: 202737005.

Поддържа, че давността за вземането по издадения изпълнителен лист е петгодишна и е започнала да тече на 26.05.2015г. Същата е била прекъсната на 09.03.2016г. с наложения запор на получаваното от Р. К. трудово възнаграждение от *******. От тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност. През петгодишния срок давността не била прекъсвана, тъй като не били извършвани никакви изпълнителни действия. Давността била прекъсната чак на 10.03.2023г., с налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в банка ОББ АД. Дори да се приемело, че давността е прекъсната на 2

01.02.2023г. с подаване на молбата за предприемане на изпълнителни действия, то същата отново била изтекла, дори и при съобразяване на спирането със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.

Иска от съда да се произнесе с решение за признаване на установено по отношение на Кредит инкасо Инвестмънт БГ, ЕАД, че не дължи сумата от общо 1996,32 лв., от които 1 389,61 лв. главница, 291,06 лв. договорна лихва за периода 03.09.2010г. – 04.05.2012г., законна лихва за забава в размер на 178,47 лв. за периода 05.10.2010г. – 11.01.2012г., законна лихва от 20.01.2012г., до окончателното плащане на вземането, по Договор за потребителски паричен кредит № CREX – 02368174, сключен с „Б. П. П. Ф.”

ЕАД, както и 137, 18 лв. съдебно – деловодни разноски, за която сума е издадена изпълнителен лист от 09.05.2012г. по ч. гр. д. 174/2012 год. от РС – Ямбол и е образувано изпълнително дело № 1179/2019г. по описа на ЧСИДеница Станчева, рег. № 885, с район на действие ОС-Пазарджик, поради погасяването й по давност.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Кредит инкасо Инвестмънт БГ, ЕАД оспорва основателността на иска.

Не оспорва наличието на сключен между ищеца и „Б. П.

П. Ф.” ЕАД /предишно наименование „ДжетФайненс

Интернешънъл” АД/, с универсален правоприемник ”Б. П. П.

Файненс С.А.", клон България, Договор за кредит № CREX-02368174, от който за Р. П. К. е възникнало процесното задължение.

Не оспорва, че поради неизпълнение от страна на ищеца на задълженията по договора за кредит, за вземането на 04.03.2013г. е образувано изпълнително дела № 438/2013г. по описа на ЧСИ Д.П., вписана под № 782 в КЧСИ, по издаден изпълнителен лист от 09.05.2012г. по ч. гр. д. 174/2012г. на РС – Ямбол.

Не оспорва, че е кредитор на вземането по силата на договор за цесия.

Оспорва, че вземането е погасено по давност, поради бездействието на взискателя.

Излага, че с молбата за образуване на изпълнителното дело предишният взискател Б. П. П. Ф. С.А." е възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ Д.Ц. и това действие е прекъснало давността.

На 22.05.2013г. до работодателя на длъжника **** било изпратено запорно съобщение.

Позовава се на постановките в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК, че давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №2/6.06.2015 г. по т. д. № г., ОСГТК ВКС, а за 3 изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата се прилага ППВС № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. От тази дата в продължение на пет години, при съобразяване на спирането на давността със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, т. е. до 26.08.2020г. били извършвани изпълнителни действия, които я прекъсват.

На 22.07.2015г. Кредит инкасо Инвестмънт Бг АД депозирал молба за конституиране като взискател, с която поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, с което давността била прекъсната.

С молбата били възложени правомощия на ЧСИ, съгласно чл. 18 ЗЧСИ.

На 05.01.2016г. до длъжника било изпратено запорно съобщение за налагане на запора върху трудовото възнаграждение при работодателя „Транс Сервиз“ ООД.

На 06.04.2017г. била подадена молба за справка БНБ за банкови сметки на длъжника и било поискано налагане на запор.

На 09.08.2019г. било образувано ново изпълнително дело при ЧСИ И.Х. с район на действие ОС – Ямбол по издадения изпълнителен лист, вписана с рег. № 787 в КЧСИ с № 867/2019г. Същото било прехвърлено по компетентност на ЧСИ Станчева с район на действие ОС Пазарджик. На 03.10.2019г. изпълнително дело № 867/2019г. било преобразувано в изпълнително № 1179/2019г. по описа на ЧСИ Станчева.

На 05.11.2021г. била изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника за насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома му.

На 21.09.2021г. била подадена молба от взискателя за справка в НАП за сключени трудови договори с длъжника и с искане да бъде наложен запор върху трудовото му възнаграждение.

На 07.10.2021г. било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника до работодателя „Арх Сити Строй“ ООД.

На 01.02.2023г. била депозирана молба справка в регистъра на БНБ за наличието на разкрити бланкови сметки и налагане на запори.

На 12.08.2024г. било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника до работодателя „Арх Сити Строй“ ООД.

На 25.10.2024г. била депозирана молба справка в регистъра на БНБ за наличието на разкрити бланкови сметки и налагане на запори.

На 29.10.2024г. били изпратени запорни съобщения за налагане на запори по банковите сметки на длъжника в Банка ОББ АД и по платежните му сметки в Изипей АД.

Поддържа, че всяко направено от взискателя искане до съдебния 4 изпълнител за предприемане на действия по принудително изпълнение, прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го предприеме.

Поддържа, че насрочването на опис на движими вещи в дома на длъжника е валидно изпълнително действие, което прекъсвало давността, макар да не било реализирано.

Такива действия били изпращането на запорни съобщения до работодателя на 27.03.2015г., изпращането на съобщения до длъжника на 08.01.2016г. и 01.02.2017г. за насрочване на опис на движими вещи.

Следователно течение на погасителната давност било прекъсната от насрочения опис на движими вещи на 19.04.2011г., макар такъв да не бил извършван.

Намира, че за да се прекъсне давността не е необходимо предприетия изпълнителен способ да е успешен.

Счита, че с поисканите и предприети изпълнителни действия от цедента и цесионера давността многократно е прекъсвана и не е изтекла.

Позовава се и на съдебна практика, според която настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност, съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД“.

По тези съображения, намира, че за вземанията по изпълнителен лист от 09.05.2012 г. давността не е изтекла, тъй като взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и предишният взискател не са бездействали, а напротив, предприемали са необходимите действия и са показали ангажираност по повод събиране на процесното вземане.

Поради гореизложеното, настоява за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.

Претендира разноски.

Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита следното от фактическа и правна страна:

Срещу ищеца Р. П. К. е издадена Заповед за изпълнение № 115/21.01.2012г. по ч. гр. д. № 174/2012г. на РС – Ямбол и изпълнителен лист от 09.05.2012г. за сумите 1 389,61 лв. главница, ведно със законна лихва от 20.01.2012о., до изплащане на вземането, 291,06 лв. договорна лихва за периода 03.09.2010г. – 04.05.2012г., 178,47 лв. мораторна лихва за периода 05.10.2010г. – 11.01.2012г. по Договор за потребителски паричен кредит CREX – 02368174 от 30.04.2010, сключен между К. и Б. П. П.

Файненс ЕАД, както и 137,18 лв. разноски.