Решение № 1636 от 31.03.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3295/2023
- Вид
- Решение № 1636
- Подписан
- 31.03.2023
- В сила
- 31.03.2023
- Състав
- Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Вергиния Мичева, Александър Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл.127 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал. 2 т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1636 гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Членове:
Вергиния Мичева
Александър Ангелов като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20231100503295 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал. 2 т.7 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Д.З.“ АД – длъжник по изпълнителното дело, срещу Постановление от 21.02.2023г. на ЧСИ Л. по изпълнително дело № 31/2023г., с което е отказала да намали присъденото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение.
В жалбата се сочи, че определените от ЧСИ Л. разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото. Посочва, че изпълнението е извършено в срока за доброволно изпълнение , като след наложения запор сумите са били изтеглени от сметката на длъжника и преведени по сметката на частния съдебен изпълнител. Счита, че на взискателите се дължат разноски за адвокат в размера, предвиден в чл.10 т.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело. Моли да се намали определения по изпълнителното дело адвокатски хонорар поради прекомерност от 22 800лв. до 200лв.
Претендира разноски и в настоящото производство.
Взискателите В.Х.К., Д.М.И. и К.В.Т., чрез своя процесуален представител адв.Д.Й., оспорват жалбата. Посочват, че претендирания и приет от ЧСИ адвокатски хонорар е определен върху материалния интерес в законоустановения минимум, за всеки едни от взискателите. Считат, че е без значение дали сумите са преведени в срока за доброволно изпълнение, тъй като законодателят не е регламентирал, че в такава хипотеза възнаграждение не се дължи. Считат, че адв.Й. е извършила процесуално представителство по делото, което включва справки по делото и получаване на суми по своята клиентска сметка и изплащането им на взискателите. Считат, че длъжникът е следвало да изпълни задължението си след влизане в сила на съдебното решение, бездействието му противоречи на принципите за добросъвестност и считат, че намаляването на адвокатския хонорар би стимулирало длъжниците да не плащат доброволно и да шиканират предприетите срещу тях 1 изпълнителни действия. Противопоставят се на искането на взискателя за присъждане на разноските по делото.
ЧСИ В. Л. е депозирала писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК, в които изтъква съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата на взискателя. Счита, че приетото от нея възнаграждение за адвокат не е прекомерно, като отговорая на правната и фактическата сложност на делото, както и на материалния интерес, за който то е образувано.
Счита, че след като длъжника не е изпълнил задължението си на взискателя след влизане на съдебното решение в сила, същият е дал повод за завеждане на изпълнителното дело.
Процесуалният представител на взискателите е извършил действия, изразяващи се в искане за налагане на запори, както и в подаване на становища по депозирани от длъжника жалби, каквото е налице и в настоящия случай.
Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, на ответниците по жалбата, както и мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело № 31/2023г по описа на ЧСИ В. Л., с рег. № 780 при КЧСИ, район на действие СГС, е образувано по молба на взискателите В.Х.К., Д.М.И. и К.В.Т. от 31.01.2023г., подадена чрез пълномощника адв.Д.Й., срещу длъжника „Д.З.“ АД въз основа на изпълнителен лист от 20.01.2023г., издаден от АС София на основание влязло в сила съдебно решение, за сумите от по 150 000лв. на всеки от тримата взискатели, ведно със законната лихва от 1.12.2017г. Видно от съдържанието на молбата, взискателите, чрез пълномощника си, са възложили на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело и да събере сумите по изпълнителния лист, като наложи запор върху служебно известната на ЧСИ банкова сметка на длъжника. Към молбата са приложени пълномощни за всеки от взискателите за упълномощаване на „АД – Й.Е Е.“ , което АД е преупълномощило адв.Й., договори за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение „по фактура при образуване на делото“. Видно от приложените 3бр. фактури и платежни нареждания, е уговорено възнаграждение в размер на 9600лв. за всеки взискател или общо 22 800лв.
Взискателите са депозирали молби, че желаят събраните суми да се преведат по сметката на АД. Представено е преводно нареждане за авансово платени на ЧСИ такси в размер на 78лв.
ЧСИ е образувала изпълнително дело на 31.01.2023г. и в същия ден е изпратила покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ на длъжника, запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД, и уведомление до НАП по ДОПК за започнатото принудително изпълнение срещу длъжника. В ПДИ ЧСИ е отразила като задължение на длъжника сумата от 732 064,72лв., от които три главници в размер на 150 000лв. всяка, лихвите за забава върху всяка главница за периода от 1.12.2017г. до 13.02.2023г. в размер на 79 421,08лв. за всяка главница, 22 800лв. разноски по изпълнителното производство, 72лв. обикновени такси и 20 929,48лв. пропорционална такса по т.26 от ТТЗЧСИ, дължими към 13.02.2023г.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 07.02.2023г. С писмо от 14.02.2023г. третото задължено лице „Уникредит Булбанк“ АД е уведомило ЧСИ че е изпълнило запора и че е превело по сметката на ЧСИ сумата 732 064,72лв. Представено е и преводно нареждане за сумата от 14.02.2023г. С молба – възражение от 16.02.2023г., получено при ЧСИ на 20.02.2023г. длъжникът е посочил, че е получил ПДИ и че не е съгласен с размер на приетите разноски по изпълнителното дело в размер на 22 800лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Длъжникът е поискал от ЧСИ да редуцира размера им до регламентирания в чл.10 т.1 от Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения. Посочил е съображения за липса на фактическа и правна сложност на делото.
С Постановление от 21.02.2023г. ЧСИ е отказал да редуцира размера на адвокатското възнаграждение. В мотивите си се е позовала на представените по делото фактури за извършено реално плащане на хонорара, на фактическата и правна сложност на делото съобразно размера на материалния интерес, за който то е образувано, вкл. и обстоятелството, че се изпълнява по отношение на трима взискатели.
Постановлението е връчено на длъжника на 22.02.2023г.
2
Жалбата срещу същото е подадена от длъжника чрез ЧСИ до СГС на 01.03.2023г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице, което съобразно чл. 435 ал. 2 ГПК е активно легитимирано да обжалва, и е срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие – акт, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по делото / така и ТР №3/17г. по т.д.№ 3/15г., ВКС, ОСГТК, т.2/. Жалбата е подадена в срок.
По същество, съдът намира жалбата за основателна.
Длъжникът не е задължен за всички суми, които са приети от ЧСИ за плащане.
Съгласно решение №82/8.05.2012г. по гр.д.№ 1891/2010г., ІVг.о., ВКС длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови такси /и да не са заплатени предварително/ за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото.
В конкретния случай на основание издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, като в производството пред ЧСИ процесуалният представител на взискателите е извършил едно действие – депозирал е молба за образуване на изпълнително дело с приложен изпълнителен лист, пълномощни и доказателства за извършени предварителни разноски по изпълнението и платен адвокатски хонорар. Други действия с цел удовлетворяване на парични вземания не са извършвани от адвоката на взискателите.
Претендираният адвокатски хонорар от 9600лв. за всеки взискател или общо 22 800лв. за тримата взискатели се явява прекомерен и следва да се уважи единствено до минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното дело, установен в Наредба № 1/2004 г., чл.10 т.1, който е в размер на 200 лв. Дължи се само необходимото и съответното на свършеното. Ето защо адвокатското възнаграждение, което следва да се признае на процесуалния представител на взискателите, е 200лв. Процесуално представителство по изпълнителното дело не е извършвано от процесуалния представител на взискателите адв.
Й.. Подлежащата на изпълнение сума е събрана вследствие на наложения запор, в срока за доброволно изпълнение. В случая е предприето принудително изпълнение срещу длъжник, който поддържа налични банкови сметки, от които взискателите лесно биха се удовлетворили. Видно от молбата за образуване на изпълнителното дело и предприетите от ЧСИ действия, сметката на длъжника е известна на ЧСИ, не е било необходимо да се прави проверка на имуществото на длъжника. Заплаща се съответното на извършеното. Дължи се един хонорар, независимо че взискателите са трима – представен е един изпълнителен лист, образувано е едно изпълнително дело, платената такса на ЧСИ е също за едно дело.
Съображението на ЧСИ, че адвокатския хонорар е действително платен от взискателите, поради което следва да се възстанови от длъжника, не се споделя от съда. Адвокатският хонорар не е заплатен от взискателите, видно от платежните нареждания. Посочването на изпълнителния способ не е процесуално представителство, а е част от съдържанието на молбата за образуване на изпълнителното дело по арг. на чл.426 ал.2 от ГПК.
Възражението, че длъжника е бездействал, не е платил след влизане в сила на съдебното решение, поради което следва да поеме разноските по изпълнението изцяло също не намира опора в закона. Отделно от това, нито в съдебното решение на СГС, нито в решението на САС на ответника /сега взискател/ са указани банковите сметки на ищците /сега взискатели/, в изпълнение на задължението им по чл.127 ал.4 от ГПК, за да може да се изисква от ответника да изпълни доброволно.
Претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноските в настоящата инстанция е неоснователна. Разноски в производство по спор за разноски не са дължими и не следва да се присъждат. Интересът в това производство е свързан с разноските по изпълнителното делото, който е материален, и самостоятелен като предмет на адвокатска защита. В „процеса относно разноските” не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски на страните. За този процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася.
3
Настоящото производство е аналогично на производството по чл.248 от ГПК, по отношение на което е формирана константна съдебна практика за неприложимост на разпоредбата на чл.78 от ГПК /така определение №60/31.01.2020г. по ч.гр.д.№ 11/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и цитираната в него друга практики на ВКС/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Постановление от 21.02.2023г. на ЧСИ В. Л. с рег. № 780 при КЧСИ, район на действие СГС, по изпълнително дело № 202378004000312, с което е отказала да намали дължимия от длъжника „Д.З.“ АД на взискателите В.Х.К., Д.М.И. и К.В.Т. адвокатски хонорар и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА размера на приетите разноски в полза на взискателите В.Х.К., Д.М.И. и К.В.Т., дължими за изпълнителното дело, като ги намалява от 22 800лв. на 200лв.
Решението на основание чл. 437 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4