Решение № 33 от 13.01.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Плевен, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430104366 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.236, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.233, изр. 2 от ЗЗД.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „РАМИНА” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.П.Б., чрез адв.В. М. против И. К. Х. с ЕГН **********, адрес:

***

Ищецът твърди следните релевантни факти, на които основава правата си: Твърди се, че основният предмет на дейност на ищцовото дружество бил да дава леки автомобили под наем. Сочи се, че на 01.02.2023 г. между страните бил сключен договор за наем на лек автомобил марка ***, съгласно който „Рамина” ЕООД предоставило за временно и възмездно ползване на ответника И. Х. гореописаното МПС при уговорена наемна цена от 80 лв. за ден.

Твърди се, че на 03.02.2023г. било образувано наказателно производство при условията на чл.212, ал.2 от НПК, за извършено от наемателя на автомобила престъпление по чл.281, ал.2, т. 1 и 5, вр. ал. I от НК, поради това, че го бил ползвал за да транспортира бежанци. Автомобилът, предмет на наемния договор, бил приобщен към наказателното производство като 1 веществено доказателство по смисъла на чл. 109 от НК. Същият бил върнат от полицията на наемодателя на 10.02.2023 г. с множество щети от претърпяно от наемателя ПТП в ***.

Навеждат се доводи, че наемателят дължал наем за ползване на автомобила след изтичане на срока на договора - за периода от 05.02.2023г. до 10.02.2023г., съизмеримо с уговорения наем и изчислявано за посочения период в размер на 400 лв. /5 дни по 80 лв. за ден/. Навеждат се още доводи, че ищеца дължал да възстанови на наемодателя и стойността на вложените от последния авточасти и труд за възстановяването на наетата вещ в състояние годно за ползване по предназначение, които възлизали общо на 3029 лв. с включен ДДС, както и дължал разходите за транспортиране на повредения автомобил от *** до автосервиз в ***, възлизащи в размер на 1340,40 лв.

Излага се, че ответника не заплатил претендираните от наемодателя суми, поради което последния претендирал вземанията си по реда на чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д. *** била издадена съответна Заповед за изпълнение, с което претенцията на кредитора била удовлетворена, но в законоустановения срок постъпило писмено възражение от длъжника.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено съществуването на вземането на кредитора, за което е издадена заповедта за изпълнение, в общ размер на 4470,35 лв., в това число стойността на наемната цена за периода на ползване от 05.02.2023г. до 10.02.2023г. - общо 400 лв. /5 дни по 80 лв. за ден/; стойността на вложените авточасти и труд за възстановяването на автомобила в състояние годно за ползване по предназначение в общ размер 3029 лв. с включен ДДС, както и стойността на разходите по транспортиране на повредения автомобил от *** до автосервиз в *** - в размер на 1340,40 лв., ведно с законната лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до погасяване на задължението, както и всички направени разноски по делото.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. Не оспорва твърдените факти на сключване на процесния Договор за наем с описания автомобил и размера на уговорения наем. Твърди, че на 03.02 предоставил автомобила на трето за спора лице - Д. Д., като от органите на Полицията бил разбрал за 2 реализираното с автомобила ПТП и използването му за извършване на престъпление. Ответникът оспорва, че уврежданията по автомобила, които ищеца претендира за плащане, са били причинени вследствие реализираното по време на процесния наемен договор ПТП.

С уточняваща молба от 01.12.2025г. ищецът е уточнил, че в исковата сума от 4470,35лв., за която се е снабдил със заповед за изпълнение се включват претенциите му стойността на договорения и незаплатен наем от по 80 лв. на ден за периода от 05.02.2023г. до 10.02.2023г. - общо в размер на 400 лв. /5 дни по 80 лв. /; част от стойността на вложените авточасти и труд за възстановяването на автомобила в състояние годно за ползване по предназначение, която е в общ размер 3029 лв., но се претендира частично сумата от 2 729,95 лв.; разходи за транспортиране на повредения автомобил от *** до автосервиз в *** в размер на 1340,40 лв.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Безспорно е между страните и се установява от приложения препис на Договор за наем от 01.02.2023г., подписан между „Рамина“ ЕООД, в качеството на наемодател и И. К. Х., в качеството на наемател, че по силата на това съглашение ищеца предоставил на ответника под наем лек автомобил марка ***, за срок от четири дни, за времето от 19.40ч. на 01.02.2023г. до 19.40ч. на 05.02.2023г., при наемна цена от 80лв. на ден или общо 320лв. за уговореното време.

Страните не спорят, че на 03.02.2023г. при управление на автомобила е било претърпяно пътно-транспортно произшествие, както и че наемателят не го е върнал на наемодателя при изтичане на уговорения срок.

От приложения препис на Постановление на прокурор от 08.02.2023г. за произнасяне по направени искания за връщане на веществени доказателства по досъдебно производство *** по описа на ***, се установява, че на 03.02.2023г. е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. с ал.1 от НК, във връзка с което процесния автомобил е бил иззет като веществено доказателство, предвид ползването му за извършване на престъплението, а след извършен оглед и изземване на вещи от него, е било постановено връщането на собственика му 3

„Рамина“ ЕООД, представлявана от С.П.Б..

Установява се от представения препис на Приемо-предавателен протокол от 10.02.2023г., че на сочената дата процесния автомобил е бил предаден на собственика от орган на досъдебното производство с отбелязано изявление на получилия го, че са налице видими щети от ПТП, от което са били засегнати предната част, преден и заден мост от ходовата част и евентуално ауспух, както и видимо ударени картерът на двигателя и скоростната кутия.

От приложените копия на фактура ***, издадена от *** и фактура ***, издадена от *** – ***, е видно, че за транспортиране на процесния автомобил до *** са били заплатени суми в общ размер на 1340,40лв.

Видно е от приложеното копие на фактура ***, издадена от „Кале Ауто“ ЕООД – ***, че ищеца е заплатил сума в размер на 3029,95лв. за извършени ремонтни работи по автомобила за отстраняване на увреждания, описани като счупен преден ляв PVC подкалник; деформирана лайсна на предна броня; счупена кора под двигател; счупен държач ляв на предна броня; счупен спойлер ляв на предна броня; счупен дифузьор на предна броня; счупен държач под ляв фар; счупена кора под двигател; за извършени тенекеджийски и бояджийски услуги; сушене в камера; полиране на фарове.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства по искане на страните.

Свидетелят И.М.И., сочен от ищеца, излага в показанията си, че е служител в дружество, предоставящо услуга пътна помощ. Във връзка с трудовите си задължения бил ангажиран от управителя на ищцовото дружество да транспортира процесния автомобил до ***. Твърди, че го натоварил от паркинг на застрахователно дружество ***. Разбрал, че било реализирано ПТП с него и не можел да се придвижва на собствен ход.

Забелязал видим щети – предната част била ударена; засегната била лайсната на предната броня; имало висящи пластмасови части и набити клони отдолу; счупен подкалник отляво, който висял; кората под двигателя също висяла; предната броня висяла, което можело да бъде вследствие счупен държач; имало счупен спойлер на предната броня; дифузьорът на предната броня бил счупен; фарът бил на една страна, което най-вероятно се държало на счупен държач; предната част на автомобила била деформирана; имало следи от 4 ожулвания по предната броня и фаровете. Наложило се да надигне автомобила при качването на транспортиращата техника, за да не причини други увреждания.

Свидетелят В. Д. Д., също сочен от ищеца, излага в показанията си, че работел в представителен сервиз на „Тойота“, до който процесния автомобил бил превозен от св.И.И.. Същият бил ударен и се забелязвали увреждания по кори, броня, решетки, лайсни, подкалник, а след като го разглобили установили и други повреди. Сочи, че бил счупен подкалника, предната лайсна с решетката, лявата и дясна кори на двигателя висели; спойлерът на предната броня бил повреден, а дифузьорът счупен; фаровете били надраскани, а единият държач счупен; имало изкривени неща по предната ходова част. Пояснява, че в такива случаи се извършвала проверка на увредите по автомобила и се правела оферта на клиента, а той казвал дали я приемал. Сочи, че посочените в процесната фактура тенекеджийски услуги били свързани с поправянето на усукана метална греда пред радиаторите.

Предната броня била надрана и се наложило да я боядисат, както и фаровете били надраскани и ги полирали. Твърди, че автомобила стоял около три – четири месеца в сервиза, т.к. имало график, по който се извършвали ремонтите, а имало и трудности с доставянето на частите. Сочи също, че автомобила бил докаран от Пътна помощ, а уврежданията, които имал позволявали да се движи в рамките на сервиза, но без извършване на ремонта не можел да се ползва по предназначение.

Свидетелят К.Х.Б., сочен от ответника и негов баща излага в показанията си, че процесния автомобил бил нает от сина му в ***, за да пътува с него до ***. От ответника разбрал, че бил дал наетата вещ на трето лице, за да превози багаж, но впоследствие разбрали, че автомобила бил използван за извършване на престъпление и при това претърпял пътнотранспортно произшествие. Твърди, че отишъл в Районното управление на Полицията в *** и там му обяснили, че водачът бил излязъл от пътното платно поради унасяне на пътната настилка и навлязъл в канавката. Твърди още, че огледал тогава автомобила и видял, че имало щети по решетката на предната броня, на която нямало лайсна, както и по левия фар забелязал увреждане. Имало счупен ляв спойлер на предна броня. Сочи, че било възможно да е имало счупен държач на предна броня, както и счупен 5 дифузьор, но това не можело да се види при обикновения оглед. Не си спомня да е видял тогава увреден преден ляв подкалник, както и увиснала кора под двигателя – виждал се моста и двигателя, но нямало кора. Сочи също, че не забелязал засягане на ходовата част, която била метална и за да имало увреждания по нея следвало удара да е бил толкова силен, че предната броня да е унищожена, а тя била на мястото си и имало само частични повреди.

Според него, при такова увреждане автомобила нямало да може да се придвижва, а полицейския служител бил обяснил, че го били прекарали на собствен ход от мястото на произшествието до полицейското управление.

Твърди също, че не бил видял огъвания или ожулване по калниците и капака.

При така установената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното :

Съдът приема, че от обсъдените писмени доказателства се установи, че по силата на подписания Договор от 01.02.2023г. е възникнало наемно правоотношение между ищеца „Рамина“ ЕООД в качеството на наемодател и ответника И. Х. в качеството на наемател с предмет процесния автомобил ***.

Установи се също така, че наемателят не е върнал наетата вещ при изтичане на уговорения срок - 05.02.2023г., както го задължава нормата на чл.233, ал.1, изр.първо от ЗЗД. Изясни се, че наемодателят е получил автомобила от органите на МВР на 10.02.2023г.