Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 223 от 31.05.2022, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Търговско дело 169/2021
Вид
Определение № 223
Подписан
31.05.2022
Състав
Евгения Георгиева Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23 · Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.503 · Кодекс за застраховането
  • чл.503, ал.7 · Кодекс за застраховането
  • чл.506, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.506, ал.4 · Кодекс за застраховането
  • чл.511 · Кодекс за застраховането
  • чл.511, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.513 · Кодекс за застраховането
  • чл.515 · Кодекс за застраховането
  • чл.515, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.515, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.515, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.515, ал.4, т.1, пр.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.516, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 516, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл.516, ал.8 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. Враца, 31.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело № 20211400900169 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 2891/10.11.2021 г. на М. С. З., с ЕГН ********** и постоянен адрес: с. ***, чрез адв. Й.Д. от САК, с която против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ), с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, е предявен иск за заплащане на сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от претърпени телесни увреждания, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.03.2020 г. в гр. Мюнхен, Федерална Република Германия, причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с немски рег. № ***. Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2021 г. – датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ до окончателното изплащане на обезщетението.

С Определение № 15/18.01.2022 г. съдът е приел за разглеждане исковата молба по реда на Глава ХХХІІ ГПК и на основание чл.367 ГПК е постановил да се връчат на НББАЗ преписи от искова та молба и приложенията към нея.

Ответникът е получил препис от исковата молба на 28.01.2022 г. и в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК – на 11.02.2022 г. е подал отговор вх.№ 956/14.02.2022 г., чрез пълномощника си адв. Д.Д..

С Разпореждане № 69/17.02.2022 г. съдът е приел подадения отговор и е постановил на основание чл.372, ал.1 ГПК да се връчат преписи от същия на ищеца М. С. З., чрез пълномощника му адв.Й.Д..

Ищецът е получил препис от отговора на 14.03.2022 г. и в срока по чл.372, ал.1 ГПК – на 28.03.2022 г. е подадена допълнителна искова молба вх.

№ 1846/28.03.2022 г.

С Разпореждане № 138/30.03.2022 г. съдът е приел подадената допълнителна искова молба и е разпоредил на основание чл.373, ал.1 ГПК препис от същата да бъде връчен на ответника.

Ответникът НББАЗ е получил препис от допълнителната искова молба 1 и в срока по чл.373, ал.1 ГПК (при електронно проследяване на пратката е видно, че е подадена чрез куриер на 26.04.2022 г.) е подаден допълнителен отговор вх.№ 2509/27.04.2022 г.

При горното, съдът намира, че размяната на съдебните книжа по делото е редовно приключила.

При извършената на основание чл.374, ал.1 вр. чл.130 ГПК проверка на допустимостта на предявения иск, настоящият съдебен състав констатира следното:

В исковата молба се твърди, че ПТП, при което е пострадал ищеца М.З., е настъпило на 23.03.2020 г. в гр.Мюнхен, Федерална република Германия и е причинено от л.а. "Фолксваген Голф", с немска рег.№ *** , управляван от А. Л.. Посочва се, че тъй като в издадения констативен протокол за ПТП липсва информация относно застрахователната компания, издала застрахователната полица по застраховка "Гражданска отговорност" и с оглед обстоятелството, че автомобилът е с немски регистрационни табели, на основание чл.511, ал.1, т.2 КЗ ищецът е предявил доброволна претенция вх.№ 1-0759/29.04.2021 г. пред НББАЗ, в качеството му на национално бюро в България, за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. С писмо изх.№ 1-0972/17.05.2021 г. ответникът е отговорил, че автомобилът е застрахован в немската компания HUK-Coburg и кореспондент за обработка на щети на територията на РБ е ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп". Ищецът посочва, че с писмо вх.№1837/28.05.2021 г. е предявил доброволна претенция пред ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, по която е образувана щета № 54381401-0082/2021 г., но с писмо изх.№ Г 4347/27.07.2021 г. е бил уведомен, че немският застраховател отказва заплащане на обезщетение, тъй като не може да бъде направен категоричен извод за виновно поведение на водача на л.а.

"Фолксваген Голф". С тези обстоятелства ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на искова претенция против НББАЗ.

В отговора на исковата молба се заявява становище за недопустимост на предявения иск. Посочва се, че до НББАЗ е отправено искане вх.№ 20759/29.04.2021 г. от името на ищеца, чрез адв.Й.Д., с което е предявена претенция за обезщетяване на неимуществени вреди на основание чл.511, ал.1, т.2 КЗ. След отправено запитване от НББАЗ, от страна на германския Информационен център по чл.23 от Директива 2009/103/ЕО е получен отговор от 11.05.2021 г., че към датата на произшествието германското МПС е било валидно застраховано по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при германския застраховател HUK24 AG с представител по чл.503, ал.7 КЗ за уреждане на претенции в България – ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп". Посочва се, че с писмо изх.№ 1-0972/17.05.2021 г. НББАЗ е уведомило заявителя, че предвид факта, че ПТП не е настъпило на територията на РБ чл.511 КЗ е неприложим, както и че информацията относно застрахователя на виновното МПС и неговия представител за уреждане на претенции в РБ е от компетентността на Информационния център към Гаранционния фонд. Независимо от това ищецът е бил уведомен кой е застрахователят и неговият представител в конкретния случай. Сочи се, че с искане вх.№ 1837/28.05.2021 г. до Булстрад, в качеството му на представител HUK24 AG, подадено от името на ищеца, чрез адв.Й.Д., е 2 заявена претенция за обезщетяване на неимуществени вреди. С писмо от 11.06.2021 г. немският застраховател е информирал ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", че са получили доклад от полицейското разследвано по случая, съгласно който техният застрахован не е отговорен за произшествието и настъпилите вреди от същото, тъй като разследването е показало, че ищецът се е опитал да пресече улицата на червен за пешеходците сигнал на светофара, непосредствено пред автобус, който е бил спрял на автобусната спирка. При този опит ищецът е попаднал на превозното средство, управлявано от застрахования, който е подминавал автобуса много бавно, но въпреки това е бил в невъзможност да избегне сблъсъка с пешеходеца. Не е започнато разследване срещу водача на лекия автомобил и поради това немският застраховател е инструктирал българския си представител да откаже претенцията. Посочва се също, че с писмо изх.№ Г 4347/27.07.2021 г.

ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" е уведомило адв.Д., че германският застраховател отказва да изплати претендираното обезщетение, поради недоказано основание за изплащането му.

При тези фактически твърдения, ответникът развива правни съображения, че не са налице предпоставките на чл.516, ал.8 КЗ за предявяване на иск против него, както в качеството му на национално представително бюро по чл.506, ал.2 КЗ, така и в качеството му на Компенсационен орган, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл.511 и чл.515 КЗ. Навеждат се доводи, че съгласно чл.511 и чл.506, ал.4 КЗ и Вътрешните правила на Съвета на бюрата, към които препраща чл.506, ал.4 КЗ, НББАЗ действа като представително национално бюро по чл.506, ал.2 КЗ в случаите, когато са причинени вреди от ПТП, настъпило на територията на РБ с участието на виновен водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, а в случая ПТП е настъпило в Германия. Твърди се, че не са налице и хипотезите на чл.515 КЗ, тъй като ищецът няма качество на лице, пребиваващо в България по смисъла на чл.503 и чл.515, ал.1 КЗ и чл.21 4 чл.24 от Директивата; автомобилът е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" при германски застраховател с представител за уреждане на претенциите в РБ, като последният е дал мотивиран отговор на претенцията в тримесечния срок по КЗ; при извънсъдебното обръщане към НББАЗ е липсвало надлежно сезиране от страна на ищеца и не е била представена банкова сметка съгласно изискванията на чл.380 КЗ; евентуално е налице и хипотезата на чл.516, ал.8, пр.1 КЗ, тъй като въпреки липсата си на компетентност като Компенсационен орган, НББАЗ е отговорило в законоустановения двумесечен срок.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа, че пасивната материалноправна и процесуалноправна легитимация на НББАЗ произтича от разпоредбата на чл.513 КЗ, поради което направеното от ответника възражение за недопустимост на исковата претенция е неоснователно. Счита, че съгласно чл.11, ал.2 вр. чл.9, ал.1, б."б" от Регламент № 44/2001, както и съответните разпоредби на т.нар. 4 "моторни" директиви и кодифициращата ги 5-та, ясно и последователно е прието разрешение в посока улесняване реализацията на правата на увредените лица при избора на най-благоприятен и лесен начин за защита на правата им.

В допълнителния отговор ответникът поддържа възражението си за 3 недопустимост на предявения иск и моли производството по делото да бъде прекратено. Заявява, че не е оспорвал процесуалната възможност да бъдат водени дела срещу Компенсационния орган изобщо, а само в конкретния случай, както и че не е оспорвал международната компетентност на българския съд по Регламент (ЕС) № 1215/2012.

Въз основа на така изложените твърдения и въз основа на представените към исковата молба и отговора на същата документи, съдът приема, че по делото не се спори относно следните обстоятелства:

- ПТП от 23.03.2020 г., от което ищецът претендира, че е претърпял неимуществени вреди, е реализирано във Федерална Република Германия;

- М. С. З. е отправил искане вх.№ 2-0759/29.04.2021 г. до НББАЗ, с което е предявил претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от същото ПТП на основание чл.511, ал.1, т.2 КЗ;

- с писмо изх.№ 1-0972/17.05.2021 г. НББАЗ е уведомило заявителя, че предвид факта, че ПТП не е настъпило на територията на РБ чл.511 КЗ е неприложим, както и кой е немският застраховател на МПС и неговият представител в РБ;

- с искане вх.№ 1837/28.05.2021 г. от М.З., чрез адв.Й.Д., до ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", в качеството му на представител HUK24 AG, е заявена претенция за обезщетяване на неимуществени вреди;

- с писмо изх.№ Г 4347/27.07.2021 г. ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" е уведомило адв.Д., че германският застраховател отказва да изплати претендираното обезщетение, поради недоказано основание за изплащането му.

При тези безспорни факти, настоящият съдебен състав намира, че направеното от ответника възражение за недопустимост на исковата претенция е основателно.

С оглед изложените в исковата молба твърдения, съдът приема, че предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.515, ал.2 КЗ. В този случай НББАЗ действа в качеството си на Компенсационен орган и допустимостта на предявения срещу него иск за заплащане на обезщетение за вреди от ПТП е обусловена от наличието на две предпоставки. От една страна следва да е налице някоя от хипотезите на чл.515, ал.1 КЗ, а от друга страна следва да е налице и някоя от хипотезите на чл.516, ал.8 КЗ. Изхождайки от съдържанието на двете посочени норми, съдът намира, че законодателят е уредил двустепенно рекламационно производство, което е задължително и поради това е предпоставка за предявяване на иска. На първо място увреденото лице следва да се обърне към застрахователя или неговия представител за уреждане на претенции в РБ, който разполага с тримесечен срок да отговори на искането за обезщетение ( чл.515, ал.1, т.1 КЗ ) и едва при липса на отговор в този срок увреденото лице може да се обърне към НББАЗ, като Компенсационният орган разполага с двумесечен срок за отговор ( чл.516, ал.2 КЗ ). В този смисъл е и съдебната практика – напр. Определение № 150 от 22.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 426/2021 г., II т. о., ТК; Определение № 91 от 12.01.2021 г. на САС по в.ч.гр.д.

№ 2151/2020 г. и др.

В настоящия случай ищецът е отправил най-напред искане до НББАЗ, в качеството му на национално представително бюро на застрахователите в РБ по чл.506, ал.2 КЗ, като искането за заплащане на обезщетение е било 4 основано на разпоредбата на чл.511 КЗ. Тази законова разпоредба обаче е приложима единствено по отношение на застрахователни събития, настъпили на територията на РБ, а в случая самият ищец посочва, че ПТП е настъпило във ФРГ.