Решение № 161 от 13.10.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Бургас, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500241 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 123/15.05.2025 год. по гр.д.№ 521/2024 год. по описа на Сливенския окръжен съд е осъдена ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.” № * да заплати на В. И. Т. с ЕГН ********** от гр.С., кв. „С.“ *, сумата 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 206, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като с Постановление на РП наказателното производство на осн. чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено, поради неизвършване на престъпление, ведно със законна лихва, считано от 10.07.2024 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен е предявеният иск до пълния размер на сумата 60 000 лева, като неоснователен и недоказан.

Осъдена е ПРОКУРАТУРАТА НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със седалище и адрес на управление: гр. С. бул.

1

„В.” № * да заплати на В. И. Т. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „С.“ *, сумата 18 000 лева /осемнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 206, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като с Постановление на РП наказателното производство на осн. чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено, поради неизвършване на престъпление, ведно със законна лихва, считано от 10.07.2024 г. до окончателното й изплащане. Осъдена е ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „В.” № * да заплати на В. И. Т. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „С.“ * разноски в общ размер на 760 лева.

1.Срещу решението в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди е отхвърлена за сумата над 15 000 лв. до претендирания размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва, е постъпила въззивна жалба от В. И. Т., чрез процесуален представител адв.Е.

Н.. Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на критериите за определяне на справедлив размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и при незачитане на важни фактори съгласно практиката на ВКС. Твърди се, че съдът не е преценил в достатъчна степен тежестта на периода - цели 4 години и 5 месеца, за който е била взета мярката за неотклонение „подписка“ и, че мярката не е безболезнена за лицата, които я търпят - изисква съобщаване на органите на досъдебното производство на всяка промяна в адреса и пребиваването, както и невъзможност за дълго отсъствие от адреса под страх от промяната й в по-тежка, а тъй като ищцата не е извършила престъплението за което е била обвинена, дори най-леката мярка „подписка“, се явява прекомерна. Съдът не е отчел в достатъчна степен тежкото отражение на интензивните процесуално-следствени действия върху психо-емоционалния статус на ищцата, че ищцата е посещавала както психолог, така и психиатър в процесния период, изпитвала е психомоторно и говорно напрежение, емоционална лабилност, приемала е лекарства езобел и атаракс, нарушени са били социалните й контакти, имала е смущения в съня и храненето, промени в настроението и апетита, нарушена комуникация. Не е взето предвид, че при ищцата се е проявило разстройство в адаптацията, съчетано със силни негативни емоции и нарушения в поведението - тревожност, депресия, които не са отшумели и към момента на обследване от вещото лице по приетото от 2 окръжния съд заключение, независимо от прекратяване на наказателното производство - налице са изразени нива на тревожност, когато си припомня събитията. Твърди се, че ищцата продължава да изпитва силно чувство на унижение, вина и срам, че има понижено самочувствие. Извършено е позоваване на заключението на вещото лице, според което пълно заличаване на спомена не е вероятно и негативните изживявания се възвръщат с всяка ситуация, наподобяваща преживяното и спомените оживяват, но съдът не е отдал значимата тежест на тези експертни констатации за дълбочината и интензитета на негативните преживявания и налично разстройство в адаптацията на ищцата. Съдът е подминал факта, че повдигнатото обвинение е свързано пряко с упражняваната от ищцата дейност, като не се е съобразил с практиката на ВКС относно обезщетенията при обвиненията свързани с професионално или длъжностно качество, както и с това, че повдигнатото обвинение е сериозен удар по професионалния авторитет на ищцата, и се е отразил значително негативно върху отношението на околните и клиентите към личността й. Сочи се, че още преди повдигане на обвинението ищцата е била дисциплинарно наказана, а работодателите й са осъществявали натиск върху нея и майка й. Извършено е позоваване на разгласата за наличието на наказателно преследване спрямо ищцата и узнаването му от широк кръг лица - близки, съграждани и клиенти. Твърди се, че съдът не е обсъдил двойствения подход, възприет от прокуратурата в производството против ищцата и по подадената от нея молба за защита от посегателствата върху нейната психика и опитите за изнудване - подаден сигнал до ОП-Сливен преди да е подаден сигналът на дружеството-неин работодател, по които прокуратурата е отказала да разследва извършените срещу ищцата противоправни действия, като с отказа си е поощрила действията на нейните работодатели да търсят самоуправно възстановяване на вреди, които се оказва, че ищцата не е причинила. Твърди се, че сравнението между присъдените обезщетения по аналогични дела показва значителни разлики между обезщетението, определено на ищцата и това на други лица, като са цитирани решения на ВКС. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищцата част и за уважаване на предявения иск за неимуществени вреди в пълен размер от 60 000 лв., с допълнително присъждане на сумата от 45 000 лв., ведно със законната лихва, както и присъждане на пълния размер на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

3

Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните от прокуратурата части.

2.Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, срещу решението в осъдителните части, с които прокуратурата е осъдена да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законни лихви и разноски. Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно като необосновано. Сочи се, че без каквато и да е мотиви съдът е приел, че в случая, „от ангажираните писмени и гласни доказателства се установява, че след образуване на досъдебно производство на 28.09.2018 г. и привличането на ищцата като обвиняема на 18.10.2019 г. тя е преживяла стрес и постоянни притеснения; нарушено е било психическото й равновесие, страдала от безсъние и тревожност. Заедно с това, в резултат на преживения стрес и тревога, се появили и здравословни проблеми от психически характер, наложило се да посещава психиатър и да приема медикаменти, като липсват конкретни правни изводи, които да мотивират присъждането на обезщетение и приемането на причинена вреда чрез действия от ответника. Съдът не е конкретизирал и посочил доказателства, въз основа на които е направил изводите си, не е извършен детайлен анализ на установените обстоятелства по делото. Неправилно съдът е приел, че ищцата е започнала да търпи вреди още след образуване на досъдебното производство на 28.09.2018 г., а не от момента в който е била привлечена към наказателна отговорност на 18.10.2019 г. Съдът не е обосновал наличието на причинноследствена връзка между действия на ответника в рамките на производството от наказателен характер и евентуално претърпени вреди от ищцата. По делото липсват доказателства от медицински характер за приетото от съда безсъние при ищцата, както и за посещение при психиатър и прием на медикаменти, поради психически проблеми в резултат на обвинението. Възразено е срещу кредитирането от страна на съда на заключението на вещото лице по съдебнопсихологичната експертиза, приета по делото. Оспорени са изводите на вещото лице и приобщаването на експертизата към делото, въпреки противопоставянето на ответната страна. Неправилно съдът е посочил, че в случая е налице решение, с което ищцата е призната за невиновна, тъй като наказателното производство спрямо ищцата е било прекратено, но липсва съдебен акт, с който съдът да обсъжда нейната виновност или невиновност.

Сочи се, че съдът не е изложил никакви съображения по икономическите и 4 социални критерии, възприети от науката и практиката за определяне на конкретен размер на обезщетение, като с общи и неконкретни мотиви е приел за справедливо обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., което е необоснован и завишен размер на обезщетение на неимуществени вреди. Липсва обосновка и, че мярката за неотклонение „подписка“ по някакъв начин начин е изиграла негативна роля върху правата на ищцата и ги е ограничила. Твърди се, че евентуалното обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди не следва да бъде в по-висок размер от 700 лв.

Сочи се, че по делото не са събрани доказателства за извършено плащане от страна на ищцата на сумата от 18 000 лв. – адвокатско възнаграждение. В преводното нареждане от 24.01.2022 г. за сумата от 18 000 лв., на банка „Уникредит Булбанк“ се установява, че получателя адв.Е. Н. е получила сума от 18 000 лв. от лице с имена И. Д. Т., а не от ищцата в настоящото производство, поради което не може да се приеме, че са причинени имуществени вреди на ищцата в настоящото производство, доколкото посочената сума не е излязла от нейния патримониум, а от патримониума на неустановено лице различно от нейния съпруг, разпитан в качеството на свидетел по гражданското дело – П. К.. Твърди се, че в случая не са налице изискванията по т.1 от ТР № 6/06.11.2023 г. по ТД № 6/12 г. на ОСГТК, които съдът също така не е обсъдил, а при положение, че още в писмения отговор на исковата молба, сумата е оспорена като прекомерна по размер - неотговаряща на реално осъществения обем на правна помощ при на практика неразвило се съдебно производство, съдът не е изложил аргументи защо я е присъдил в пълен размер. Сочи се, че НОХД № 869/21 г. на Районен съд - Сливен е приключило в едно разпоредително заседание, без заседание по същество, което е показателно за очевадната прекомерност по размер на присъденото обезщетение за имуществени вреди.

Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за цялостно отхвърляне на претенциите на ищцата по същество на спора и за присъждане на разноски. Евентуално е направено искане за уважаване на претенцията за неимуществени вреди до размера от 700 лв. и отхвърляне на исковете в останалите части, при съразмерно присъждане на разноски.

5

В дадения срок е постъпил отговор от ищцата В. И. ТопаловаКозарова, чрез процесуален представител адв.Е. Н., срещу подадената от прокуратурата въззивна жалба. Сочи се, че изложените във въззивната жалба доводи са в противоречие с практиката на ВКС и на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по дела за вреди, причинени от държавни органи в сферата на правосъдието, а доводите в жалбата изначално уронват престижа на прокуратурата, тъй като са несъобразени с мотивите към Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, както и със задължителната практика на ВКС, вменяваща на ПРБ отговорността за предприетите от нея незаконосъобразно действия за наказателно преследване.

Твърди се, че неоснователно прокурорът възразява по началната дата, от която съдът е приел, че се търпят вредите - 28.09.2018 г. Сочи се, че според константната практика на ЕСПЧ и актуалната практика на ВКС, не процесуалното качество на едно лице на обвиняемо, а естеството на предприетите спрямо него действия са тези, които определят дали против него се води наказателно производство или не. Цитирани са решения по дела на ЕСПЧ, по които съдът е приемал, че началото на срока за целите на чл.6 §1 от Конвенцията се различава от датата на формалното повдигане на обвинение срещу жалбоподателя, като в този смисъл е цитирана и практика на ВКС.