Решение № 1202 от 15.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1202 гр. Перник, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20221720103274 по описа за 2022 година

С исковата молба са предявени обективно съединени осъдителни искове от Х. З. А., с ЕГН:********** и адрес: гр. *****, чрез пълномощника му адв. Б., срещу ОДМВР-Перник, ЕИК 129009856, с адрес: гр. *****, с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т.

2 от ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1874,00 лв., представляваща възнаграждение за положен нощен труд при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, считано от 01.05.2019г. до 03.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 02.06.2022г., до окончателното й изплащане, и сумата 252,00 лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения извънреден труд за периода 30.06.2019г. до 30.04.2022г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е изпълнявал длъжността „старши полицай“ в отдел „Охрана на обществения ред“ при ОД на МВР-Перник през периода 01.05.2019 г. 03.03.2022 г. Твърди, че за периода 01.05.2019 г. - 03.03.2022 г. е положил общо 1592 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 0.143 възлиза на 228 часа извънреден труд, а ответникът му е заплатил 408 ч. за периода от 01.05.20219 г. до 31.01.2020 г. по 0,25 лв. на час и 1184 часа за периода 01.02.2020 г. до 03.03.2022 г. по 1,00 лв. за час. Счита, че посоченият труд следва да му бъде заплатен от ответника на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187 ал. 7 от ЗМВР, като се приспаднат изплатените суми за положен нощен труд. Посочва, че през процесния период е действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на 1 държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, издадени от министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от първите три наредби е предвидена възможността за полагането на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. С първата от тях (чл. 31, ал. 2) изрично е уредена редукцията на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното време. За целта общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с коефициент 0.143. Тази наредба е отменена с приемането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която пък е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС. В периода от отмяната до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. - на 02.08.2016 год., отново приложима е била Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен. В трите последващи наредби - от 2015 г., 2016 г. и от 2018 г., липсва уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен, която следва да се преодолее посредством аналогично приложение на друг нормативен акт, уреждащ сходна материя - чл.

9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Т.е. коефициентът за преизчисляване на нощния труд в дневен възлиза на 1.143, като частно на нормалната продължителност за дневния труд от 8 часа (вкл. и според чл. 187, ал.1отЗМВР) и тази за нощния от 7 часа. Счита, че нощните часове следва да се превърнат в дневни с коефициент 1.143 /или 0.143 по другата формула/ и тъй като общият брой отработени часове надвишава нормата за продължителност на работното време, е налице извънреден труд, който следва да бъде заплатен. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава за плащането му, поради което дължи мораторна лихва за забава за посочения период. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските за производството по делото.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, чрез процесуалния си представител гл. юрк. В., е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител ОДМВР-Перник на посочената длъжност. Твърди, че по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР е налице специална нормативна уредба, поради което разпоредбите на НСОРЗ не намира приложение. Счита, че ответникът е изпълнил точно задължението си за плащане на положения от ищеца извънреден труд, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени сторените разноски за производството по делото.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По допустимостта:

Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

По основателността:

Не се спори по делото, а и от приложените по същото доказателства е видно, че ищецът Х. З. А. е държавен служител към ОДМВР- гр.Перник, като през процесния период 01.05.2019г. до 03.03.2022г. е заемал длъжността „старши полицай“ в отдел „Охрана на обществения ред“ при ОДМВР- гр.Перник.

По делото са приети справка за часове положен труд за периода от 01.05.2019г. до 03.03.2022г., платежни бележки за процесния период, както и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. В., неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло като пълна, обоснована и дадена от експерт с необходимите професионални знания и опит. От тях се установява, че ищецът е работил в ОДМВР - Перник на часови работни смени, съгласно месечен график за дежурство. Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото лице е посочило, че през част от процесния период – от 01.05.2019 г. до 10.07.2020г. нощните часове труд се преобразуват в дневни с коефициент 1.143, а след посочената дата е изменена разпоредбата на чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, като нормалната продължителност на дневното и нощното работно време на държавните служители е 8 часа, а коефициентът за преобразуването на нощните часове в дневни е 1.

Предвид законодателната промяна, след 10.07.2020г., броят на преобразуваните часове нощен труд в дневен по реда на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР е идентичен с броя на реално изработените часове труд.

Експертът е констатирал, че през част от процесния период от 01.05.2019г. до 10.07.2020г. ищецът е положил общо 760 часа нощен труд /между 22:00 ч. и 06:00ч./. За него, ежемесечно му е изплащано допълнително възнаграждение за положен нощен труд по 0.25 лв. на час за периода от 01.05.2019г. до 31.01.2020г. и по 1.00 лв. на час за периода от 01.02.2020г. до 10.07.2020г. или общо за целия процесен период – 454,00 лв.

Часовете нощен труд не са превръщани в дневен, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

При извършване на такова преизчисление, извънредният труд, положен от ищеца през периода 01.05.2019г. до 03.03.2022г. е 109 часа.

При тези данни, вещото лице е констатирало, че за положените 109 часа извънреден труд през периода от 01.05.2019г. до 03.03.2022г., получени чрез преизчисление на нощния труд с коефициент 1.143, общо дължимото възнаграждение е 926,11лв. На ищеца са заплатени 454,00 лв. – допълнително възнаграждение за нощен труд. Поради което разликата между него и възнаграждението за извънреден труд е 472,11лв.

Вещото лице е изчислило и обезщетението за забава върху всяка главница, с падеж на последно число на месеца, следващ тримесечието, през което е положен извънредния труд, а именно от 30.06.2019г. до датата на подаване на исковата молба – 02.06.2022г. е в общ 3 размер на 109,79лв.

Предвид така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Неоснователно е възражението на ответника за отсъствие на надлежна пасивна легитимация на ОДМВР – Перник да отговаря по предявените искове. Съгласно чл. 142, ал.

1 от ЗМВР служителите в МВР са: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Ищецът е държавен служител – полицейски орган, заемащ длъжност по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗМВР. Видно от приложените заповеди за назначение и преназначение, издадени от директора на ОДМВР – Перник, той заема младши изпълнителска длъжност по смисъла на т. 7 от цитираната разпоредба, назначаването, на която съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се извършва от ръководителите на структурите по чл. 37 от закона. По силата на чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, последните преназначават служители и на изпълнителски длъжности. В случая органът по назначението, респективно преназначението е директорът на ОДМВР – Перник.

ОДМВР – Перник е самостоятелно юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и работодател на ищеца по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Затова разполага с пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявените искове за присъждане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд и обезщетение за забава.

Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР/в приложимата редакция, действаща преди изменение на разпоредбата, обнародвано в ДВ бр.

60 от 07.07.2020г., в сила от 11.07.2020 г./ към основаното възнаграждение на служителите на МВР се изплаща възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие, с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Страните не спорят, че ищецът е служител на МВР по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – държавен служител – полицейски орган, че служебното му правоотношение е възникнало с ОДМВР - Перник по силата на заповеди, издадени от директора на ОДМВР – Перник на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР, с които е назначен, а впоследствие – преназначен на старши изпълнителска длъжност по чл. 143, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, както и че е изпълнявал служебните си задължения на 8, 12 или 24-смени по смисъла на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.

Спорът между тях е за приложимостта на Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание чл. 244, т. 2 и КТ и § 121 от ЗИДКТ/ДВ, бр. 25 от 2001г./ при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд и следва ли така преизчислените часове положен труд, надвишаващи редовното работно време, да се квалифицират като извънреден труд по смисъла на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.

За част от процесния период - от 01.05.2019г. до 10.07.2020г., относима към правния спор е редакцията на чл. 187 от ЗМВР, преди изменението и, обнародвано в ДВ, бр.

60/07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020г.

4

Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР, в посочената редакция, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период. Ал. 5, т. 2 на същата разпоредба предвижда, че работата извън редовното работно време за служителите, работещи на смени се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. По силата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.