Решение № 359 от 22.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000502826 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 30 от 30.05.2022 г. по гр.д. 175/2021 г. по описа на Видински окръжен съд /ВдОС/, „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД с ЕИК: 121718407 е осъден да заплати на М. И. Е. с ЕГН: ********** от гр. Видин, представляван от неговия баща и законен представител И.

Е. А. с ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 500 /десет хиляди и петстотин / лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от пътно-транспортно произшествие, причинено виновно на 17.09.2020 г., около 17:45 часа, в гр. Видин от Б. Н.

Н., като водач на т.а. „Дачия Логан" с рег. №********, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за застраховка „ГО“ съгласно застрахователна полица със срок на действие от 28.05.2020 г. до 27.05.2021 г., сключена при „ДЗИ - ОЗ" ЕАД, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 25.06.2021г.до окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлена исковата претенция за присъждане на разликата над 10 500 лв. до предявения размер от 35 000 лв. като неоснователна. Съдът се е разпоредил и с отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, вкл. е присъдил и възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ на процесуалния представител на ищеца.

Решението е обжалвано и от двете страни в производството със следните оплаквания:

Ищецът изразява оплаквания по приложението на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и 1 чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намира, че обезщетението е несправедливо, липсва съпричиняване, каквото е прието от ВдОС и желае увеличаване на обезщетението с още 24 500 лв., т.е. до първоначално претендирания с исковата молба в размер от 35 000 лв. Навежда се и оплакване от преценката на първостепенния съд относно присъдената мораторна лихва за забава върху главницата по присъденото обезщетение. В съответствие с чл. 409 КЗ във връзка с чл. 496, ал. 1 КЗ, тя следвало да се начисли от 25.03.2021 г., а не от 25.06.2021 г., както е приел окръжния съд. Претендира разноски.

Застрахователното дружество изобщо оспорва да е налице деликт и противоправно поведение на застрахования при нея водач на превозно средство и счита, че исковете трябвало да се отхвърлят. В условията на алтернативност намира, че обезщетението е високо и следвало да се намали, като се изразява и оплакване, че приложената от ВдОС съпричинителна квота била ниска и причината за произшествието се кореняла основно в поведението на увреденото лице. Претендира разноски.

Страните оспорват взаимно жалбите си с писмени отговори по реда на чл. 263 ГПК, като не са искани нови доказателства пред въззивния съд.

Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните във връзка с атакувания съдебен акт и намери следното:

Жалбите са редовни и допустими, а съобразно правомощията си по чл. 269-272 ГПК, настоящият състав прецени, че обжалваното решение е валидно и допустимо и следва да се произнесе само по оплакванията във въззивните жалби.

Първото, което следва да се разгледа е това на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД относно дали е налице деликт от страна на Б. Н. Н., като застрахован по риска „ГО“ водач на т.а. „Дачия Логан" с рег. №********, тъй като отговорността на застрахователя по чл.

432 КЗ е функционално обвързана с това дали застрахованото лице е причинило непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД или не.

САС в настоящия си състав намира, че е налице деликт, осъществен от Н., тъй като при конкретно установения механизъм на ПТП /посредством всички, събрани от ВдОС доказателства/ се явява нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно която е бил длъжен при избиране скоростта на движението да се съобрази с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. В случая, макар и да се е движел по път с предимство, водачът, видно от собствените му показания, е познавал пътя и при наближаване на съответната улица е можел да предвиди появата на опасност за движениетосъществуващите пътните знаци А 19 „Деца“ и В 25 „Забранено движението със скорост по висока от 40 км/час“. В случая, той се е движил със скорост, по-ниска от 40 км/ч, но съгласно разясненията на вещото лице-автоексперт Р. И. в заседанието на 04.03.2022 г. /л.

162/ налице е бил и знак А19 – „Внимание Деца“, което е изисквало още по-голямо съобразяване на скоростта с оглед възможното възникване на опасност във всеки един момент, за да може да спре и да не се допусне удар. В.л. И. счита, че е могло Н. да спре порано и да избере още по-ниска скорост на караната от него кола, за да не се допусни пътният 2 инцидент.

При тези мотиви на САС е нужно да се разгледат останалите оплаквания във въззивните жалби, а именно – за справедливостта на обезщетението за болки и страдания, за съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – дали е налице и ако да, в какъв процент, както и оплакването на ищеца за началния момент на начисляване на мораторната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В Раздел ІІ на Постановление №4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, което е задължително за съдилищата, както и в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е указано, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Така например, в Решение №27 от 15.04.2015 г., постановено по т.д. № 457/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., както и в други решения на ВКС, е прието, че за да реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, като се съобразят редица обстоятелства, като характера и тежестта на увреждането, степента и интензитета на болките и страданията, икономическата конюнктура на страната и др. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им за всеки индивид е индивидуално. Предвид специфика на съдържанието на неимуществените вреди, при едно и също или приблизително по характер увреждане, може да има разлика в размерът на обезщетението, която ще се дължи на разликата в обстоятелствата, които са от значение за определяне на справедливо обезщетение.

В случая, М. Е. е получил вследствие на процесното ПТП, при което е пострадал следните увреждания - чупване на глезена на голяма и малка пищялна кост по индиректен механизъм-чрез огъване, в момента на падането от превозното средствотротинетка, като в момента на съприкосновението левия крак е послужил като опора, но поради падането костите са се огънали и в резултат на това е настъпило счупването.

Във връзка с претърпените неимуществени вреди са събрани гласни доказателствапоказанията на свидетелката Л. А. - майката на детето, която установява, че непосредствено след катастрофата е била уведомена, че синът й е пострадал.. когато отишла до мястото на ПТП детето седяло на тротоара, кракът му бил изкривен. Обадили се на баща му натоварили го в колата, като баща му го носел на ръце и го завел в Бърза помощ.

Направили рентгенова снимка, която установила счупване на глезенна става – голяма и тънка кост.

Кракът бил наместен без упойка от д-р В., като се наложило няколко човека да 3 го държат, за да се извърши тази манипулация. Сложили му гипсова шина, защото имал рани.42 дни синът й бил с гипсова шина. Не можел да се придвижва първата седмица, не трябвало да стъпва на крака. Носили го на ръце до тоалетна. Впоследствие започнал да се придвижва с проходилка. След седмия ден от свалянето на шината започнало раздвижването, което правели вкъщи, поради пандемията от корона вирус. Д-р В. показал как да го раздвижват и изобщо, какво да правят. От 17-ти септември до 27-и ноември не е посещавал училище. Плачел, че го боли. Постоянно ги карал да го вдигат, да го изправят, тъй като му изтръпвал крака. От болките не можел да спи. Обяснявал, че инцидентът му е пред очите, изпитвал страх. И по настоящем изпитва страх да излиза на тази улица. Бил освободен от физическо цяла година. Преди инцидента ходел на народни танци. Пропуснла концертите, които били планирани. До около месец февруари-март накуцвал при ходене.

Сега, като си натовари повече крака се оплаквал, че започва да го боли.

Съдът, в настоящия си състав намира, че физическите болки са били найинтензивни непосредствено след причиняване на увреждането. В резултат от проведеното по спешност лечение в рамките на месеца е последвало възстановяване от физическите наранявания и пълно в рамките на 4-5 медеца. Към момента не са налице данни за продължаващи болки в областта на счупването или каквито и да било други физиологични последствия от нараняването. Това следва от заключението на приетата в първата инстанция съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните. Следователно, заместващата /компенсаторна/ облага по чл. 52 ЗЗД не следва да е в размер по-голям от 20 000 /двадесет хиляди/ лева след преценка на всички правнозначими факти и обстоятелства по делото.

По отношение приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:

Категорично е налице съпричиняване във вредоносния резултат и то в няколко аспекта, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, а именно - М. Е. се е возел на електрическа тротинетка, управлявана от друго дете – В. Г. Д. – към момента на настъпване на ПТП.

От приетото по делото в първата инстанция заключение на САТЕ, причина за настъпване на ПТП, е и внезапното навлизане на децата с тротинетката върху платното за движение по ул. „Димитър Хранов"от дясно на ляво пред товарния автомобил „Дачия Логан" с peг. № ********. Електрическата тротинетка с двете деца на нея е станала видима за водача на товарния автомобил в момента когато се е показала от заслона на гаражната клетка, т.е. на 0,60 м. вдясно от десния край на платното за движение по ул. „Димитър Хранов“. Разстоянието на което се е намирал товарния автомобил от мястото на удара, в момента, когато е имал техническа възможност да възприеме тротинетката с децата е била около 11 метра. Товарният автомобил, управляван от Б. Н. Н. се е движил със скорост от около 25 км/час, а тротинетката с около 14 км/ч. Децата са нямали възможност да предотвратят ПТП посредством спасителна маневра, но са имали възможност да спрат преди точката на ПТП при аварийно спиране преди навлизане в зоната на видимост.По делото няма данни децата да са носели каски при движение с тротинетката.

На следващо място, в чл. 80а, ал. 2 ЗДвП са формулирани определени забрани към 4 водачите на електрически тротинетки, като вид пътно превозно средство, сред които е и забраната да се превозват други лица. Наличието на още един човек, освен водача, върху тротинетката е способствало за по-бавната й маневреност и забавяне в реакциите и тяхното осъществяване при възникване на опасност върху платното за движение. Преценено от основното заключение на експерта И. в първата инстанция и допълнителните му мнения, вкл. и устни такива, изразени в откритите съдебни заседания във Видинския окръжен съд, настоящата инстанция прие, че по-голям принос за настъпване на произшествието има електрическата тротинетка и нейния водач, при което реши да определи по-висок процент на съпричинителна квота, а именно – 75%. По този начин, обезщетението, което се следва на пострадалото дете възлиза на 5000 /пет хиляди/ лева или с 5 500 /пет хиляди и петстотин/ лева по-малко от присъденото от ОС-Видин.