Решение № 5541 от 01.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5541 гр. София, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100501216 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 21617/28.11.2024 г. по гр. д. № 16300/2024 г. по описа на СРС, 69 състав, е признато за установено на основание чл. 415 ГПК вр. чл. 411 КЗ вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788 дължи на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121076907 следните суми: 1053,20 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка “Ауди” модел “А3”, с рег. № СВ****КА, настъпили вследствие на застрахователно събитие от 09.09.2019 г., и разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 04.01.2024 г. до погасяване на задължението, както и 345,29лева , представляваща мораторна лихва за периода 03.01.2022 г. – 03.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 1129/2024г. по описа на СРС,138с-в, като съдът е отхвърлил иска за установяване на регресно вземане за горницата до пълния предявен размер от 1087,18 лева , както и искът за установяване на мораторна лихва за забава за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 356,43лв.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, в частта му, с която са уважени предявените от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД искове. Въззивникът излага доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон в уважената му част и е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочи, че районният съд неправилно е отхвърлил възражението му за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – според въззивника водачът на лек автомобил „Audi A3“ (застрахован по „Каско“ 1 при ищеца) е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като се позовава на заключението на САТЕ. Поддържа, че присъденото обезщетение надвишавало действителната стойност на вредата в нарушение на чл. 400, ал. 1 и чл. 499, ал. 2 КЗ – определената от първата инстанция сума от 1053,20 лв. надхвърляла реалния размер на щетите по автомобила. Оспорва и присъждането на законната лихва и разноските, тъй като въззивникът не бил дал повод за предявяване на иска (поради което не следвало да му се присъждат лихви за забава и съдебни разноски). Предвид изложеното, жалбоподателят иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Алтернативно моли за постановяване на решение, с което да се определи принос от 60 % съпричиняване на водача на л.а. марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № СВ **** КА, който бил нарушил разпоредбите на ЗДвП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД в срока по чл. 263 от ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение и оспорва въззивната жалба, като неоснователна. С оглед изложеното, прави искане за потвърждаване на обжалваното решение, като претендира и разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд се е произнесъл по установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

Не е спорно между страните, че на сочената от ищеца дата между сочените участници е настъпило ПТП, че соченият за увреден л.а. марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № СВ **** КА е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, че гражданската отговорност на сочения за виновен водач на МПС-мотор „Хонда ФТ 500“ с рег. № С **** К е била застрахована от ответното дружество към датата на 2

ПТП, както и факта на изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца в посочения в исковата молба размер.

Основните спорни между страните въпроси, във връзка с които са и всички наведени доводи във въззивната жалба, е въпросът за това в какъв размер е възникнало регресното вземане и дали е било налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото МПС.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 09.09.2019 г., в който е отразено, че на 09.09.2019 около 18:15 ч., на бул. „Ломско шосе“ и ул.

„Теодор Тодоров“, водачът на мотоциклет „Хонда ФТ 500“ с рег. № С **** К, изпреварвайки отляво л.а. „Ауди А3“ с рег. № СВ **** КА, който е започнал извършване на маневра за завиване на ляво, релизирал ПТП. В скицата към протокола е отбелязано, че при настъпване на удара между двете МПС, моторът се е намирал в лентата за насрещно движение при двойна непрекъсната линия. Посочено е, че съприкосновението, при което е увреден л.а. „Ауди А3“ с рег. № СВ **** КА, е настъпило в страничната лява част на същия, в областта на предната и задната врата.

В протокола е отбелязано също така, че водачът на ППС „Хонда ФТ 500“ с рег. № С **** К е виновен за настъпилото ПТП.

В декларация до застрахователя за настъпило ПТП, водачът на л.а. „Ауди А3“ с рег. № СВ **** КА-М.Г.Б. е посочила, че на 09.09.2019 г. се е движела по бул.

„Ломско шосе“ и е била спряла, за да изчака предната кола да завие на ляво. След като автомобилът пред нея е извършил маневра на ляво, тя също тръгнала да завива в същата посока по ул. „Т. Тодоров“, като в този момент в нея се е ударил мотор, който е искал да я изпревари.

От показанията на разпитания свидетел Р.В.Г. се установява, че същият е участвал в ПТП с мотор, но не помни датата, нито годината. Твърди, че е управлявал мотор „Хонда“ с рег. № С **** К, като се е движел в посока ж.к. „Обеля“ по бул.

„Ломско шосе“ в час-пик и тъй като движението е било много натоварено, същият се е движел в осевата линия между двете платна. Поддържа, че е карал бавно – с около 3040 км./ч., видял е първата кола, която е извършила маневра на ляво, но колата след нея не била подала мигач и е завила наляво без да сигнализира. Сочи, че след настъпването на ПТП не е имал спор с другия водач и че той се е чувствал виновен, тъй като не е имал право да кара там. Свидетелските показания на другия участник в ПТП – М.Г.Б. се покриват с посоченото от нея в декларацията до застрахователя, с уточнението, че при извършване на маневрата за завой на ляво е била подала светлинен сигнал.

Изготвената САТЕ установява, че всички увреждания по л.а. „Ауди А3“ с рег. № СВ **** КА се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 09.09.2019 г. произшествие в град София. Установява, че на 09.09.2019 г., около 18:15 ч., л.а. „Ауди А3“ с рег. № СВ **** КА се е движил по бул. „Ломско шосе“ с посока от надлез „Надежда“ към кв. „Обеля“ и в района на кръстовището с ул. „Теодор Тодоров“, водачът изчаквал в колона от спрели автомобили за извършване на маневра ляв завой в посока към ул. „Теодор Тодоров“. По същото време и в същата посока, в лентата за насрещно движение се е движил мотоциклет „Хонда ФТ 500“ с рег. № С**** К. В момента, в който водачът на л.а. Ауди А3“ с рег. № СВ **** КА извършвал маневра ляв завой, мотоциклетът попътно го изпреварвал отляво, като траекториите им на движение се пресекли и настъпил удар между тях. Вещото лице е посочило в експертизата, че причина за настъпване на инцидента е поведението на водача на мотоциклета, който в района на процесното ПТП се е движел в лентата за насрещно 3 движение, изпреварвайки колона от спрели автомобили, при наличие на двойна непрекъсната линия на пътното платно, както и поведението на водача на л.а. „Ауди А3“ с рег. № СВ **** КА, който при маневра ляв завой, не се е убедил, че зоната отляво на превозното средство е свободна за безопасно извършване на маневра. При изслушване на вещото лице в съдебното заседание, същото заявява, че поддържа заключението си, не са му задавани допълнителни въпроси от страните и съдът е приел без възражение от страна на ищеца и ответника представеното заключение.

По отношение на правилността на решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивните жалби оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

В допълнение и по наведените с въззивните жалби доводи за неправилност на решението, съдът намира следното.

Неоснователно е твърдението на въззивника, че водачът на л.а. „Ауди А3“ е предприел внезапен ляв завой, без да се огледа. От свидетелските показания е безспорно установено, че същият е бил спрял в лявата лента по посока на движението си и е изчаквал за извършване на маневра ляв завой в лентата, в която и автомобилите пред него също са завивали на ляво. По делото няма представени доказателства кога точно мотоциклетът е навлязъл в насрещната лента за движение, за да изпревари автомобилите от колоната и дали водачът на л.а. „Ауди А3“ е имал видимост и възможност за своевременна реакция за предотвратяване на настъпилото ПТП.

Свидетелските показания и експертизата показват, че единствено водачът на мотоциклета е нарушил правилата на ЗДвП, докато водачът на автомобила е изпълнявал разрешена маневра със съобразена скорост. Пострадалият няма задължение да предвижда противоправно поведение на друг участник в движението, нито да се съобразява с предполагаемо такова. В постоянната практика на ВКС (напр. решение №209 от 30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г., ТК, IIт.о. и решение №37 от 23.04.2009г. по т.д. №667/2008г., ТК, Iт.о.) е прието, че съпричиняване по чл.51, ал.2ЗЗД е налице, само ако поведението на пострадалия е противоправно и в причинна връзка с вредата. В случая поведението на водача на автомобила не е противоправно и не е причина за вредата. Възражението за съпричиняване, съответно искането за намаляване на обезщетението, е неоснователно. В този смисъл СРС правилно не е кредитирал заключението на вещото лице в частта, в която е посочено, че причина за ПТП е и поведението на водача на л.а. „Ауди А3“ с рег. № СВ **** КА, който при маневра ляв завой не се е убедил, че зоната отляво на превозното средство е свободна за безопасно извършване на маневра.

Разпечатката съдържа 33 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e71ed34a-8808-4137-94ce-6210ba38ca65