Решение № 595 от 06.08.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. П., 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20251720106628 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от И. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б., срещу ЗД „***“ АД със седалище и адрес на управление: ***, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 10 750,00 евро /десет хиляди седемстотин и петдесет евро/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по л.а. *** *** D, с рег. № ***, от настъпило на 03.07.2025 г. около 23.50 ч. в района на *** ПТП, във връзка с което е заведена щета № *** на *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата 399,74 евро /триста деветдесет и девет евро и 74 евроцента/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от *** г. до 29.10.2025 г. вкл.

/съобразно изменението на главния иск, допуснато с протоколно определение от проведеното на 09.07.2026 г. открито съдебно заседание/.

Твърди се в исковата молба, че на 10.12.2024 г. между страните по делото е сключен договор за имуществена застраховка „***“ на собствения на ищеца л.а. *** *** D, с рег. № ***. На 03.07.2025 г. около 23.50 ч. в района на *** настъпило ПТП, във връзка с което е образувана щета № *** на *** г. След извършени три огледа на автомобила от страна на ответното дружество последният приел, че щетата на автомобила е тотална и предложил на ищеца да му заплати сумата 12 600,00 лв. при представяне на удостоверение за прекратена регистрация и 10 800,00 лв. при непредставяне на удостоверение за прекратена регистрация.

Ищецът счита, че предложените обезщетения са силно занижени, тъй като при сключване на застраховката ответникът е определил застрахователна сума от 43 000,00 лв. с оглед на която са съобразени премиите, които ищецът заплатил на ответника. С оглед изложеното, се моли за уважаване на предявения иск, предявен като частичен от вземане в общ размер 32 250,00 лв., в който размер ищецът счита, че възлиза дължимото обезщетение. Претендира и законна лихва за забава от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – *** г. до деня, предхождащ подаването на исковата молба – 29.10.2025 г., както и законна лихва върху 1 главницата от подаване на исковата молба в съда – 30.10.2025 г. до плащането.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска. Признава, че между страните по делото е сключен договор за застраховка Хит Автокаско по отношение на процесния автомобил със срок на покритие 10.12.2024 г. – 09.12.2025 г., както и че в срока на действие на договора е заведена щета в дружеството. Оспорва пазарната стойност на автомобила да е била 43 000,00 лв. към датата на настъпване на твърдяното застрахователно събитие и счита, че автомобилът е надзастрахован. С оглед изложеното, моли да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност – претендираното обезщетение да бъде намалено.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, а и от представената застрахователна полица № *** от 10.12.2024 г. се потвърждава, че по отношение на лек автомобил марка *** с рег.№ ***, е сключена Застраховка „***“ при Общи условия с период на действие от 10.12.2024 г. – 09.12.2025 г.

Съгласно двустранен констативен протокол за ПТП на 03.07.2025 г. между лек автомобил марка *** ***Д, собственост на И. И. К., управляван от М.И.Г., и лек автомобил *** 730Д, е настъпило ПТП без пострадали лица.

Въз основа на уведомление от *** г. от И. И. К. при ответното дружество е заведена щета № ***, по която след извършен оглед на автомобила, калкулация и опис на щетата е предложено обезщетение на ищеца в размер на 12 600,00 лв. при представяне на удостоверение за прекратена регистрация или 10 800,00 лв. в случай, че застрахованото лице не желае прекратяване на регистрацията на автомобила.

Приета е преписката по щетата, както и заверени копия от свидетелство за регистрация част I и част II, видно от които собственик на лек автомобил марка ***, модел ***Д, с рег. № ***, е И. И. К., ЕГН **********.

По делото са използвани специални знания чрез заключение на вещото лице Я. по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза. Според експерта средната пазарна стойност за възстановяване на вредите към датата на ПТП на процесния автомобил BMW, модел ***D, рама: ***, рег. № ***, е 17 463,67 евро. Според вещото лице действителната стойност на процесния автомобил към датата на ПТП е 14 300,00 евро, а процента на запазени части на автомобила е в размер на 3 575,00 евро.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, като го цени изцяло.

В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.И.Г. - без дела със страните, във фактическо съжителство с ищеца.

От показанията на свидетелката се установява, че на 03.07.2025 г. към 12 часа вечерта същата управлявала автомобил *** *** Д, рег. № ***, по улица „***“ в посока кв. ***, движейки се със скорост около 40 км/ч., когато малко след центъра на кв. *** и широкото пространство, където обръщат рейсовете и пътят криволичи в ляво, а от дясната страна имало пресечка, чула силен трясък и много силен удар, колата започнала да се движи в ляво.

Обадила се на тел. 112, мястото било посетено от полицесйки служители, които казали, че тя е виновна и с другия водач постигнали съгласие да съставят двустранен констативен протокол. Колата й била смазана, били повредени преден десен калник, отзад двете десни врати, стъклата, таванът, средната колонка и подът, заключващият механизъм на вратите, дясното огледало, уплътненията, пасежерските седалки от дясната страна, вътре били изскочили еърбеците. На следващия ден мъжът й И. К., който е собственик на автомобила, завел щета в „***“.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като съответстващи на останалите 2 доказателства, събрани по делото, съобразявайки възможната й заинтересованост на основание чл. 172 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405, ал.

1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Безспорно е, което се потвърждава и от доказателствата по делото, че по отношение на лек автомобил марка *** с рег.№ *** собственост на ищеца, между страните е сключен валиден договор за застраховка „***” при Общи условия със застрахователна полица № *** от 10.12.2024 г., с период на действие от 10.12.2024 г. – 09.12.2025 г., в срока на действие на който е настъпило застрахователно събитие „пътно-транспортно произшествие”.

Ответникът не е навел възражения и провел доказване на факти, изключващи отговорността му по застрахователния договор, като с молба от 20.03.2026 г. потвърждава, че и последната вноска от застрахователната премия е платена.

С оглед изложеното, съдът прави извод, че за застрахователя се е породило задължение да заплати застрахователно обезщетение за причинените от застрахователното събитие вреди.

Във връзка с размера на дължимото обезщетение, съдът намира следното:

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната практика на ВКС /решение № 6/02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г. на ВКС, I т.о., решение № 206/03.09.2013 г. по т.д. № 107/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 235/27.12.2013 г. по т д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.о., определение № 156/27.03.2015 г. по т. дело №1667 по описа за 2014 г. на ВКС II т.о/, постановена по приложението на аналогичната разпоредба на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ

Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.

Предвид установеното от САвтЕ по делото, дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение следва да се определи при условията на "тотална щета" по см. на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като размерът на разходите за необходимия ремонт (17 463,67 евро) надвишава действителната стойност на увредения автомобил, определена като пазарната му стойност към датата на ПТП (14 300,00 евро). В тази връзка възражението на ответника, че посочената в договора застрахователна стойност (43 000,00 лв. с равностойност 21 985,55 евро) надхвърля действителната стойност на автомобила към датата на ПТП (която според заключението по САвтЕ е 14 300,00 евро) е основателно. Други възражения не са направени от ответника, поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът приема, че предявеният иск е основателен в пълния предявен размер 10 750,00 евро.

Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ, преди изплащане на обезщетение, при тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от правоимащото лице удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. Прието е в утвърдената съдебна практика, че изпълнението на това изискване, макар да не е предпоставка за възникването и изискуемостта на застрахователното обезщетение, обуславя изпадането в 3 забава за заплащането му и е предпоставка за дължимостта и присъждането на обезщетение за забава, включително и на законната лихва след подаване на исковата молба като последица от уважаване на иска

В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не са представени, а и липсва твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване. Поради това, обезщетение за забава ще следва да се дължи, считано от датата на представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство (в този смисъл решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, I ТО, решение № 119 от 22.02.2024 г. по гр. д. № 191/2023 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ ГО, решение № 30 от 27.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2115/2023 г., II т. о., ТК и др., в който смисъл и практиката на въззивната инстнация - решение № 445 от 24.11.2023 г. по в. гр. д. № 595/2023 г. на ОС – П./.

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски се поражда и за двете страни - за ищеца, съобразно уважената част на исковете, а за ответника, съобразно отхвърлената, на осн. чл.

78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Съгласно представения списък и доказателства, ищецът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1164,68 евро /664,68 евро по ДПЗС, приложен на л.

6, и 500,00 евро по ДПЗС, приложен на л. 148/, държавна такса 454,56 евро /357,90 евро – внесени с исковата молба, 71,10 евро по увеличения размер на иска и 25,56 евро – държавна такса върху иска за мораторна лихва/, депозит за САвтЕ в размер 250,00 евро, т.е. общо 1869,24 евро.

С няколко писмени молби ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, по което съдът намира следното;

Възражението е своевременно заявено, поради което следва да бъде разгледано.

Съобразно действащата към момента на приключване на устните състезания редакция на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, изм. с ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.