Акт от 16.05.2018, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 533 16.05.2018г. Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд ІX състав

На четиринадесети май Година

2018

В открито заседание в следния състав:

Председател:

Петър Боснешки

Секретар: Биляна Миткова

Като разгледа докладваното от председателя гр.д. №08137 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С исковата молба, както и след изменение на исковете в с.з. на ПРС от 14.05.2018г., са предявени обективно съединени искове от Б.М.Б., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, с правни основания в КТ както следва:

-с правно основание чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2703,37лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г., сумата от 461,19лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 30.11.2017г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 30.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата -с правно основание чл.224 КТ за заплащане на сумата от 474,99лв., представляваща брутния размер на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три дни, сумата от 81,44лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 30.11.2017г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 30.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата

-чл.220, ал.1 КТ за обезщетение прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в размер на 11637,18лв., сумата от 1995,23лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 30.11.2017г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 30.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата

В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, с който е оспорил изцяло исковете по основание и размер. Ответникът не оспорва, че между страните по делото е имало трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор №***., който е бил срочен- до завършване на определена работа, и който е прекратен със Заповед №***. поради извършване на определената работа.

Ответникът не оспорва, че е начислено трудово възнаграждение на ответника за месец февруари 2016г., което не е изплатено по обективни причини. Ответникът твърди, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от ищеца е правилно изчислено. Относно обезщетението за неспазено предизвестие ответникът оспорва иска изцяло, тъй като такова обезщетение не се дължи- правоотношението е прекратено с извършване на определената работа. Ответникът твърди, че има сключен Договор за предоставяне на персонал с френското предприятие- ползвател SAS АСТЕ, въз основа на който е изпратил на работа четирима работника, сред които и ищеца. Последното дружество обаче има неизплатено задължение към ответника на стойност 79 708,50 евро, за което има влязло в сила осъдително решение, което не е изпълнено. В същото време ответника има сключена застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и третото лице- “ОЗК- Застраховане”АД, с което има висяща административна процедура.

С определение от 15.01.2018г. ПРС е конституирал “ОЗК- Застраховане”АД като трето лице помагач на страната на ответника. Същото е изразило становище, че исковете са неоснователни, необосновани и недоказани, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Евентуално се иска намаляване размера на така предявените искове.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно неплатеното трудово възнаграждение:

От приетите по делото доказателства се установява, че между „Електрисите“ ЕООД и ищеца Б.Б. е бил сключен трудов договор №***. / на л.6 от делото/, по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „***“ срещу основно месечно трудово възнаграждение от *** лв., платимо веднъж месечно до 25-то число. Същият трудов договор е сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до завършване на определена посочена в договора работа.

От същата дата по делото е представено допълнително споразумение за предоставяне на временна работа на основание чл. 107с, ал. 2 КТ между ищеца и „Електрисите“ ЕООД / на л.8 от делото/ при посочени параметри на временната работа, вкл. място на работата в ***заплата ***и дата на явяване в предприятието-ползвател 14.01.2016г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че трудовият договор, сключен между страните попада под регламентацията на раздел VІІІ"в" от КТ- чл. 107р- чл.

107ч, а именно за осигуряване на временна работа, като ответникът е дружество осигуряващо временна заетост, а френското дружество е предприятието ползвател.

Предприятието, което осигурява временна работа е единствен работодател, тъй като именно то сключва и прекратява трудовия договор, упражнява дисциплинарната власт, осъществява здравното и социално осигуряване на лицето и съгласно чл.

107с, ал. 5, т. 1 и 2 КТ е длъжно да начислява във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника и да плаща на работника полагащото му се трудово възнаграждение. В тази връзка налице е процесуална и материална легитимация на ответника да отговаря по предявените искове, а доколкото ответникът и предприятието ползвател отговарят солидарно – чл. 107у, ал. 3 КТ, ищецът-кредитор може сам да реши от кого от солидарните длъжници да търси вземането си - чл. 122, ал.1 ЗЗД, но ответникът не може да противопоставя на кредитора личните възражения на останалите съдлъжници – чл. 122, ал. 3 ЗЗД, каквото е това за моментната неплатежоспособност на предприятието ползвател.

Освен това финансовите възможности на работодателя-ответник или на предприятието ползвател да заплати трудовото възнаграждение на работника не оказват влияние върху договорните отношения на страните в настоящото производство, тъй като съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност, поради което възражението на ответника в обратен смисъл е неоснователно.

Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б. П. протоколите за извършената работа и отработените часове за всяка седмица са подписани от предприятието- ползвател и от работника. На база на предоставени документи от ползвателя работодателят е начислявал по ведомостите за заплати отработените суми. За месец февруари 2016г. са съставени четири такива протокола, от които е видно, че ищецът е отработил 164 часа. Видно от заключението по експертизата ответникът е начислил в счетоводството си брутно трудово възнаграждение на ищеца за месец февруари в размер на 2640,37лв. или нетно такова в размер на 2068,17лв., като не е взел предвид първата седмица от месец февруари, която е включена към месец януари 2016г. Видно от същото заключение при отчитане на 164 часа по четирите протокола за месец февруари дължимото се на ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер на 3324,91лв. Видно от същото заключение това възнаграждение не е изплатено.

Предвид гореизложеното и в съответствие с диспозитивното начало ПРС намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 2703,37лв., която е пълният претендиран размер на иска за неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г. При присъждане на горепосочената сума съдът взе предвид нормативната уредба за начисляване на трудово възнаграждение, а не извършените от ответното дружество осчетоводявания на дължимите суми.

Съгласно чл.4 от трудовия договор трудовото възнаграждение се дължи до 25-то число месечно, поради което и върху неплатеното брутно трудово възнаграждение от 2703,37лв. се дължи и законна лихва за периода 26.03.2016г.- 30.11.2017г. След използване на общодостъпен електронен продукт съдът намира, че размерът на законната лихва за този период е 462,69лв., но в съответствие с диспозитивното начало съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца претендираната сума от 461,19лв.

На основание чл.86 ЗЗД съдът следва да присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 30.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Относно неплатените обезщетения:

Не се спори по делото, че за трудовото правоотношение ищецът има неизползван платен годишен отпуск от три дни за 2016г., като не му е изплатено обезщетение за неползването им. Спорен е размера на обезщетението, което се дължи за тях. Ищецът е начислил в счетоводството си сумата от 63,00лв.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата брутната работна заплата се състои от основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор. Съобразно чл. 15 НСОРЗ допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Според чл.

17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.

Предвид гореизложеното съдът намира, че допълнителното възнаграждение, уговорено със споразумението е такова с постоянен характер и следва да се вземе предвид при определяне на брутното трудово възнаграждение по чл.17, ал.1 НСОРЗ.

Съдът намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение, предвид правилото на чл.177, ал.1 КТ, следва да вземе брутно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г. в размер на 3324,91лв. или среднодневно брутното трудово възнаграждение от 158,33лв. или дължимото се на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три дни е в размер на 474,99лв.

На основание чл.86 ЗЗД съдът следва да присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 30.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно константната съдебна практика задължението за обезщетение е парично и поради договорния характер на отговорността на работодателя и липса на уредба в Кодекса на труда относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението се прилагат общите правилата на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение макар да става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение е нужна покана на кредитора за изпадане в забава на длъжника- чл.86, ал.2 ЗЗД. Когато липса покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът. В този смисъл Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г. на ОСГК на ВС. Ищецът не е представил доказателства за отправена покана за изплащане на обезщетението, поради което и искът при присъждане и на сумата от 81,44лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 30.11.2017г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно претендираното обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие:

Не се спори по делото, че процесният трудов договор е сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до завършване на определена посочена в договора работа:строително- ремонтни дейности на строителни обекти и завършване на външна фасада и вътрешни строителни ремонтни дейности в самите обекти. Със споразумението е посочен и срок на извършване на работата: от 14.01.2016г. до 14.06.2016г.

Не се спори по делото, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед №***. поради завършване на определената работа на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ.

Съгласно задължителната съдебна практика разпоредбата на чл. 325, ал.1, т.4 КТ предвижда специфично основание за прекратяване на срочния трудов договор за определена работа, при което е достатъчно в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал.1, т.4 КТ да бъде посочено,че основанието е завършването на определената работа. Затова обаче е необходимо още при сключване на договора тя да бъде достатъчно ясно и точно определена по обем и качество. При неяснота относно определената работа трудовият договор по чл. 68, ал.1, т.2 КТ подлежи на тълкуване съгласно чл. 20 ЗЗД. В този смисъл е и Решение № 10 от 30.01.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 971/2017г.

Разпечатката съдържа 42 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e71e33b4-8ad0-4720-89f3-cf168e313444