Решение № 2237 от 30.09.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 2237

Перник, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - V състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия КИРИЛ ЧАКЪРОВ административно дело № 20267160700373 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Л. Л. Т., [ЕГН], чрез адв. В. В. – САК, съдебен адрес: [населено място], [жк], вх. „***“, ет.***, ап. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1932411 от 09.05.2026 г., издадена от И. Г. И. – старши полицай към Първо РУ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че в нарушение на чл. 35, във вр. с чл. 36, ал. 3 от АПК органът не е изяснил относимите факти и обстоятелства и не е проверил и преценил събраните доказателства. Сочи, че в заповедта не е посочена датата на твърдяното нарушение. Не оспорва, че на 09.05.2026 г. е управлявал процесният автомобил, но отрича употреба на наркотични вещества. Твърди нарушения при работата с Dräger DrugTest 5000, включително непоставяне на уреда върху равна, здрава и хоризонтална основа и неспазване на изискванията преди пробовземането. Позовава се на възможността полевият тест да отчете фалшиво положителен резултат, като излага съображения основани на посочени в жалбата научни публикации и публични изявления и предложения. Иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебното заседание ответникът – старши полицай към Първо РУ при ОДМВР – Перник, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В.. Процесуалният представител поддържа, че резултатът от проверката на 09.05.2026 г. установява предпоставките за прилагане на мярката, която съответства на целите за безопасност на движението и предотвратяване на вреди за участниците в него и за самия водач. Признава, че при последващото токсикологично изследване в кръвта на жалбоподателя не е установено наркотично вещество, но счита, че този резултат не е известен на издателя при издаване на ЗППАМ и заповедта е законосъобразна към момента на проверката. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорения административен акт и приобщените в хода на съдебното дирене такива, установи от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 4237714 от 09.05.2026 г., съставен от И. Г. И. – старши полицай при Първо РУ – Перник, в присъствието на свидетеля А. Б. Б. – служител на МВР, посочен като очевидец, е установено, че на 09.05.2026 г., около 22:20 часа, Л. Л. Т. управлява лек автомобил „***“, с рег. № [рег. номер], собственост на В. Л. А., в [населено място] по [улица], с посока на движение от кръстовище „***“ към кръстовището на [улица]и [улица], след употреба на кокаин. Нарушението е установено при извършената полицейска проверка на кръстовище „***“ с Dräger DrugTest 5000, с фабричен № ARRC-0070, тест № 416. В акта са отразени резултатът за кокаин, номерът на теста, фабричният номер на уреда и издаването на талон за изследване № 303278. Посочено е изземване на СУМПС [номер]. Описаното поведение е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП. АУАН е предявен и подписан от Л. Т. на 09.05.2026 г., като в полето за обяснения и възражения е отразено „нямам възражения“. Препис от акта е връчен на същата дата, удостоверено с подпис в приложената разписка. В предоставените материали не се съдържат допълнителни писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН И. Г. И. – старши полицай при Първо РУ – Перник, издава оспорената ЗППАМ № GPAM-1932411 от 09.05.2026 г. Фактическото описание възпроизвежда констатациите за управление на процесния автомобил след употреба на кокаин, установена с Dräger DrugTest 5000, тест № 416, в 22:20 часа. В описателната част на заповедта не е изписана датата на управлението, но заповедта е датирана и препраща към конкретния АУАН, като индивидуализира извършения тест и талона за изследване. Като правно основание за издаване на оспорения акт е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Препис от заповедта е връчен на жалбоподателя на 09.05.2026 г., удостоверено с подпис в разписката. Жалбата срещу заповедта е подадена по електронен път на 19.05.2026 г. чрез адв. В. В..

По делото като доказателства се приобщиха още: Справка за водача, според която Л. Т. е правоспособен, като притежава СУМПС [номер], издадено на 31.05.2024 г., с валидност до 31.05.2029 г.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени службите за контрол по ЗДвП, в това число звената, осъществяващи охранителна дейност – патрулно-постова дейност или териториално обслужване на населението, в СДВР/ОДМВР и районните управления; Служебна бележка УРИ № 313000-14230 от 16.09.2026 г., според която И. Г. И. изпълнява длъжността „старши полицай (ВПА)“ в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Перник при ОДМВР – Перник, съгласно Заповед № 313з-1559/19.06.2024 г., считано от 10.07.2024 г., като заема тази длъжност и към 09.05.2026 г.; Разпечатка от Dräger DrugTest 5000, с фабричен № ARRC-0070, тест № 416, с отразена дата 09.05.2026 г. и час 22:20:50, като резултатът за кокаин е положителен, а за бензодиазепини, амфетамин, метадон, опиати, канабис и метамфетамин – отрицателен; Талон за изследване № 303278 от 09.05.2026 г.; Лист за преглед на пациент в МБАЛ „Рахила Ангелова“ – Перник, в който е отразено довеждане на жалбоподателя, от екип на полицията, за преглед и кръвна проба за наркотични вещества; Мотивирана резолюция № 26-1920-[рег. номер] от 11.05.2026 г. П. В. А. – началник сектор при Първо РУ – Перник, за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН серия GA, № 4237714, поради наличие на данни за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК; Постановление от 19.08.2026 г. на прокурор при Районна прокуратура – Перник за образувано досъдебно производство № 210/2026 г. и Протокол за извършена токсикохимична експертиза № 26/ТКХ-222 от 01.06.2026 г., изготвен от З. Т. и Р. К. – специалисти в областта на химията в Центъра за експертни криминалистични изследвания към Н. – МВР, като заключението е, че в предоставената кръвна проба на Л. Т. не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. с чл. 3 от ЗКНВП.

С оглед така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. Представената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи определя съответните служби за контрол, а служебна бележка УРИ № 313000-14230 от 16.09.2026 г. удостоверява, че към датата на издаване на оспорената ЗППАМ, И. Г. И. заема длъжността „старши полицай (ВПА)“ в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Перник при ОДМВР – Перник. На съда е служебно известна Заповед № 313з-2692 от 17.12.2025 г. на директора на ОДМВР – Перник за предоставяне на правомощия на служителите в ОДМВР – Перник, независимо че копие от нея не е приложено по настоящото дело. Със същата на служителите, обхванати от оправомощаването, включително „старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Перник при ОДМВР – Перник, са предоставени правомощия да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП. При съобразяване на служебно известната заповед и удостоверената длъжност на издателя съдът приема, че И. Г. И. е оправомощен да приложи процесната ПАМ, следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и не е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, съдържа индивидуализация на издателя и адресата, подпис и дата, фактическо описание на управлението и резултата от теста, правното основание и вида и продължителността на приложената мярка. Посочването на конкретния АУАН, тест № 416 и талон № 303278 позволява да се установи, коя проверка е основание за издаването ѝ. В тази връзка доводът, че в описателната част на заповедта липсва самостоятелно изписана дата на управлението, не обосновава в случая неяснота относно фактическото основание. Заповедта е от 09.05.2026 г., а посоченият в нея АУАН и разпечатката на индивидуализирания тест отразяват същата дата. Съдържанието на тези документи следва да се прецени във връзка с изложените в заповедта мотиви. Доколкото действителността на твърдяната употреба на наркотично вещество е въпрос на материалноправна законосъобразност, а не на външната форма на акта, съдът приема, че не е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК. Издаването на ЗППАМ е предшествано от проверка на водача, извършване на полеви тест и съставяне на АУАН, който е предявен и връчен. Издаден и получен е талон за медицинско изследване, като жалбоподателят е отведен в лечебно заведение и е дал кръвна проба. Упражняването на тази възможност е удостоверено с медицинските документи и с последващото лабораторно изследване. Твърденията за неправилно поставяне на уреда и неспазване на интервала след пушене или приемане на течности, не са установени с разпит на свидетели или други конкретни доказателства по делото. Посочените в жалбата публикации и общи съображения за възможни фалшиво положителни резултати не доказват сами по себе си начина на работа с уреда при конкретната проверка.

По отношение на материалноправната законосъобразност, съдът съобрази следното:

Като правно основание за издаване на заповедта е посочен чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в хипотезата на управление след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Законът допуска установяване с лабораторно изследване или тест, но при извършено по нормативния ред изследване на кръвна проба, същото дава определящо значение на неговия резултат.

Редът по чл. 174, ал. 4 от ЗДвП е уреден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. При медицинско и химико-токсикологично изследване употребата се доказва чрез резултата от кръвната проба – чл. 23, ал. 1 от Наредбата. Приоритетът на полевия тест по чл. 6, ал. 10 и чл. 15, ал. 6 е свързан с отказ да се подпише или получи талонът, неявяване в определения срок или отказ да се дадат проби. В настоящия случай водачът получава талона, придружен е до лечебно заведение и предоставя кръв за изследване. Няма доказателства за отказ или неявяване, които да обусловят определящо значение на полевия тест въпреки последващото лабораторно изследване.