Определение № 6217 от 12.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6217 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110140581 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Исковата молба е конкретизирана в достатъчна степен, производството по делото е допустимо, а по направените от ответника възражения съдът дължи произнасяне в акта по същество.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

Следва да бъде приложено към настоящото дело заповедното производство.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание 146 ГПК, настоящият състав на Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото представените от ищеца писмени доказателства под опис.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 18192/2025 г. по описа на СРС, 77 състав.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.03.2026 г. от 9:40 часа, за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.

1

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

Предявени са от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД срещу ответника А. Х. Ч. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на сумата от 1374,11 евро (2687,52 лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 3000141718/08.07.2015 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и А. Ч., ведно със законна лихва за период от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 433,21 евро (847,29 лева), представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 22.05.2016 г. до 22.08.2017 г., сумата 1496,81 евро (2927,51 лева), представляваща мораторна лихва за период от 22.08.2017 г. до 27.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.05.2025 г. по ч. гр. д. № 18192/2025 г. по описа на СРС, 77 състав, КАКТО И кумулативно съединен с осъдителни искове за сумите в размер на 894,80 евро (1750,08 лева), представляваща закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 22,08,2017 г., ведно със законната лихва от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането и 741,07 евро (1449,40 лева) – законна лихва , дължима от 22.08.2017 г. до 27.03.2025 г.

Задължението по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.05.2025 г. по ч. гр. д. № 18192/2025 г. по описа на СРС, 77 състав е солидарно с длъжника А. Х. Ч., по отношение на който има Заповедта за изпълнение е влязла в сила и има издаден изпълнителен лист.

И щ ецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че на

08.07.2015 г. е сключил Договор за потребителски кредит № 3000141718 с А.

Х. Ч. и Е. Г. Ив. като солидарни длъжници, по силата на който на Е. Г. Ив. и по посочена от него банкова сметка е предоставена сумата в размер на 3500 лева.

Според условията на договора ответникът следва да върне кредита на 24 равни месечни вноски с падеж на 22-ро число всеки месец, при договорен лихвен процент от 41,17% и годишен процент на разходите от 49,90%.

Поддържа, че при сключване на договора е закупен и пакет от допълнителни незадължителни услуги на обща стойност 2625,12 лв., с които кредиторът се е задължил срещу допълнително заплащане искането за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, кредитополучателят да има възможност да отлага плащането на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Посочва, че таксите за допълнителни услуги са разсрочени и се заплащат на падежната дата на месечните погасителни вноски по кредита.

Твърди, че на 12.01.2016 г. е подписан Анекс №1 към договора, с който се отлага погасителна вноска №5 и е изготвен нов погасителен план. Твърди, че ответникът А. Х. Ч. е заплатил в периода 20.08.2015 г. до 19.11.2020 г. суми в 2 общ размер на 2588,40 лв., от които 2533,11 лв. са отнесени за погасяване на дължимите суми по кредита, 45,29 лв. – плащания за начислени лихви за забава върху погасителните вноски и 10 лв. – такси по Тарифа за разноските за извънсъдебно събиране на просрочените суми. Твърди, че падежите по погасителния план на кредита са изтекли, поради което всички дължими суми по кредита са изцяло изискуеми. Посочва, че след изтичане на падежната дата по погасителния план на 22.07.2017 г. е започнало начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите и незаплатени суми. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът А. Х. Ч., редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Оспорва исковата молба като нередовна в частта относно претенцията за заплащане на допълнителен пакет от услуги, тъй като не е разграничено вземането за всяка допълнителна услуга поотделно. На следващо място, посочва, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като противоречи на закона и добрите нрави. Поддържа, че договорът за кредит не отговаря на задължителните изисквания на ЗПК относно съдържанието на договора, включително ясно разкриване на лихвения процент, начина на прилагането му, методиката за изчисляване на ГПР и общата дължима сума. Макар формално ГПР да не надвишава законовия предел, липсват данни кои разходи са включени и как е формиран, като е предоставена невярна и заблуждаваща информация относно общите разходи по кредита, което твърди, че представлява нелоялна търговска практика и води до неравноправност на клаузите, което обуславя недействителност на договора. Посочва, че съгласно практиката на Съда на ЕС, при липса на коректно посочен ГПР договорът може да се счита за освободен от лихви и разходи, а потребителят дължи само главницата. Посочва, че допълнително уговореният фиксиран лихвен процент от 41,17% противоречи на добрите нрави, тъй като значително надхвърля трикратния размер на законната лихва, приеман от съдебната практика като предел и нарушава принципите на справедливост и добросъвестност, което прави клаузата за договорна възнаградителна лихва нищожна. Посочва, че нищожните разпоредби не могат да бъдат заместени по право и договорът не би бил сключен без тях, поради което недействителността на клаузите за лихвата и ГПР води до недействителност на целия договор. Оспорва договора като нищожен на осн. чл.10, ал.1 ЗПКр като твърди, че размерът на шрифта е с размер по-малък от 12. Оспорва клаузите за допълнителни услуги срещу заплащане на възнаграждение като нищожни поради противоречие на закона и на добрите нрави, което обосновава с аргумента, че срещу уговорените възнаграждения кредитополучателят не получава никакво конкретно благо. Твърди, че потребителят следва да заплати възнаграждения с неясна насрещна престация, клаузите са предварително уговорени и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху тяхното съдържание, не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера им.

Посочва, че описаните допълнителни услуги по своята същност представляват дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, което е изрично 3 забранено с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поддържа, че уговореното допълнително възнаграждение представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, като невключването му води до нищожност на целия договор за кредит на осн. чл. 22 ЗПК (поради неправилно посочване на ГПР в договора за кредит). Посочва, че макар в договора за кредит ответника да е посочен като солидарен длъжник, в действителност от отношенията между страните следва, че ответникът е поръчител, а не обикновен солидарен длъжник. Твърди, че последното плащане по договора за кредит е от 28.10.2016 г. и ищецът не е предявил иск против длъжника по процесния договор за кредит в течение на шест месеца от настъпване на падежа на задължението на главния длъжник, поради което поръчителството на ответника А. Х. Ч. е прекратено. Оспорва да е извършвал плащане в размер на 10 лв. на 19.11.2020 г., като твърди, че посочената сума е посочена само за целите на настоящото дело, за да може ищецът да прекъсне давността по отношение на ответника. Релевира възражение за давност. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Доказателствена тежест:

По установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение по валиден договор за потребителски кредит, по което ищецът е предоставил на кредитополучателя посочената сума, а ответникът се е задължил като солидарен длъжник наред с кредитополучателя да отговаря спрямо кредитора при същите условия като кредитополучателя, условията по договора за кредит, в това число и размер на уговорената между страните договорна възнаградителна лихва.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията по договора в срок.

По установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадане на ответника в забава.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже изпълнение на главния дълг в уговорения срок или погасяване на обезщетението за забава.

По предявените осъдителни искове за договорни такси по чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидна договорна клауза за начисляване на договорни такси, които са индивидуално договорени или че с посочените клаузи не се създава неравнопоставеност между правата и задълженията на кредитора и длъжника и не се нарушават императивни изисквания на ЗПК и техният размер, който е предварително обявен на длъжника и настъпване на предпоставките за дължимост на договорните такси съгласно уговореното 4 между страните в договора, както и че ответникът е солидарен длъжник по договора за потребителски кредит, а по иска за законна лихва върху тях по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – размерът на главния дълг и изпадане на ответника в забава да изпълни задължението.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже възражението си за неравноправност на договорните клаузи за допълнителни такси – съществено неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, респективно – погасяване на задължението за заплащане на такси и на обезщетението за забава.

По отношение направеното възражение за изтекъл преклузивен срок по чл.147 ЗЗД в тежест на ответника е да докаже, че е поръчител по договор за кредит, а не обикновен солидарен длъжник, а в тежест на ищеца е да докаже падежа на задължението на главния длъжник и че претенцията спрямо поръчителя е предявена в срока по чл. 147 ЗЗД.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че 1/ между А. Х. Ч. и Е. Г. Ив., от една страна като солидарни длъжници и „Профи кредит България“ ЕООД като кредитодател, от друга страна на 08.07.2015 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 3000141718, по силата на който кредитодателят е предоставил по банкова сметка на Е. Г. Ив. сумата от 3500 лв., при ГПР 49,90%, при договорна възнаградителна лихва – 41,17% и че в договора е включен пакет допълнителни услуги на стойност 2625,12 лв. 2/ В периода 20.08.2015 г. до 28.10.2016 г. А. Х. Ч. е заплатил по сметка на „Профи кредит България“ ЕООД суми в общ размер на 2578,40 лв. в погашение по процесния договор за кредит (между страните е спорно плащането в размер на 10 лв. на 19.11.2020 г.).