Решение № 98 от 15.05.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Първомай, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20255340100769 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД от Г. С. Х. срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД за установяване нищожността на клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договор за възлагане на поръчителство от 27.06.2025 г., предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставено поръчителство по Договор за потребителски кредит тип „Кредит на момента“ № ********************* от 27.06.2025 г., сключен от ищеца с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.

Ищецът Г. С. Х. твърди, че на 27.06.2025 г. сключил с третото неучастващо лице „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД Договор за потребителски кредит тип „Кредит на момента“ № *********************, по силата на който му били предоставени в заем средства в размер на 500 лв. за срок от 6 месеца при лихвен процент по кредита от 36 % и годишен процент на разходите от 42,40 %. Съгласно отразеното в контракта били уговорени всички законоустановени форми на обезпечаване, приемливи и за двете страни. Посочено е, че на 27.06.2025 г. ищецът сключил с ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за възлагане на поръчителство, според който дружеството поемало задължение да отговаря солидарно за всичко дължимо от клиента при условията и за срока на кредитното съглашение, сключено с третото неучастващо лице. Съгласно чл. 2, ал. 1 от процесния договор за възлагане на поръчителство клиентът дължал възнаграждение на поръчителя в размер, зависещ от условията на отпуснатия кредит, като според представения погасителен план в конкретния случай възлизало на сумата от 562,20 лв. Твърди се, че ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, 1 но счита, че не дължи сумата по договора за възлагане на поръчителство. Сочи се, че по принцип договорът за поръчителство бил едностранен, безвъзмезден и каузален, като следвало да се сключи между кредитора и друго лице, различно от длъжника, тъй като последният нямал интерес да учредява лично обезпечение. Страните по съглашението за поръчителство можели да уговорят неговата възмездност, при което то се трансформирало в двустранно. Счита обаче уговорката кредитополучателят, а не кредиторът, да заплати възнаграждение на поръчителя за противоречаща на добрите нрави, тъй като внасяла неравноправие в кредитното правоотношение. Посочва се, че съдебната практика била константна, че противоречало на добрите нрави съглашение, при което престациите били явно нееквивалентни. Тъй като длъжникът не получавал нищо насреща по договора за възлагане на поръчителство, драстично се нарушавал принципът на справедливост. Излагат се съображения за противоречие с целта на транспонираната в ЗПК Директива 2008/48, тъй като клаузата за заплащане на възнаграждение за поръчител прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия него, с което дългът му нараствал, като се увеличавала опасността от свръхзадлъжнялост. Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следвало да изпълнява кредиторът, било във вреда на по-слабата страна в гражданския и търговския оборот, поради което била налице неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. По тези съображения приема, че клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договор за възлагане на поръчителство от 27.06.2025 г., предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставено поръчителство по Договор за потребителски кредит тип „Кредит на момента“ № ********************* от 27.06.2025 г., сключен от ищеца с третото неучастващо лице „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, е нищожна, като моли да бъде уважена предявената искова претенция.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Потвърждава, че на 27.06.2025 г. между страните е сключен договор с посочения предмет, като съгласно погасителния план потребителят следвало да заплати общата сума от 562,20 лв. възнаграждение за поръчителството. Уточнява обаче, че на 17.07.2025 г. ищецът заплатил по сметка на дружеството сумата от 139,15 лв., която се зачитала за предсрочно погасяване на задължението. Счита за абсолютно неоснователни твърденията за нищожност на договора за възлагане на поръчителство въз основа нарушения на ЗПК и Директива 93/13/ЕИО, тъй като се отнасяли до договора за потребителски кредит. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства се установява, че между ищеца Г. С.

Х. и третото неучастващо лице „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип „Кредит на момента“ № ********************* от 27.06.2025 г., по силата на който последният предоставил на ищеца кредит в размер на 500 лв., при срок на заема от 6 месеца, годишен лихвен процент – 36 %, обща сума за 2 връщане – 553,80 лв. и годишен процент на разходите – 42,40 %. В договора изрично е уговорено предоставяне на обезпечение, като са допустими всички законоустановени форми на обезпечаване. В тази връзка на същата дата ищецът е сключил с ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД Договор за възлагане на поръчителство, съгласно който поръчителят е приел да сключи договор за поръчителство на основание чл. 138 ЗЗД и да се задължи да отговаря солидарно за изпълнението на задълженията на ищеца по Договор за потребителски кредит № ********************* от 27.06.2025 г., сключен с кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Съгласно чл. 2, ал. 1 от същия този договор за изпълнение на възложеното ищецът заплащал на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от общия размер на кредита, срока за изпълнение на задълженията, редовност на клиента, като конкретните размери на възнаграждението при съответните условия били посочени в погасителен план, неразделна част от договора. Възнаграждението представлявало сбора от месечните вноски за възнаграждение за поръчителство по погасителния план. Видно от представения погасителен план размерът на възнаграждението за поръчителство е на стойност 93,70 лв. месечно или 562,20 лв. за целия срок на действие на договора.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В настоящия случай не е налице спор, че между ищеца Г. С. Х. като възложител и ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД като поръчител е сключен договор за възлагане на поръчителство. В разглежданата хипотеза безспорно ищецът притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Разпоредбата чл. 143, ал. 1 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност – честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност. В случая процесният договор е сключен при предварително определени условия от едната страна по правоотношението – поръчителят. Видно е, че представеният договор за възлагане на поръчителство е бланков, поради което не е бил предмет на предварително договаряне между страните, респ. ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, като не се установява клаузата за възнаграждението за поръчителство да е била индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и ангажирани доказателства от ответната страна. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени 3 предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на поръчителя, се налага изводът, че ищецът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за възнаграждение за поръчителство.

Отделно от това, съдът намира, че процесната клауза не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че обезпечението от страна на ответника е поето срещу възнаграждение – т. е. възмездно, но заплащането му е установено разсрочено, ведно с месечните погасителни вноски по заема. Необходимо е да се посочи и че съгласно уговорките, установени в договора за кредит, условие за отпускане на финансовия ресурс е наличието на обезпечение. Поради това на практика със сключване на договора за възлагане на поръчителство рискът от неизпълнението на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на потребителя е прехвърлен върху последния. Същевременно това води и до допълнително увеличаване на задълженията му, чрез вменяване на задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което неговият дълг нараства и се поставя в потенциално съществуваща опасност от свръхзадлъжнялост. Подобно възлагане върху потребителя е във негова вреда като по-слабата икономически страна в гражданския оборот, а търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза.

Поради това съдът намира, че клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора за възлагане на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тази клауза е неравноправна, тъй като потребителят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП). Тя внася значително неравноправие в правоотношението, а престациите на страните са явно нееквивалентни. Дружеството-поръчител поема задължение да отговаря за задълженията на кредитополучателя в общ размер на 553,80 лв., срещу което кредитополучателят заплаща възнаграждение в размер на 562,20 лв., надвишаващо размера на кредита. При това отговорността на поръчителя може изобщо да не бъде реализирана, ако кредитополучателят добросъвестно изпълнява задълженията си по договора за потребителски кредит, но въпреки това ще следва да заплати възнаграждение на поръчителя. Освен това, отговорността на поръчителя зависи изцяло от преценката на кредитодателя, което означава, че дори и да не получи изпълнение по договора за кредит, имуществената отговорност на поръчителя може да не бъде ангажирана. По този начин клаузата на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитодателя за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Поради това на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП съдът приема клаузата за заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя за нищожна.