Определение № 62 от 01.03.2023, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 91/2023
- Вид
- Определение № 62
- Подписан
- 01.03.2023
- В сила
- 01.03.2023
- Състав
- Олег Софрониев, Димитрина Николова, Костадин Живков
Цитирани разпоредби
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.63, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65, ал.7-9 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65, ал.7-9 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65, ал.7-9 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62 гр. Монтана, 01.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Олег Софрониев
Членове:
Костадин Живков
Димитрина Николова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора А. Евг. И. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20231600600091 по описа за 2023 година Производството е чл.65, ал.7-9 НПК, образувано по жалба на защитника на обвиняемия М. Б. В. против определение № 46 на Районен съд- Лом, постановено на 23.02.2023 година по частно наказателно дело № 82/2023 година, с което е оставена без уважение молбата за изменение мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият и неговият защитник поддържат жалбата, като излагат конкретни доводи в тази насока.
Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата.
Доказателствата са писмени.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните, приема следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
Мотивите на Окръжен съд – Монтана са следните:
С влязло в сила определение по частно наказателно дело № 584/2022 година, Районен съд-Лом е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на жалбоподателя в настоящото производство М. Б. В..
Към настоящия момент В. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като от момента на вземане на мярката за неотклонение „задържане под 1 стража“ до настоящият момент са обединени две досъдебни производства /930 и 938 и двете по описа за 2022г. на РУ Лом/.
За да вземе тази мярка за неотклонение спрямо обвиняемия, съдът е приел, че от събраните по досъдебното производство доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият В. е извършител на горепосоченото престъпление. Съдът в това определение е приел също така, че съществува реална опасност той да се укрие и да извърши друго престъпление. Тези изводи са направени въз основа на събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства. Те са споделени и от Окръжен съд- Монтана по въззивно частно наказателно дело №3/2023 година, като с определение от 05.01.2023 година въззивния съд е потвърдил определението по частно наказателно дело № 584/2022 година на Районен съд-Лом, с което съдът е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на жалбоподателя в настоящото производство М. Б. В..
В производството, приключило с атакуваното в настоящото въззивно производство определение - по чл.65, ал.1 НПК, предметът на обсъждане е свързан с това дали е настъпила промяна в обстоятелствата, при условията на които спрямо обвиняемото лице е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от влизане в сила на акта на съда, постановяващ „задържане под стража“ на обвиняемия М. Б. В..
От момента на произнасянето на Районен съд-Лом с цитираното по[1]горе определение до настоящия момент не са настъпили каквито и да било нови обстоятелства, с оглед на които определената по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека. Обосноваността на предположението, че В. е извършител на престъплението, не е разколебана. Изтеклият период на задържане не надвишава срока по чл.63, ал.4 от НПК и е в рамките на разумните граници с оглед разследването на делото. Не е отпаднала опасността обвиняемото лице да се укрие и извърши друго престъпление. В подкрепа на този извод са обективните данни по делото, коментирани и от първостепенния съд, както и от въззивния съд на 05.01.2023г.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че искането за изменение на мярката за неотклонение от „задъжане по дстража“ в по-лека правилно - обосновано и законосъобразно е оставено без уважение с обжалваното в настоящото производство определение на първоинстанционния съд, като законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.65, ал.6 НПК.
По горните мотиви определението на Районен съд-Лом следва да бъде потвърдено, затова въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд- Лом, постановено на 23.02.2023 година по частно наказателно дело № 82/2023 година, с което е оставена без уважение молбата на М. Б. В., с ЕГН ********** за изменение мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.
ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3