Протокол № 205 от 25.07.2025, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 205 гр. Варна, 25.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора М. Н. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600190 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.

Жалбоподатели-частни обвинители и гр. ищци:

К. П. О., редовно призован, явява се лично.

И. К. О., редовно призован, не се явява.

Двамата се представляват от повереник адв. П. Й. Й. от АК – Силистра, редовно упълномощен.

Жалбоподатели-частни обвинители и гр. ищци:

Д. П. О., действаща със съгласието на родител и законен представител Д. Л. О., редовно призована, не се явява.

Д. Л. О., редовно призована, не се явява.

Двете се представляват от повереник адв. П. Б. Н. от АК – Варна , редовно упълномощен.

Жалбоподател-подсъдим Д. Й. З., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. В. Г. Д. от АК – Силистра, редовно упълномощена.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Нямам искания за отводи.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам 1 искания за отводи.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА

ДОКЛАДВА СЕ допълнение към въззивната жалба от адвокат Н..

Страните заявиха, че са запознати и не желаят връчване на преписи.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, по реда на претенциите, доколкото се излагат и съображения от жалбата за наличие на допуснати процесуални нарушения, считам че такива няма. Те касаят отказа от приложение на диференцираната процедура за съкратено съдебно следствие.

Изложени са изключително подробни аргументи в мотивите към първоинстанционния акт. Отделно от това доколкото вече има едно връщане на делото в окръжния съд, считам, че няма как втори път това да се случи и ако Вие прецените, че е имало възможност за прилагане на тази процедура би могла да измени наказанието с приложение на чл.58, което да се отрази върху индивидуализация на наказанието, но считам, че правилно първоинстанционният съд е отказал предвид цитираните някакви противоречия, които са били отстранени впоследствие в мотивите.

Считам, че материалния закон също е приложен правилно. Безспорно доказателствата по делото сочат, че е налице умишлено нанесена лека телесна повреда, вследствие на която е причинена тежка, чрез констатираната тежка черепно мозъчна травма, в резултат на което е настъпила и смъртта на пострадалия. Това деяние съответства на квалификацията по чл.124, ал.1, пр.3 от НК.

Що се касае до удара в областта на брадичката на пострадалия, както твърди подсъдимия и както е заложено в обвинителния акт, единствено заключението по изготвената СМЕ № 12а дава отговор с вероятност, за което първоинстанционния съд е изложил убедителни аргументи. Съгласно тройната СМЕ за аутопсия на труп причината за смъртта е черепно мозъчна травма, получена в резултат от поне два удара със или върху твърд тъп предмет, осъществени в областта на главата и в централната тилна част.

Ударът в областта на главата в резултат на удара с юмрук, нанесен от подсъдимия с дясната ръка в областта на главата, което не се отрича от него и се потвърждава от доказателствата по делото, и удара в централната тилна област, който е настъпил в резултат от падането на земята.

Очевидно спорна е областта в която е нанесен удара в лицето на пострадалия - дали това е в брадата или лявата слепоочна област, аз считам, че този въпрос е изяснен от вещите лица в СМЕ и доколкото доказателствата по делото не биха могли да кредитират обясненията на подсъдимия, които са доказателствено средство, но и едновременно с това и средство за защита, считам, че правилно първоинстанционния съд е приел, че не са налице доказателства за това удара да е попаднал в брадата, но този факт аз считам, 2 че не влияе върху правната квалификация, тъй като дали удара е в брадичката или в тилно слепоочната област, то такъв безспорно е имало. Причинило е болка и е довело да тилно падане, вследствие на което пострадалият е получил тежката мозъчна травма, която е довела до неговата смърт. Ето защо не поддържам протеста на ОП-Силистра, считам, че присъдата е правилна, законосъобразна. Считам за справедливо и наложеното наказание, и моля да се потвърди присъдата в цялост.

АДВ. Н.: Уважаеми Апелативни съдии, делото за втори път се гледа като въззивна инстанция. Съдът трябва да го реши и само в изключителни случаи може да го върне отново когато са допуснати нарушения от първоинстанционния съд от категория на абсолютните, които не могат да бъдат изправени от тази инстанция. Аз считам, че такива нарушения не са допуснати от първата инстанция и в тази връзка моля с оглед на изключително богатия опит, който имате в сферата на наказателното правораздаване и житейски опит по справедливост да решите този казус.

На първо място аз поддържам частната жалба, доколкото като се има предвид развитието на делото, връщането от ВКС на първата инстанция, от тази първа инстанция връщане на делото на прокурора на ДП, повдигане на ново обвинение, нов обвинителен акт, идването на делото по частен протест на прокурора след отново прекратяване на производството пред първата инстанция, Вие сте наясно с това развитие. Въпросите, които според мене стоят на първо място е налице ли е забраната, която окръжния съд във втората си присъда и в мотивите приема относно забраната да се влошава положението на подсъдимия. Ясно е, че решението на ВКС по кас. дело № 122/24 год. на първо място основанието за връщане на делото е допуснато процесуално нарушение пир постановяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК на Окръжен съд, където в това определение при първото по ред разглеждане на делото е приел, че доказателствата по делото подкрепят самопризнанията на З., направени по реда на чл.371, т.2 от НПК и развива съображения за това. Освен това са развити и доводи за допуснати процесуални нарушения които ние сме представили пред ВКС, вкл. и процесуални нарушения, касаещи недопускането на искания от частните обвинители свидетели пред тази инстанция и в тази връзка установява, че и нашите процесуални правила по отношение да си докажем размера на гражданския иск са нарушени и такива наши искания не са били допуснати. В тази връзка, аз считам, че на първо място след като делото е върнато на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения, от там нататък въпросите свързани с наказанието, с вида на наказанието, с начина на неговото изтърпяване стоят на заден план. Още повече, че делото след това връщане от ВКС е върнато на ДП и е повдигнато ново обвинение, нов обвинителен акт, който установява различно място, където е нанесен удара на пострадалия, в резултат на който той е паднал и е починал. Тези въпроси са от изключителна важност за аргументите, които ще изложа защо на този подсъдим е допуснато нарушение, свързано с явната несправедливост на наложеното наказание и че на този подсъдим в максимална степен трябва да бъде увеличено наказанието в рамките на това, което е предвидено по предявеното му обвинение пред първоинстанционния съд с обвинителния акт от прокурора и следва да бъде в максималния размер от 5 години, изтърпяно 3 ефективно.

Това е така, защото са събрани доказателства, вкл. и по експертен път множество такива за характерните особености на този подсъдим. Ясно е, че за някакво недоразумение свързано с платена или неплатена рента за някакви градина в никои случаи не могат да бъдат предпоставка за извършване на такова тежко престъпление. За всички останали, но не и за този подсъдим. По делото са приети протоколи за разпити на свидетели с тайна самоличност.

Свидетел с тайна самоличност № 3 след това деяние се наложи и към настоящия момент да напусне страната, и все още там живее защото е видял какво пред очите му подсъдимият е извършил и се страхува да се върне в страната. Това е резултата и този резултат той е демонстрирал пред обществото в село Добротица в годините назад. Защото това, което той каже трябва това да се случи. Един вид не е от особено значение конкретно дали този спор съществува или не от негова страна по отношение на пострадалия за рента в размер на 300 лв., въпроса е останалите да знаят, че той каквото заяви, каквото каже то трябва останалите да се съобразяват и да го изпълняват. Има доказателства, че много други хора са пострадали от неговите действия във физическия смисъл на думата, и той е човека от който трябва да се страхуват.

Считам, че събраните по делото доказателства установяват тези обстоятелства и факти, които в максимална степен доказват и указват, че по отношение на този човек изискванията и целите на чл.36 от НК могат да бъдат изпълнени с оглед на индивидуалната и специална превенция без да има превес на която и да било от тях с едно максимално наказание от пет години наложено с ефективно изтърпяване. В този смисъл моля за изменение на присъдата.

Що се касае до претенцията на защитата на подсъдимия за намаляване на наказанието, приемане, че са налице условията на чл.66 от НК след като бъде намалено така постановеното наказание по присъдата, да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК, тези основания не са налице вече изложих съображения. Не са налице основания за намаляване размера на присъдата и на гражданските искове. Те са обосновани. В тази връзка в гражданско осъдителната част първоинстанционния съд е изложил убедителни мотиви.

Ясно е, че съпругата на починалия и неговата дъщеря са останали без тази подкрепа, която са имали до неговата смърт, причинена от бруталните действия на този подсъдим.

В този смисъл моля да постановите Вашия съдебен акт, като увеличите наказанието на подсъдимия до максимално възможното по правната квалификация и отхвърлите претенциите на подсъдимия за изменение на наказанието. Също считам, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от тази категория която се претендира от страна на подсъдимия и неговия защитник, то е коментирано и от прокурора и в мотивите на първоинстанционния съд с оглед и указанията на ВККС съкратено съдебно следствие пред първоинстанционния съд при второто разглеждане на делото не би могло да бъде допуснато. В тази връзка моля за Вашия съдебен акт.

АДВ.Й.: Уважаеми Апелативни съдии, придържам се към казаното от колегата Н., и с оглед процесуална икономия няма да преповтарям, поради което моля да се произнесете в този смисъл.

Ч.О./ГР.ИЩ.К.О.: Искам правосъдие, той уби сина ми.

4

АДВ. Г.: Уважаеми Апелативни съдии, във въззивната жалба подробно съм описала нашите възражения и искания, поради което няма да ги преповтарям, а ще акцентирам само на основните от тях.

На първо място, твърдим, че са допуснати процесуални нарушения така както са описани и в нашата жалба. За мен лично произнасянето на съд предварително, преди да е направено искане по която и да е точка в разпоредителното заседание представлява абсолютно процесуално нарушение, и води до извода, че съдът е взел решение преди евентуално да бъде отправено каквото и да е искане. В случая е точно така, преди ние да направим искане за продължаване на производството по реда на чл.371, т.2, съдът ни каза, че няма основание за това, но пък в крайна сметка аз изричен отказ от уважаване на това искане не видях в протокола. Кога съдът може да откаже тази процедура, ВКС многократно се е произнасял, както има и тълкувателно решение в тази връзка. Не е необходимо всички доказателства да подкрепят самопризнанията на подсъдимия, а е достатъчно по-голямата част от тях да се припокриват със самопризнанията. В настоящия случай беше точно така. Самопризнанията на подзащитния ми се доказваше от събраните по делото доказателства.