Акт № 2404 от 03.11.2026, Административен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2404

Сливен, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VII състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВАЕЛ ЛОЗЕВ

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЕЛ ЛОЗЕВ административно дело № 20267220700377 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Й. С. Й., [ЕГН], постоянен адрес [населено място], Р. С., [жк], ет. ..., ап. ..., подадена срещу мълчалив отказ по Заявление вх. № 9400-11860/22.05.2026 г., последван от изричен отказ, обективиран в Писмо изх. № 9400-11860 (1) от 22.06.2026 г. на заместник-кмета на Община Сливен, относно искане да бъдат издадени изчерпателно посочени документи, касаещи действащ ПУП-ПРЗ и негови изменения, искания за издаване на скици, строително разрешение и други книжа и данни за тяхното съобщаване, касаещи законността на извършено строителство в имота на лицето М. и съпругата му. Оспорващият Й. счита отказът за незаконосъобразен, като излага доводи, че не е получил исканата документация и сведения, и бездействието на зам. кмета засяга законните му интереси, които са ограничени в евентуални бъдещи инвестиционни намерения. Моли съда да постанови решение, с което да задължи административния орган да предостави исканата документация. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Й. С. Й., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С. К. от АК-Ямбол се явява лично и поддържа жалбата, като излага подробни съображения за необходимостта от сдобиване с исканата от него информация. Моли за отмяната на отказа и претендира разноски.

Ответникът – заместник-кметът на Община Сливен, не се явява, представлява се от юриск. К. И.. В открито съдебно заседание и в писмено становище по делото намира жалбата за недопустима и неоснователна и моли за нейното оставяне без разглеждане. Прави възражение за прекомерност на претендираните от оспорващия разноски за адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав след като прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Според данните от административната преписка, жалбоподателят е подал жалба с вх.№ 9400-7273 от 26.03.2026 г. до кмета на Община Сливен с характер на сигнал за незаконно строителство и искане за провеждане на процедура по чл. 225а ЗУТ. С нея е поискано и представянето на различни строителни книжа свързани с описаното строителство.

В отговор на отправената жалба с Писмо изх.№ 9400-7273 (1) от 21.04.2026 г. на заместник-кмета на Община Сливен, заявителят е уведомен, че: при извършена проверка от служители в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен, включително наличната административна и техническа документация и при оглед на място, не са установени данни за нарушение на действащото законодателство; ПИ с индетификатор *** е отразен в КККР, като границите му съответстват на действащите кадастрални данни и на приложимите устройствени планове; за имота е налице действащ подробен устройствен план, одобрен и влязъл в сила, съобщен на заинтересованите лица; към датата на проверката не са установени незаконни строежи. Писмото е връчено чрез технически сътрудник в кантора на 24.04.2026 г.

До Община Сливен е адресирано Заявление вх. № 9400-11860/22.05.2026 г., с което изрично е поискано предоставяне на информация за: актуалното фактическо състояние на поземлен имот с идентификатор *** – очертания и извършено строителство, на кой влязъл в сила устройствен и регулационен план трябва да отговарят границите, на кои лица от съседните имоти е обявен, кога и с кой план и негово изменение или допълнение е предвидено извършеното в имота строителство; кои собственици на съседните имот с какви документи са уведомени за посоченото изменение; какво строителство е предвидено с това изменение; искано ли е издаване на скица проект за проектиране на строителството; внесено ли е, кога и с какъв документ искане за издаване на строително разрешение и за одобряване на инвестиционен проект; издадено ли е строително разрешение и кога, под кой номер; уведомени ли са и кои собственици на съседните имоти с искането и заповедта за издаване на строително разрешение; давани ли са протокол за строителна линия и ниво; въведен ли е строежът в експлоатация и с какъв акт; деклариран ли е в Община Сливен и с какви параметри; плащат ли му се данъци и какви действия предприема общината за събирането им; по повод на жалбата от 26.03.2026 г., правен ли е оглед на място, за да се установи дали действително извършеният строеж отговаря на издаденото разрешение за строеж и съответства ли на одобрения архитектурен проект; ако е съставян (констативен акт) да се представи копие от същия и да се уведоми заявителя как е установено съответствието между строителните книжа и строежа; ако не е правен оглед на място и не е съставен протокол, моли се да бъде извършен такъв и да се състави протокол; правено ли е искане и издавано ли е удостоверение за търпимост и за него уведомени ли са собственици, кога и кои.

В отговор на заявлението с Писмо изх. № 9400-11860 (1) от 22.06.2026 г. на заместник-кмета на Община Сливен е посочено, че при първоначалната жалба е извършена проверка от компетентни служители на общинската администрация, като резултатите от нея са обективирани в Писмо изх.№ 9400-7273 (1) от 21.04.2026 г. на заместник-кмета на Община Сливен. Посочено е, че Община Сливен поддържа становището, изложено в цитираното писмо и същото следва да се счита за отговор и по настоящата жалба.

По делото са представени от оспорващият скици на поземлени имоти и други документи, относими към подадения сигнал за незаконно строителство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и подадена от засегнато от действието на издадения административен акт лице срещу подлежащ на съдебен контрол по реда на чл. 40 от ЗДОИ акт.

В срока за обжалване на формирания по заявлението мълчалив отказ на кмета на Община Сливен, заместник-кметът на Община Сливен е постановил изричен отказ, който също се оспорва от заявителя.

Тук следва да се отбележи, че доводите на ответната страна за недопустимост са относими към оспорване на решение по чл. 124, ал. 2 от АПК по сигнал до административния орган (какъвто е направен за незаконно строителство и попада извън предмета на настоящото съдебно производство). По искането за предоставяне на информация приложение намира различен ред – този по специалния ЗДОИ. В тази процедура, подлежи на разглеждане по същество възражението за незаконосъобразност на отказ за предоставянето на информация.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от жалбоподателя, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

На първо място, съдът следва изрично да отбележи, че с жалбата се оспорва отказ да се представи искана от Община Сливен информация (изброени документи), в която насока и петитума до съда е да се задължи органа да я предостави. В настоящата хипотеза е налице заявление за представяне на информация, направено по реда на ЗДОИ, произнасянето по което (за разлика от оспорването на решения по сигнали за незаконно строителство) подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ.

При служебна проверката за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт, съдът намира, че същият е издаден от лице без материална компетентност, основание за обявяване нищожността на акта. По реда на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Според чл. 38, ал. 1, изр. първо от ЗМСМА орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината, съответно по чл. 44, т. 8 и т. 15 от ЗМСМА кметът на общината организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет, и представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда.

В случая, компетентен да отговори на заявлението за предоставяне на информация, по съдържание представляващо такова по чл. 24 от ЗДОИ, е кметът на Община Сливен. Оспореният ИАА е издаден от заместник-кмет на общината, без към представената цялата административна преписка да е налична заповед за заместване или за делегиране на правомощия от страна на компетентния орган – кмета на Община Сливен. Следователно, писмото изхожда от лице без материална компетентност.

Отказът страда и от порок на формата, който отделно от нарушението на чл. 146, т. 1 от АПК, също е достатъчен да обоснове извод за неговата нищожност по чл. 146, т. 2 от АПК. Формално е налице изискуемата по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена форма. Въпреки това, актът не съдържа реквизитите по чл. 38 от ЗДОИ и чл. 59, ал. 2 от АПК. По отношение на препращането към мотивите на Писмо с изх.№ 9400-7273(1) от 21.04.2026 г. на заместник-кмета на Община Сливен, същото е в отговор на различна жалба с характер на сигнал до кмета на общината с искане за проверка на имот и премахване на незаконно строителство. Процесното заявление е с различен предмет – иска се представяне на информация, изразяваща се в подробно изброени документи (макар и измежду многобройните изискани документи да се съдържа и повторно искане за извършване на процедура по чл. 225а от ЗУТ). По отношение на така формулираното искане за предоставяне на информация реално липсва произнасяне, тъй като мотивите по предходното писмо на заместник-кмета на Община Сливен не са относими към поисканото с последвалото заявление. Налице е пълно несъответствие между волеизявлението на органа и изложените от него фактически основания, а правни такива изначално липсват. Следователно, дори и заместник-кметът на общината да разполагаше с компетентност да се произнесе по искането, нарушенията във формата на акта са напълно достатъчни за прогласяване на неговата нищожност на това основание.

Като основно право на гражданите в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България е уредена възможността да се търси, получава и разпространява информация, включително и от държавни органи (ал. 2). Конкретните обществени отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени в ЗДОИ. Според легалната дефиниция за обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, такава е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти.

Предвид изложеното, нищожността на акта следва да бъде обявена, а делото да бъде върнато като преписка за произнасяне по същество от компетентния орган и в изискуемата от закона форма по чл. 38 от ЗДОИ и чл. 59, ал. 2 от АПК, съобразно настоящите мотиви. При разглеждане на искането от компетентния орган следва да се съобрази, дали поисканите документи съставляват обществена информация по чл. 2 от ЗДОИ, или не, съответно дали са налице основанията за отказ по чл. 37 от ЗДОИ, както и дали заявлението изпълнява останалите изисквания по специалния закон.

При този изход на спора и съобразно своевременно заявената претенция на оспорващия за присъждане на разноски, такива следва да се присъдят в общ размер от 505,11 евро, от които 5,11 евро за държавна такса и 500 евро за адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 03.07.2026 г. Възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно, доколкото и неговият размер е под този по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, а и при съвкупна преценка на фактическата и правната сложност на делото и осъществената от адвоката процесуална активност, съдът намира, че тези фактори не налагат редуциране на разноските за адвокатско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 31 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e71bc9ae-f4b0-421a-ad10-08564e89aab8