Решение № 12546 от 14.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12546 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110166442 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу Я. В. Г. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 28780/2022 г. по описа на СРС, 33 с-в.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Я. В. Г. за сумите от: 3518,51 лева (три хиляди петстотин и осемнадесет лева и 51 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, 356,73 лева (триста петдесет и шест лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 18.05.2022 г., 60,75 лева (шестдесет лева и 75 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, 11,27 лева (единадесет лева и 27 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 18.05.2022 г., както и държавна такса в размер на 78,95 лева (седемдесет и осем лева и 95 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за сумите по процесната заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, 1 като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ул. на първи подпокривен етаж, аб. №. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът подава в срок отговор на исковата молба чрез назначения му по делото особен представител. Оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Оспорва факта, че ответникът е собственик на процесния имот. Прави възражение за изтекъл период на погасителна давност за част от процесния период.

Възразява срещу дължимостта на лихва за забава, тъй като се претендира за период преди настъпване на падежа за плащане на сумите по фактурите. Поради тези и останалите изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

2

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 31, том XXXVIII, нот. дело № 9313/98 г. по описа на нотариус И. Дехтеров с район на действие СРС, се установява, че на 22.07.1998 г. лицето Валери Александров Г. е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху процесния имот със застроена площ от 85,89 кв. м. – в груб строеж, находящ се в гр. София, ул. „Константин Иречек“ № 9-11, първи подпокривен етаж. Не са представени доказателства за последващо отчуждаване на придобития имот. Приети по делото обаче са два нотариални акта - № 140, том III, нот. дело № 426/2006 г. по описа на нотариус Цветелина Златкова с район на действие СРС и № 110, том IV, нот. дело № 619/2019 г. за учредяване на договорна ипотека върху процесния имот. Ипотекарен длъжник по първата учредена ипотека от 2006 г. е купувачът на имота Валери Александров Г., а по втората – ответникът Я. В. Г..

Видно от приетото по делото Постановление за налагане на възбрана по изп. дело № 1183/2019 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова, върху процесния имот е наложена възбрана за предходни задължения на ответника Я. В. Г. към ищцовото дружество.

По делото е прието и Разрешение за ползване № 2357/14.08.1998 г., от което се установява, че по отношение на сградата, в която е закупен процесния обект на етап груб строеж, е издадено разрешение за ползване от Държавна инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол.

От приетата справка за родствени връзки на купувача на имота Валери Александров Г. се установява, че същият е починал на 14.05.2007 г., като негов единствен наследник е неговият син и ответник по делото Я. В. Г..

Ето защо може да се направи извод, че ответникът е собственик на имота в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е имал общо 4 броя отоплителни тела, като на всички тях били поставени ИРРО. Отразено е, че в имота имота не е имало узаконен водомер за топла вода. Дяловото разпределение през процесния период е извършван от третото лице-помагач, като топлинната енергия за една дялова единица е определена като топлинната енергия за отопление на сградата, намалена с количеството топлинна енергия, определена по чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЕ, се раздели на сбора от дяловите единици за всички отоплителни тела в сградата. Топлата вода през сезон 2019/2020 г. поради липса на узаконен водомер за топла вода, била начислена по среден разход от предходни периоди, а за сезон 2020/2021 г. поради неосигурен достъп, топлата вода била начислена на база брой потребители /2 лица/ съобразно нормата на разход на гореща вода на денонощие на едно лице, предвидена в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислявана по предвидената в нормативната уредба формула на база 3 инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като е разпределена на база пълен отопляем обемпна имота – 154 куб. м. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения тип.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че непогасеното задължение за главница за топлинна енергия в процесния период е в размер на сумата от 3518,51 лева и 60,75 лева за цена на доставена услуга дялово разпределение. Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в суми доплащане и суми за връщане в отделните отчетни периоди, като сумите са взети предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък.

Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата от 356,73 лева върху непогасената топлинна енергия и 11,27 лева върху непогасената сума за дялово разпределение. По допълнително поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 31.05.2019 г., вещото лице е посочило, че всички дължими суми са с настъпила изискуемост след 31.05.2019 г.

Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по давност.