Определение № 3852 от 05.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3852 гр. София, 01.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Частно касационно гражданско дело № 20238003104652 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано като такова по чл. 274, ал. 3 от ГПК по частна касационна жалба с вх. № 2956/20.04.2023 г., подадена от ищците А. Х. М. и Т. Ф. А. чрез процесуалния им пълномощник адв. П. К. срещу въззивно определение № 227/23.03.2023 г., поправено в частта за разноските с определение № 454/19.06.2023 г., постановени по частно търг. дело № 174/2023 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение, предвид и поправката в частта му относно разноските, апелативният съд е постановил следното: 1) отменил е първоинстанционно определение № 37/27.01.2023 г. по търг. дело № 141/2022 г. на Добричкия окръжен съд (ДОС) в частта, с която първоинстанционното производство е прекратено по отношение на ответниците – чуждестранни застрахователни дружества „Allianz Versicherungs-AG P KR-S“ и „Cosmodirekt“, и е върнал делото на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия спрямо тези ответници; 2) оставил е без уважение частната жалба на жалбоподателките срещу първоинстанционното определение № 37/27.01.2023 г. в частта, с която първоинстанционното производство е прекратено по отношение на ответниците ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД; и 3) осъдил е двете жалбоподателки да заплатят разноски за частното въззивно производство, както следва: на ЗАД „Алианц България“ АД – сумата 600 лв., представляваща направени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК; и на „Дженерали застраховане“ АД – сумата 50 лв., представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.

С молба с вх. № 3930/26.05.2023 г. жалбоподателките чрез адв. К. са уточнили, че обжалват изцяло въззивното определение № 227/23.03.2023 г.

Ответните застрахователни дружества не са подали отговори на частната касационна жалба 1 на ищците.

При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС подлежат въззивните определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. По аргумент за противното от тази разпоредба, не подлежи на касационно обжалване въззивното определение № 227/23.03.2023 г. в първата му част, с която прекратителното първоинстанционно определение № 37/27.01.2023 г. е отменено в частта му по отношение на ответниците – чуждестранни застрахователни дружества „Allianz Versicherungs-AG P KR-S“ и „Cosmodirekt“, и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия спрямо тези ответници. С тази част от въззивното определение частната жалба на двете ищци срещу прекратителното първоинстанционно определение е частично уважена, поради което жалбоподателките-ищци нямат и правен интерес от отмяна на тази част, респ. – касационният контрол по отношение на нея е процесуално недопустим.

Както в частната си касационна жалба, така и в молбата-уточнение с вх. № 3930/26.05.2023 г. жалбоподателките изрично поддържат, че предявените от тях пред ДОС искове са насочени само срещу двете чуждестранни застрахователни дружества като ответници по делото, но не и срещу ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД.

Жалбоподателките излагат и подробни съображения, че апелативният съд неправилно приел в мотивите си, че и двете български застрахователни дружества са били конституирани като ответници по делото, и неправилно присъдил в тяхна полза разноски за частното въззивно производство. При това положение, макар във втората му част, с която е потвърдено прекратителното първоинстанционно определение на ДОС по отношение на ответниците ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД, въззивното определение № 227/23.03.2023 г. да подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, за жалбоподателките не е налице правен интерес от обжалването и на тази част от въззивното определение, тъй като същата ги удовлетворява като краен резултат – самите те поддържат, че първоинстанционното исково производство не следва да се развива спрямо ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД като ответници по делото. С частната касационна жалба се оспорва единствено приетото в мотивите на апелативния съд, което е недопустимо – т. 18 от тълкувателно решение № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Също видно от изложеното в частната касационна жалба, жалбоподателките целят отмяна на въззивното определение единствено в частта му относно присъдените разноски.

Действащият ГПК не предвижда процесуална възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба на крайните съдебни актове (решения и определения) само в частта им относно разноските по делото. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 248 от ГПК е установен особен процесуален ред за изменение и/или допълване на съдебния акт в частта му относно разноските – от съда, който го е постановил. Едва определението на последния, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред 2 горестоящата съдебна инстанция. В случая двете жалбоподателки са подали по реда на чл.

248 от ГПК молба за изменение на въззивното определение № 227/23.03.2023 г. в частта му относно разноските, която тяхна молба апелативният съд е оставил без уважение с определение № 455/19.06.2023 г. Срещу последното жалбоподателките са подали частна жалба по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, по която е образувано частно гр. дело № 4653/2023 г. по описа на ВКС, IV-то гр. отд.

В заключение – подадената по делото частна касационна жалба е изцяло процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство по нея следва да бъде прекратено.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 2956/20.04.2023 г., подадена от А. Х. М. и Т. Ф. А. чрез процесуалния им пълномощник адв. П. К. срещу въззивно определение № 227/23.03.2023 г., поправено в частта за разноските с определение № 454/19.06.2023 г., постановени по частно търг. дело № 174/2023 г. на Варненския апелативен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 4652/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него на жалбоподателките.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3