Решение № 786 от 29.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20248002104910 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 407/07.10.2024 г. по гр.д. № 493/2024 г. в частта, с която Окръжен съд – Плевен е отменил решение № 588/10.05.2024 г. по гр.д. № 4800/2023 г. на Районен съд и е отхвърлил исковете на Р. К. Д. срещу „Успех Металкап ССБ“ ЕООД в размер над сумата 702.14 лв. – възнаграждения за извънреден труд по договор № 20/10.06.2022 г., ведно със законната лихва от 23.08.2023 г., до сумата 4 737.14 лв. – размера, в който този иск по чл. 150 КТ е уважен с първоинстанционното решение, законни лихви за забава върху всяко неизплатено възнаграждение по трудовия договор, заявени с иска по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, като е определил отговорността на страните за разноските по делото.

Решението е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: Какво е доказателственото значение на приет по делото подписан частен удостоверителен документ, съставен от една от страните по делото и трето за процеса лице в свидетелство на изгодни за страната факти, които насрещната оспорва, и как съдът следва да обсъди гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетел – съставител на документа в установяване на удостоверените с издаването му факти?

По въпроса настоящият състав намира, че подписаният от страната по гражданско дело частен удостоверителен документ има т.нар. формална доказателствена сила – съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от страната (чл. 180 ГПК).

Документът има високо доказателствено значение, когато удостоверява неизгодни за страната факти, относими към предмета на спора. Тогава той материализира направено извънсъдебно 1 признание на релевантен факт и се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото – аналогия от чл. 175 ГПК. Документът има висока доказателствена стойност и когато удостоверява изгодни за издателя факти и негов съставител е страната по делото, но и трето за спора лице, което е било разпитано като свидетел и е дало показания, че засвидетелстваните в документа факти са се осъществили. Съдът следва да обсъди събраните гласни доказателства с оглед на тяхната роля и начина, по който свидетелят е узнал удостоверените и от него в съставения документ факти. Съдът може да намери, че са се осъществили, когато останалите събрани доказателства не ги опровергават.

Отговорът обобщава практиката на Върховния касационен съд с решение № 197/23.12.2014 г. по гр.д. № 7364/2013 г., III-то ГО, и цитираните в него, решение № 132/29.02.2024 г. по гр.д. № 2265/2023 г., IV-то ГО и решение № 375/28.12.2012 г. по гр.д. № 1347/2011 г., IV-то ГО. Настоящият състав я споделя, а отговорът не се нуждае от други мотиви.

Правилно въззивният съд е приел страните да не спорят, че ищецът е престирал труд при ответника на длъжността „пазач-портиер“ по трудов договор № 20/10.06.2022 г. при уговорено работно време 8 часа на ден, а спорът по този иск по чл. 150 КТ е за това, дали престираното от ищеца е повече от уговореното. Правилно въззивният съд е намерил, че в тежест на ищеца е да докаже твърденията за превишена месечна продължителност на работното време, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, за което са допустими всички доказателствени средства по ГПК, но неправилно е намерил да не е проведена успешно. В установяване на оспорения от ответника релевантен факт по делото е приета приложена в заверено копие извадка от тетрадка за приемане и предаване на обекта, охраняван от всички пазач-портиери, назначени от ответника. За да приеме, че частният удостоверителен документ няма доказателствено значение, въззивният съд е развил следните мотиви. Първо, съдържанието на тетрадката е възпроизведено чрез снимки от мобилния апарат на ищеца, а от заключението на техническата експертиза се установява, че към момента на огледа в мобилното устройство е съхранена само част от информацията, възпроизведена на хартиен носител. Въззивният съд е заключил, че поради това не може да приеме да е съставен документ със съдържанието, което има приетата по делото извадка от тетрадката.

Второ, дори да приеме, че тетрадката е документ, издаден в свидетелство на оспорения от ответника факт, фактът не е доказан. Документът е частен документ, ползва се с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, а не доказва престирания от ищеца труд. Добавил е, че по делото са разпитани двама свидетели – други портиер-пазачи, но показанията им също не доказват това обстоятелство. Първият свидетел е работил по трудово правоотношение с ответника преди началото на зададения с иска период, не дава и не може да даде сведения за оспореното от ответника обстоятелство. Показанията на втория свидетел доказват създадената от работодателя организация по охраната на обекта – по график, който не е бил изпълняван, но тези показанията са твърде общи и не дават конкретни сведения за оспореното обстоятелство. С тези съображения и като е отчел ограничения предмет на жалбата – ответникът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която този иск е бил уважен над сумата 702.14 г., въззивният съд е отменил решението до сумата 4 737.14 лв. - размера, в който искът е бил уважен, и го е отхвърлил, отхвърляйки и иска по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за законните лихви за забава върху главницата, сформирана от разликата в двете суми.

Настоящият състав намира за основателно оплакването в касационната жалба от ищеца, че въззивният съд е обсъдил превратно събраните доказателства – извършеният в решението техен анализ противоречи на дадения отговор на процесуалноправния въпрос и така е допуснал 2 съществено процесуално нарушение по чл. 236, ал. 2 ГПК. Основателно е и оплакването за необоснованост на извода, че ищецът не е провел успешно доказателствената тежест – съществено процесуално нарушение по чл. 154 ГПК. Налице са касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 ГПК. Решението следва да се отмени и настоящият състав да реши спора в частта, в която делото е висящо. Не се налага събирането на нови или повтарянето на извършените съдопроизводствени действия.

Касационният състав намира, че ищецът е престирал труд при ответника на длъжността „пазач-портиер“ по трудов договор № 20/10.06.2022 г. с уговорени работно време 8 часа на ден, основно трудово възнаграждение 710.00 лв. и допълнително възнаграждение 0.6 % за трудов стаж.

С изтичане на уговорения срок договорът е прекратен на 09.12.2022 г. По него ищецът е положил 672 часа труд на охранявания обект над уговореното. Ответникът е платил дължимите основно и допълнително възнаграждение, но към приключване на съдебните прения пред касационната инстанция не твърди, респ. не доказва да е платил сумата 4 737.14 лв. – увеличеният размер на възнаграждението за положения от ищеца извънреден труд, съгласно чл. 262 КТ. На сумата 361.48 лв. възлизат изтеклите законни лихви върху сформираната главница в периода на забавата - от всяко 30-то число на месеца, в който ответникът се е задължил да плаща трудовото възнаграждение на ищеца, но е погасявал само основното и допълнителното възнаграждение, до 23.08.2023 г., когато искът е предявен.

Така възприетата фактическа обстановка е последица от липсата на спор за основните елементи и действие на този трудов договор, от успешно проведената доказателствена тежест за положени от ищеца 672 часа извънреден труд на заеманата длъжност, от неоспореното заключение на приетата по делото съдебно-счетоводвана експертиза, и от общоизвестния факт какви са законните лихви в периода на забавата.

За установяването на оспорения от ответника факт на престиран от ищеца извънреден труд, е приета извадка от тетрадка, в която е удостоверено извършваното приемане и предаване на охраната на обекта от ищеца и другите портиер-пазачи. От гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Г. и Х. – лица, които са заемали тази длъжност, се установява, че работодателят е изисквал обектът да се охранява по график, който е бил изготвян, но не и изпълняван. Всеки пазач-портиер е оставал на обекта, докато неговата охрана се поеме от следващия, като се е случвало това да продължи по 24 и 48 часа, като реално положения труд пазач-портиерите са удостоверявали в тетрадка, вписвайки датата и часа на приемане и предаване на обекта. Настоящият състав намира, че към исковата молба е представена извадка именно от тази тетрадка. Съдържанието й е възпроизведено чрез снимки от мобилния апарат на ищеца. От заключението на приетата и неоспорена техническа експертиза се установява, че към момента на огледа в мобилното устройство се съхранява само част от възпроизведената на хартиен носител информация. Известно е обаче, че по различни причини съхранявана информация в мобилно устройство може да изчезне. Събраните гласни доказателства еднозначно установяват, че в тетрадката, портиер-пазачите, включително ищецът, са вписвали датата и часа на приемане и предаване на обекта, а това е бил начинът, по който са удостоверявали отработените часове.

Извършеното от ответника оспорване по чл. 193 ГПК не е проведено успешно – извадката от тетрадката е автентична/не е подправен документ, а обсъждането й във връзка с гласните доказателства провежда пълното доказване на оспорения от ответника релевантен факт – 672 часа извънреден труд, престиран по договор № 20/10.06.2022 г.

Настоящият състав намира, че искът с правна квалификация чл. 150 КТ е доказан по 3 основание и в размер за сумата 4 737.14 лв., до който е бил уважен с първоинстанционното решение. Искът по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е доказан по основание и в размер за сумата 361.48 лв.

Решението в обжалваните от ищеца и допуснати до касационен контрол части следва да се отмени, а двата иска – да се уважат до тези размери.

При този изход и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът дължи на адв. В. С., предоставила на ищеца безплатна правна защита и представителство, възнаграждение за суми 1 200.00 лв. за всяка инстанция.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати такси 558.88 лв. – сбор от дължимите 264.44 лв. за първата инстанция, 132.22 лв. за втората и 162.22 лв. за третата, определени според размера, до който исковете са уважени с касационното и с влязлата в сила част на въззивното решение.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 407/07.10.2024 г. по гр.д. № 493/2024 г. на Окръжен съд – Плевен в допуснатите до касационно обжалване части, по разноските и таксите.

ОСЪЖДА „Успех Металкап ССБ“ ЕООД да заплати на Р. К. Д. на основание чл. 150 КТ общата сума 4 737.14 лв. – възнаграждение за извънредния труд по договор № 20/10.06.2022 г., ведно със законната лихва от 23.08.2023 г., а на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД да заплати сумата 361.48 лв. (въззивното решение е влязло в сила в частта, с която на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е пресъдена сумата 222.22 лв. – законни лихви по другия иск с тази квалификация).

ОСЪЖДА „Успех Металкап ССБ“ ЕООД да заплати на адв. В. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 3 600.00 лв. – възнаграждение за защитата и представителството пред трите инстанции.

ОСЪЖДА „Успех Металкап ССБ“ ЕООД да заплати чрез бюджета на Върховния касационен съд 558.88 лв. такси.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4