Решение № 488 от 30.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Перник, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20251720106358 по описа за 2025 година

Производството по делото e образувано по искова молба, подадена от “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД срещу М. И. М., с която са предявени кумулативно, обективно съединени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовата страна следните суми: 3102,96 лева - главница по договор за потребителски кредит № ************* от 29.10.2013 г., сключен между ответника и „Първа инвестиционна банка“ АД, сумата 165,59 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 14.04.2022 г. до 14.10.2023 г. по същия договор, сумата от 721, 42 лева – договорна наказателна лихва, начислена за периода от 14.04.2022 г. до 01.04.2024 г. и сумата от 731,41 лева – лихва за забава за периода от 02.04.2024 г. до 21.03.2025 г., дължима по договора за кредит; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 932/16.05.2025 г., по ч.гр.д. № 01146/2025 г. на ПРС. Претендират се разноски.

В исковата молба се посочва, че между М. И. М. и „Първа инвестиционна банка“ АД е сключен договор за потребителски кредит № № ************* от 29.10.2013 г., по силата на който ответникът е получил сумата от 6000 лева.

Ответникът се задължил да върне предоставената сума заедно с договорна лихва.

Главницата и лихвата следвало да се погасят за срок от 120 месеца, при лихвен процент р размер на БЛПК на банката за лева , увеличен с надбавка от 7.6. пункта и ГПР – 15, 94 %. Така общата дължима сума възлизала на 11 313, 17 лева. В чл. 10 от договора била уговерена дължимост на наказателна лихва, в случай на допуснато просрочие. Претендираната наказателна лихва била начислена върху сумите за неплатена главница, олихвени със законната лихва за съответния период. Твърди се, че 1 банката е изпълнила задължението си да предостави уговорения кредит, но ответникът не изпълнил изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните вноски и изпаднал в забава на 14.03.2018 г. Крайният срок на изпълнение на договора настъпил на 14.10.23 г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение, ведно със законната лихва, както и договорените възнаградителна и наказателна лихва. Претендира се и лихва за забава върху падежиралата, непогасена главница за периода до придобиване на вземането.

Сочи се, че с договор за цесия от 02.04.2024 г. „Първа инвестиционна банка“ АД прехвърлила на Фронтекс Интернешънъл” ЕАД вземанията си срещу ответника.

Твърди, че ответникът е уведомен за извършената цесия, но не е заплатил дължимите суми на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. И. М. не е депозирал отговор. В своето възражение по чл. 414 ГПК релевира възражение за погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на вземанията, което поддържа в открито съдебно заседание.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.

Ищцовото дружество е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за следните вземания:

4 333,70 лв. – представляваща главница по Договор за кредит № *************, 1938,64 лв. – договорна лихва за периода от 14.03.2018 г. до 14.10.2023 г.; 3238,99 лв.

– лихва за забава за периода от 15.03.2018 г. до 01.04.2024 г.; 541,98 лв. – лихва за забава за периода от 02.04.2024г. до 21.03.2025 г.; ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение № 932 от 16.05.25 г. по ч.гр.д. № 1146/2025 г. по описа на РСПерник, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника. В изпълнение на дадени указания по реда на чл. 415 ГПК е предявена настоящата искова молба, която е за част от заявените претенции. В останалата част, за сумите 1230, 74 лева главница за периода от 14.03.2018 г. до 13.04.2020 г., договорна лихва за периода от 14.03.2018 г. до 13.04.2022 г. в размер на 1773,05 лева, лихва за забава за периода от 15.03.2018 г. до 13.04.2022 г. в размер на 2517,57 лева, за които са дадени указания за предявяване на иск и такъв не е предявен, заповедният съд следва да извърши преценка за обезсилване на заповедта.

По отношение на претенцията за лихва за забава, предявена в по-висок размер от заявения в заявлението по чл. 410 ГПК производството е недопустимо и следва да се прекрати. Съдът съобразява разясненията, дадени в т. 11 б от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС относно възможността за предявяване на осъдителен иск за размер, надвишаващ заявения в заповедното производство, какъвто не е конкретния случай. В този смисъл производството по делото следва да се прекрати в частта относно предявения иск за присъждане от 93,79 евро, с левова равностойност 189,43 лева, разликата между заявения размер в заявлението по чл. 410 ГПК от 277,11 евро, с левова равностойност 541,98 лева и предявения от

373,96 евро, с левова равностойност 731,41 лева -лихва за забава за периода от 02.04.2024 г. до 21.03.2025 г., 2 дължима по договора за кредит.

По делото е представен договор за потребителски кредит № ************* от 29.10.2013 г., сключен между ответника и „Първа инвестиционна банка“ АД. По силата на договора за кредит банката се е задължила да предостави на ответника сумата в размер на 6 000 лева, а ответникът се задължила да върне сумата за срок от 120 месеца. Уговорен е годишен лихвен процент по договора в размер на 13, 79 % (сбор от 6, 19 % + надбавка 7, 6 %), а годишен процент на разходите – 14, 94 %.

Уговорено е , че кредитът се издължава на месечни вноски, съгласно погасителен план. По делото е представен погасителен план към договора за потребителски кредит.

Сключването на договора и усвояването на сумата от 6000 лева не са спорни обстоятелства между страните.

В процесния случай договорът за заем е сключен при спазване специалните изисквания на ЗПК, подписан е от двете страни, носи подписа на кредитополучателя на всяка страница, посочени са индивидуализиращите данни за страните, размера на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, лихвения процент, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Ето защо процесният договор за кредит съставлява валиден източник на права и задължения и обвързва страните.

Установи се, че кредиторът е изпълнил основното си облигаторно задължение да предостави в заем парична сума, поради което за ответника се е породило задължение да върне получената в заем парична сума.

От съдебно – икономическата експертиза се установява, че сумата от 6000 лева е усвоена от ответника, като същият е извършвал периодични плащания в общ размер на 4814,69 лева. до 14.02.2013 г.. Експертът пояснява, че по кредита са направени плащания в общ размер на 4814,69 лева, от които са погасени 1666,31 лева – главница и 3148, 38 лева – възнаградителна лихва до погасителна вноска с падеж 14.02.2013 г. Вещото лице пояснява, че неиздължената главница по договора за кредит е в размер на 3114,47 лева за периода 14.04.2020 г. до 14.10.2023 г., а за договорна лихва за периода от 14.04.2022 г. до 14.10.2023г. в размер на 173,20 лв.

Размерът на неизплатеното задължение за договорна наказателна лихва за периода 14.04.22 г. до 01.04.24 г. е изчислено в размер на 334,58 лева, а за периода от 02.04.2024 г. до 21.03.25 г. в размер на 779,08 лева.

Съдът намира даденото заключение на експертизата за компетентно, което налага неговото кредитиране, като претендираните суми следа да се присъдят до установения със заключението размер.

По делото е представен договор за цесия от 02.04.2024 г. и приложение № 1 към него, от които е видно, че "Първа инвестиционна банка" АД е прехвърлила на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД“ всички вземания към М. И. М., произтичащи от договора за потребителски кредит от 29.10.2013 г. Представено е по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа, извършена на 03.04.2024 г. от нот.

Д.Ж., с което "Първа инвестиционна банка" АД упълномощава „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД“ да уведоми от нейно име всички длъжници по вземанията, които банката е цедирала с договор за цесия от 02.04.2024 г.

Уведомление за уведомяване на длъжника за прехвърляне на процесните вземания е приложено към исковата молба.

Налице е валидно сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който банката е прехвърлила на ищеца вземанията си срещу ответника. В този смисъл 3 цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.

Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г. о.). В настоящия случай както се посочи банката е упълномощила надлежно в уговорената форма ищцовото дружество да уведоми длъжника (ответника) за извърешното прехвърляне на вземането. Съдът намира, че представеното пълномощно, удостоверява надлежно възникнала представителна власт.

С връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника ( в този смисъл решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.). В настоящия случай към исковата молба е приложено уведомление за извършена цесия, изходящо от ищцовото дружество, което е пълномощника на цедента. В този смисъл съдът приема, че извършената цесия е съобщена на ответника с получаването на исковата молба и приложенията към нея.

Установяването на дължимостта на претендираните от ищеца суми налага разглеждането на направеното от ответника възражение за настъпила погасителна давност на тези вземания.

На първо място, ответникът твърди, че са настъпили предпоставките за автоматична предсрочна изискуемост на кредита към 2018 г., а съдебни действия са предприети през м. март 2025 г., поради което давността за цялото вземане – предсрочно изискуемо, е изтекла.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл е и нормативното тълкуване, извършено с т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС – не е достатъчно страните по договора за банков кредит да уговорят условия за предсрочна изискуемост и условията да са се осъществили, а е необходимо кредиторът да е упражнил надлежно правото си да обяви предсрочната изискуемост.

Предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника от кредитора /няма твърдения и данни за това, вкл. с оглед заключението на ССчЕ/, предсрочна изискуемост не е настъпила, вкл. в светлината на ТР № 4/2013 г., съответно всяка вноска е изискуема на уговорения с договора падеж.

По отношение на задължението за главницата по банков кредит приложима е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази 4 част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен т.е. принудителен ред, поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска.