Решение № 262543 от 19.04.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е гр.София,

19.04.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕНА БОГДАНОВА при участието на секретаря Вяра

Баева, като разгледа гр.д. №9925 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на М.Г.М. ЕГН ********** чрез пълномощника си адв.Г.Ч.

*** срещу ЗД „Л.И.“ АД ЕИК *******, с адрес гр.София, бул.“******, за осъждане на ответника като застраховател по застраховка Гражданска отговорност на товарен автомобил марка ДАФ, модел ФТ ХФ с рег.№******, да й заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 130 710лв., в резултат на ПТП, настъпило на 04.09.2016г., ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от 04.09.2016г. до окончателното изплащане на същото. Претендират се разноски.

Ищцата твърди, че на 04.09.2016г. около

18.30ч. в гр.Лом на ул.Софийска настъпило ПТП с участието на т.а. ДАФ, модел ФТ ХФ с рег.№******, който самокатастрофирал и се блъснал в частен имот /къща/. Автомобилът бил управляван от Я.Т.Т. *** към ул.Лългошевско шосе.

Преди кръстовището на двете улици поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността, при спускане в наклон и излизане от ляв завой Т. загубил управлението върху МПС и се блъснал в частен имот.

Ищцата твърди, че й била оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ „Св.Николай Чудотворец“ ЕООД гр.Лом, където била приета на 04.09.2016г. със следните травми – изразен хематом с палпаторна болезненост, крайници – палпаторна болезненост на дясно коляно и ляво рамо с ограничен обем на движение. Травмите й обаче наложили да бъде откарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ София за по-нататъшно оперативно лечение. След операцията на лявото рамо е продължило лечението, тъй като от проведените консултации установили наличие на други фрактури, налагащи оперативно лечение. Получените счупвания затруднили движението й за срок по-дълъг от тридесет дни. Търпяла силни болки и неудобства в ежедневието си от процесните травми.

Освен неимуществени е претърпяла и имуществени вреди в размер на 10 710лв.

– за медицински разходи.

Твърди, че към момента на настъпване на ПТП за процесния товарен автомобил е била валидна застраховка ГО на автомобилистите по ЗП №BG/22/115002195628, валидна от 10.09.2015г. до 09.09.2016г., сключена с ответника.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея, на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.

В законоустановения двуседмичен срок ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло основателността на предявените искове и като завишени.

Съдът е връчил препис от писмения отговор на ищцата с указания по чл.372 от ГПК. Постъпила е Допълнителна ИМ. Развиват се подробни доводи по всяко едно от възраженията на ответника.

От фактическа страна съдът приема за установено следното.

Налице е присъда със задължителна сила за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

По делото е приложена влязла в сила присъда по НОХД №134/2018г. по описа на ОС Монтана, с която Я.Т.Т. е признат за виновен в това, че на 04.09.2016г. около 18.30ч. в гр.Лом обл.Монтана на ул.“Софийска“ при управляване на МПС – товарен автомобил категория №3 – влекач марка „ДАФ“ модел „ФТ“ с ДК №*******, собственост на „Турботракс България“ ООД и прикачено седлово ремарке „Турбос хоет“ с белгийска регистрация, е нарушил правилата за движение по пътищата чл.20 ал.1 и чл.137а ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е загубил контрол над управляваното от него МПС, напуснал платното за движение и се блъснал в крайпътна къща на адрес гр.Лом, ул.“*******и по непредпазливост причинил смъртта на едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, сред които ищцата М.Г.М., като на осн.чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.б вр. с чл.54 НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от три години, на осн.чл.66 от НК е било отложено изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от четири години. Бил е лишен да управлява МПС за срок от три години.

Не се оспорва от ответника, че към датата на процесното ПТП 04.09.2016г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на товарен автомобил марка ДАФ модел ФТ ХФ с ДК№****** по застраховка ГО със застрахователна полица №BG/22/115002195628, валидна от 10.05.2015г. до 09.09.2016г.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал и назначил съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.Т.. Според заключението ищцата е получила следните увреждания при процесното ПТП – счупване на горния край на лява раменна кост полифрагментозно; счупване на горния край на големия пищял, вътреставно – лява; счупване на горния край на дясна лъчева кост. Характерът на тези увреждания е травматичен, като има сериозно засягане на функцията на левия горен и десния долен крайник, поради ангажиране на съответните стави, формирани от счупените кости. Вещото лице е посочило, че е налице трайни затруднение в движението на посочените крайници за период над 30 дни при нормално протичащ оздравителен период. Към последния преглед на ищцата, отразено в експертното решение на ТЕЛК от 14.06.2018г. се установява, че е била с оплаквания от болки и затруднени движения на дясното коляно.

Установено е ограничение на движенията на лява раменна става с отвеждане на рамото до 20 градуса и невъзможни вътрешна и външна ротация. Лакътната става е с ограничени движения – сгъване до 60 градуса и невъзможно пълно разгъване от 20 градуса. Колянната става е с възможно сгъване до

60 градуса и невъзможно разгъване до 15 градуса. Била е определена 62% трайно намалена нетрудоспособност. Оплакванията на ищцата от болки са били със засилен интензитет в началото след травмата и след оперативните интервенции и постепенно са намалели като са продължавали до прегледа за решение на ТЕЛК.

Периодът на възстановяване е протекъл до решението на ТЕЛК с което е била определена степента на възстановяване и трайните последици от получените увреждания. Вещото лице е посочило, че е било проведено оперативно лечение на трите травматични увреждания с открито наместване и вътрешна фиксация на счупванията, като липсвали данни за продължаващо лечение към настоящия момент.

Оздравителния период за подобен род увреждания е приблизително 6-8 месеца при нормално протичане. Травматичните увреждания се намират в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че през периода на лечение и за в бъдеще ищцата ще изпитва затруднения в санитарнохигиенното и битово самообслужване поради ограничения обем движение в лява раменна и лакътна стави и дясна коленна става. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че възстановителния период при ищцата за счупване на раменната и колянна стави е от 6 до 8 месеца, а за лакътната от 3 до 4 месеца. Телковото решение е с валидност две години и то е изтекло, но дава представа за моментното състояние на ищцата – за настъпилите трайни последици от получените увреждания. Възстановителния период е приключил и това е моментното състояние на пациентката.

Съдът е допуснал допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която е била изготвена след личен преглед на ищцата. Вещото лице установява, че ищцата има трайни последствия от претърпените травми, изразяващи се в ограничение на движенията на засегнатите стави. Като най-тежко е засегната лява раменна става, за която се установява лошо зараснала фрактура на раменната кост със засягане на раменната става, вследствие на некроза на раменната става и настъпило износване на ставната повърхност. Лакътната става е показала ограничение в сгъването и разгъването вследствие на естеството на счупването и обхваща ставната повърхност. Налични са сраствания, възпрепятстващи нормалните движения. Колянната става е с ограничения на сгъването и наличие на износване на хрущяла на ставата /посттравматична гонартроза/. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че ищцата има ограничение на сгъването на коляното 80 градуса, като походката й не е засегната, засягане ма в клякане и при изкачване и слизане по стълби. С времето е много вероятно да се усложни увреждането на хрущяла, тъй като коляното е носеща става и е натоварена. Според вещото лице пълно възстановяване от получените травми за ищцата няма да има.

Съдът е допуснал съдебно-автотехническа, изготвена от в.л.инж.И.Т.. Вещото лице е посочило за място на процесното ПТП – ул.“Софийска“ на 3-4м. вляво от левия бордюр по посока на движението на автомобила и по дължината на платното за движение на 70м след ляв завой на пътя. Ударът в навеса е настъпил извън платното за движение от ляво. Описан е следният механизъм на ПТП - Процесният автомобил се е движил в дясна пътна лента с посока от центъра на гр.Лом към изхода на града със скорост на движение 40км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП автомобилът е преминал през ляв завой. В зоната на края на завоя пътната настилка е била с нарушена конфигурация в дясната част на пътя, изразяваща се в пропадане на паважа във вертикална посока с денивелация 15-20см.

Водачът е забелязал неравността на пътя, при което е завъртял кормилото в ляво, при което и автомобилът се е отклонил на ляво като е навлязъл върху пътната лента за насрещно движение. След това водачът отклонил автомобила в дясно и отново в ляво, напускайки платното за движение в ляво. Навлязъл в двора на частен дом и с предната си част челно се е ударил в навес, под който са се били събрали хора и се спрял в стена на къща. Вещото лице е посочило, че критичната скорост на движение на процесния автомобил за преминаване по завоя е около 44км/ч, а скоростта му на движение е била около 40км/ч. от техническа гледна точка, според експерта, причината за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на автомобила, който не е контролирал МПС, движейки се на достатъчно разстояние, от момента в който е навлязъл в неравност на пътното платно за движение до момента на удара в навеса, при което е имал възможност да спре и да избегне удара. Водачът се е движил с равномерна скорост. Мястото е с наклон, но въпреки това е имал възможност да намали скоростта и да спре.

По делото са събрани гласни доказателства по искане ищците.

Според показанията на св.Ц.В.– майка на ищцата, които съдът цени при условията на чл.172 от ГПК като взема в предвид възможната й заинтересованост от изхода на спора, се установява в деня на инцидента пострадали много хора, сред които и дъщеря й. Свидетелката постъпила в болница заедно с ищцата, за да полага грижи за нея. Първоначално били три дни в местната болница, след което две седмици в Пирогов, където й били направени операциите. Изпитвала много болки, била неподвижна, лежала само по гръб, не можела да става. Свидетелката се грижела за всичко. След изписването им от болницата в домашни условия още шест месеца М. не можела да се движи. След една година започнала по малко да става и да седи. През този период взимала лекарства, защото не можела да спи. Била неспокойна. Всяка вечер й правели инжекции в рамото. След година започнала рехабилитация, като в дома им идвал рехабилитатор, за да започне раздвижване на крака и ръката. За две седмици ходила във Вършец на рехабилитация. И към момента се оплаквала от болки. Не може да простира, да се реши, да върже косата си, поради ограничение на движението в ръката. Не може да стои дълго права, кракът й оттичал.

Свидетелката твърди, че М. не работи, в момента се намира в Германия при мъжът й и дъщеря й, която й помагала за къщната работа и в ежедневието й.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран със иск с правно основание чл.226 от КЗ(отм.), § 22, § 31 и § 96 от КЗ/нов/, във връзка с чл.45, чл.52 от ЗЗД.

Ищцата претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

Разпечатката съдържа 39 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e71afbe8-8728-451d-b652-b55667cbf11a