Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 247 от 05.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1221/2023
Вид
Определение № 247
Подписан
05.03.2024
В сила
05.03.2024
Състав
Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Георги Янев

Цитирани разпоредби

  • чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 201 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. Благоевград, 05.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Г. Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200501221 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 900078/04.07.2023г., подадена от адв. В. К., пълномощник на Г. С. У., ЕГН ********** и С. Г. У., с ЕГН ********** и двамата на адрес:

***; К. Г. У., ЕГН ********** на адрес: *** и С. А. Д., ЕГН ********** на адрес: ***, срещу Решение № 900109/17.05.2023г., постановено по гр.д. №267/2020г., по описа на РС Благоевград.

С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение на РС Благоевград, поради противоречието му с материалния закон. Поддържат се доводи за необоснованост, доколкото не са взети предвид доказателства и обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото. Твърди се с въззивната жалба, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се оплакване, че изводите на съда са противоречиви, необосновани и несъстоятелни.

С въззивната жалба оспорват се изводите на първоинстанционния съд, на които същият се е позовал за да отхвърли предявените искове по чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС, тъй като от съдържанието на оспореното решение се установява, че същите се основават изключително само на заключението на вещото лице. Гласните доказателства са посочени съвсем лаконично като събрани такива по делото, без да са разгледани и обсъдени, и те не са обосновали крайните изводи на съда.

Във връзка с оплакването за необоснованост, поддържа се че всъщност от изготвеното заключение и от разпита на вещото лице се установява, че експертното изобщо не може да се възприеме като пълно, обосновано и компетентно. Твърди се, че макар формално вещото 1 лице да е отговорило на част от поставените въпроси, всъщност експерта категорично не се е съобразил с поставените от ищците въпроси, посочения способ и начин за тяхното изпълнение, данните които е следвало да събере и начина на събирането им. Възразява се от въззивната страна, че при изготвяне на заключението вещото лице съвсем необосновано е приложило способ за изчисления /графични изчисления по скица/, който изначално е погрешен и неприложим в конкретния случай. С оглед на наведените в исковата молба твърдения, а и установените в хода на изготвяне на експертизата данни за съществуване, както на място, така и по документи на следи от стари постройки /конкретно твърдяната в исковата молба каменно-тухлена стена/,местонахождението на други постройки, чрез които категорично и ясно могат да се установят данни относно местоположение, отстояния и т.н., вещото лице не проявило необходимата елементарна активност да извърши проследяване, замервания и предприеме други необходими способи за да събере всички данни, които са необходими и са от съществено значение за изготвяне на пълно, ясно и обосновано заключение. В резултат на това заключението на вещото лице, както и дадените от него отговори в съдебно заседание са непълни, необосновани и на моменти противоречиви по отношение на всички поставени въпроси.

Не се оспорва с въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото дело, че действителната граница между двата процесии имота - ПИ с индентификатор № *, собственост на ищците и ПИ с индентификатор № *, собственост на ответниците, минава по линията разделяща двата имота съгласно представената към исковата молба скица издадена но СГКК Благоевград. Същевременно, поддържа се от въззивната страна, още с доводите в ИМ по делото- че на място поставената от ответниците ограда състояща се от мрежа с железни колове не следва граница по скицата, респективно не минава по трасето на старата масивна каменно- тухлена ограда, а се скосява на югозапад и навлиза в поземления имот на ищците, като навлизането в края е около 2.5- 3 метра.

Във връзка и за установяване на действителното фактическо положение, на вещото лице са поставени изрични писмени въпроси, на които да отговори след задължително извършване на оглед и замерване на място, включително и замерване на квардатурата на двата имота, а не извършване графическо замерване изчисляване на площи по скица и други документи.

Сочи се с въззивната жалба, че доколкото границата между двата имота съгласно отразяването й във всички скици е действителната такава, графическото замерване и изчистване по числови стойности категорично няма да установи отклонения, понеже такива по всички приложени скици издадени от СГКК- Благоевград няма. Поддържа се, че само чрез поисканите измервания на място може да се установи наличието или липса на разлика между границата на имотите по скица и тази на място, респективно изменение в площа на имотите изразяващо се в евентуално намаляване площа на имота на ищците и увеличаване площа на имота на ответниците, което ще бъде безспорна индикация за наличие на претендираното от ищците навлизане и завземане на част от имота. В тази връзка сочи се от жалбоподателя, чрез неговия пълномощник, че на място съществуват редица постройки и следи от строежи, които са били изградени преди отчуждаването на имотите, поради което 2 само чрез измерването на отстоянията между тези сгради и поставената от ответниците ограда, както и замерване на площа на двата имота ще даде категоричен и безспорен отговор на поставените въпроси.

Оспорва се от въззивната страна заключението на вещото лице на което първоинстанционният съд основно се е позовал за да отхвърли предявените искове, като се поддържа че експерта не е изпълнил задачите така както са поставени, понеже не е извършено исканите замервания на място. Навадени са доводи, че се създават основателни съмнения относно действителното фактическо положение, доколкото самото графическо изчисление дава нормално отклонение до 20% и това изрично се сочи от вещото лице в протокола от проведеното съдебно заседание. Доколкото исковата претенция касае сравнително малка част - около 40.00 квадратни метра /съпоставено с общата квадратура от 569.00 квадратни метра за двата имота/, графическото изчисляване, като използван от вещото лице метод се явява изключително неудачен и неподходящ поради съществените отклонения които дава и поради това прилагането на такъв метод в конкретния случай се явява неоправдан и необоснован.

Оспорват се изводите на експерта по приетата от районния съд СТЕ, тъй като вещото лице сочи, че е извършило геодезическо заснемане, в резултат на което е установила наличие на съвпадение между геодезичните точки съгласно кадастралната карта и регулационния план от 1994 година и геодезичните точки, които е заснела при извършване на експертизата. От друга страна от съдържанието на изготвената експертиза и комбинираната скица към нея се установява, че числовите стойности на заснетите от вещото лице геодезични точки не са посочени, като това обстоятелство категорично се потвърждава и от проведения разпит на вещото лице. Поддържа се че поради тази причина налице са сериозни съмнения в достоверността на приетото експертно заключение.

Изложени са доводи с въззивната жалба че в писменото си заключение вещото лице сочи че в кадарстралния и регулационно-застроителния план на централна градска част на град Благоевград от 1976 година има отразяване на знак за ограда. Вещото лице пояснява, че това е знак, който сочи наличието на масивна ограда, но не може да посочи дали се касае за същия зид, тъй като не е извършвала проследяване и не е събирала данни, понеже оградата вече не съществува на място. По- нататък обаче в писменото си заключение вещото лице с категоричност сочи, че тази масивна ограда не съвпада с маркираната от ищеца Г. У. с бетонови колове граница между двата процесии имота.

Навеждат се доводи от въззивната страна, че твърдените от ищците данни с ИМ са от изключително значение за решаване на спора, като липсата на активност от страна на вещото лице да събере необходимите данни с твърдението, че оградата вече не съществува, е абсолютно неоправдна и води до необоснованост на изводите на първоинстанционния съд.

Предвид всичко изложено оспорва се от въззивната страна заключението на вещото лице като непълно, необосновано и противоречиво по отношение на всички поставени въпроси.

И в тази връзка кредитирането на същото изцяло и с пълно доверие от съда е неоправдано и неоснователно, поради което постановеното решение, което се основава изцяло на 3 заключението на вещото лице се явява незаконосъобразно.

Във връзка с оплакването на допуснати съществени процесуални нарушения, сочи се с въззивната жалба че от ищцовата страна пред състава на РС Благоевград, на осн. чл.200 от ГПК е направено искане за допускане и назначаване на тройна съдебно - техническа експертиза. Искането е било отхвърлено от съда със съвсем лаконичния мотив за неоснователност поради обстоятелството, че изготвеното заключение е пълно, ясно и обосновано, като не възниква съмнения за неговата правилност. Това искане е било поддържано от ищцовата страна и в следващото съдебно заседание, но отново е било оставено без уважение от първоинстанционния съд. Поддържа се с въззивната жалба, че с отхвърлянето от съда на искането за допускане на тройна съдебно- техническа експертиза е допуснато съществено нарушение на сьдопроизводствените правила, което нарушение следва да бъде поправено от въззивната съдебна инстанция.

Предвид изложеното от фактическа и правна страна, иска се от състава на ОС Благоевград да постанови решение, с което да отмените изцяло Решение № 900109/17.05.2023г., постановено по гр.д. №267/2020г., по описа на РС Благоевград и да се произнесе по същество като постанови решение, с което да уважите изцяло предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл 109 от ЗС.

С въззивната жалба направено е доказателствено искане- на основание чл. 260 т. 6 от ГПК, във вр. с чл. 266 ал. 3 от ГПК и чл. 200 от ГПК, иска се да бъде допусната и назначена тройна съдебно- техническа експертиза, изпълнима от три вещи лица специалисти по кадастър и регулация, които след като се запознаят с всички документи приложени по делото, извършат необходимите справки, и задължително извършат оглед и всички необходими замервания на място, включително квадратура на процесиите имоти, отстояния и други, извършат необходимите проследявания на съществуащи на място и по документи стари строежи да отговорят на поставените писмено въпроси, които са депозирани пред районния съд.

Не се възразява по преценка на въззивния съд, вместо назначаване на тройна експертиза, същата да бъде извършена от друго едно вещо лице.

В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор от А. В. М., ЕГН **********, на адрес: ***; М. В. Д., ЕГН **********, на адрес:

***; Х. Щ. Д., ЕГН **********, на адрес: *** и С. Щ. Д., ЕГН **********, на адрес: ***, чрез пълномощника им адв. К. Р., с който се оспорва изцяло като неоснователна депозираната въззивна жалба. Поддържа се че обжалваното решение на РС Благоевград е правилно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила, като съдът подробно е анализирал и обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изградил въз основа на тях верни правни изводи.

Оспорват се с отговора на въззивната жалба твърденията навадени от жалбоподателите по делото- за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и за това че изводите на първоинстанционния съд са противоречиви, необосновани и несъстоятелни, 4 като се възразява че от въззивната страна не се излагат аргументи в подкрепа на тези оплаквания.

Сочи се, че единствените доводи, които се излагат са по отношение нарушаване на съдопроизводствените правила, за които е направен опит да се обосноват с факта, че в първоинстанционното производство не е допусната тройна съдебно-техническа експертиза по делото, който довод от въззиваемата страна се счита за несъстоятелен по съображения, които се излагат с писмения отговор на въззивната жалба.