Решение № 217 от 11.06.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. П., 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230100547 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба подадена от „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Л.“ № 3, ет. 1, офис 2, представлявано от изпълнителния директор М.Г.А., чрез адв. Р. И. Д., със съдебен адрес за призоваване гр. С., ул. “Л.“ № 3, ет. 1, офис 2, срещу Х. Г. Т., ЕГН:

**********, с постоянен адрес гр. П., ул. „А.“ № 16.

Посочва се в исковата молба, че основната дейност на ищцовото дружество е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Изложено е, че договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ.

Ищецът твърди, че ответницата кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване. В резултат на подадената заявка, служител на дружеството се свързал с ответницата на посочен от нея телефонен номер, като същата потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието за получаване на кредит в размер на 1 500 лева. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на 1 ответника е изпратен на посочена от него ел. поща електронен формат на договор за кредит от разстояние, като същият потвърдил с избиране на изпратения от дружеството линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ011802/06.11.2023 г., а желаната сума била преведена чрез системата Epay и получена от Т. на каса на „Изипей“ АД срещу представяне на лична карта.

Изложено е, че съгласно разпоредбите на ЗПП на длъжника е предоставена предгодоворна информация, като същият се е запознал и приел Общите условия на предлагания му кредит, като потвърдил и получил на посочения от него имейл адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“.

Твърди се още, че съгласно условията на сключения договор, кредиторът поел задължение да предостави на кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва на равни месечни вноски с посочени падежи.

Релевира се, че първите четири вноски са изцяло погасени от длъжника, след което такива не са погасявани, като въпреки изпращането на напомнителни имейли и телефонни обаждания, ответницата не осъществила никакво плащане или индиция, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответника Х. Г.

Т., ЕГН **********, че дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД сумата от 451,52 лв.

(четиристотин петдесет и един лева и петдесет и две стотинки), представляващи остатък главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ011802/06.11.2023 г. и законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение да окончателното заплащане на главницата.

Претендират се сторените разноски за образуване на заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 1 029,06 лв. (хиляда двадесет и девет лева и шест стотинки), както и разноските за образуване на настоящото производство, включително и такива за адвокатско възнаграждение, както и допълнителни предстоящи разноски.

След като е прието, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, съдът е разпоредил препис от нея и доказателствата да се връчат на ответника. Тъй като последният не е открит на посочения адрес, на същият е назначен особен представител, на който е връчен препис от исковата молба и разпореждането на съда, ведно с приложените към исковата молба писмени доказателства.

В законоустановения срок от страна на назначения особен представител на ответницата не е депозиран писмен отговор на исковата молба.

2

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, като от процесуалния представител на ищеца е изпратено писмено становище, с което поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

За ответника се явява назначения особен представител, който моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

По делото са приети писмени доказателства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа и правна страна :

По приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 50/2025 г. по описа на РС-П. е издадена Заповед за изпълнение № 31/16.01.2025 г., по силата на която ответникът /длъжникът/ е осъден да заплати на ищеца следните суми: 1 000 лв. - главница по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ № ДЗ011802 от 06.11.2023 г.; 360 лв. - договорна лихва за периода от 06.04.2024 г. до 06.11.2024 г.; 93,22 лева – законна лихва за забава за периода от 07.04.2024 г. до 14.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

Подадено е възражение от длъжника /ответника/, в което са наведени доводи за наличието на незаконни /има се предвид неравноправни/ клаузи на процесния договор за кредит.

С Определение с рег. № 357 от 28.05.2025 г., съдът е обезсилил Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 31 от 16.01.2025 г. по ч.гр.д. № 50/2025 г. на РС – гр. П., в частта й, в която се претендира заплащане на: главница над посочения в исковата молба, инициирала производството по настоящото дело, размер от 451,52 (четиристотин петдесет и един лева и петдесет и две стотинки) лева, дължима по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ № ДЗ011802 от 06.11.2023 г.; сумата от 360,00 (триста и шестдесет) лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 06.04.2024 г. до 06.11.2024 г. и сумата от 93,22 (деветдесет и три лева и двадесет и две стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава, дължима за периода от 07.04.2024 г. до 14.01.2025 г., поради претендиране от ищцовата страна само на посочената в петитума на ИМ сума.

В случая, от представените и приети като писмени доказателства /в заверени от ищеца преписи на хартиен носител/ – електронна заявка за кредит, Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ011820 от 06.11.2023 г., справка за отпуснат кредит, справка за извършени плащания от страна на ответника, Общи условия на „Кредит инс“ АД, съдът приема, че се установява, че на 06.11.2023 г. страните са сключили Договор за предоставяне на кредит от разстояние за сумата от 1 500 лв.

3

Договорът за заем е реален и се счита сключен с получаване на сумата по него, а насрещните волеизявления относно съществените му условия са отправени „от разстояние“ по смисъла на ЗПФУР. Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се сключва между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 2 и ал.

2 от ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване на преддоговорната информация и изявления, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления ЗЕДЕУУ. Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр - лицето, от името на което е извършено електронното изявление /чл. 2, ал. 1 вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ/. По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2024 г. „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. За „електронен подпис“ по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

В приложената по делото Заявка за кредит № 014582 от Х. Г. Т. от 06.11.2023 г. се сочи ЕГН на заявителя, който отговаря на този на ответника, същевременно заявката за кредит е от дата 06.11.2023 г., а превода на сумата по същия договор – 1 500 лв., е извършен чрез системата на „Изи пей“ от 06.11.2023 г. - който е обективиран в Разписка № 0700020258341685/06.11.2023 г., приета по делото и неоспорена от ответната страна. От разписката се установява, че сумата от 1 500 лв. е получена от кредитополучателя /ответника/ - налице е ръкописно изписан текст: Х. Т., и положен подпис срещу реквизитите „Клиент/Customer“ и „Подпис/Signature“. Видно от разписката за извършено плащане от 06.11.2023 г. /деня на сключване на договора/ „Кредит инс“ ООД е наредило паричен превод в полза ответника, с посочени три имена и ЕГН. В разписката изрично е посочен номерът на договора, т.е. няма съмнение, че сумата е преведена по този договор. Тъй като ответникът е получил парите на същата дата, която е записана и в договора, следва да се приеме, че договорът валидно е бил сключен по електронен път от разстояние. Договорът за заем е консенсуален и реален и се счита сключен с факта на предаване на заемната сума на заемополучателя.

4

Със сключването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване чрез 12 месечни вноски. Съгласно чл. 4, т. 5 от договора, в срок до края на следващия ден от сключване на договора кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на предоставената главница и лихва по кредита, със срок на валидност до една година от сключване на договора. Съгласно чл. 7 от договора, в случай че кредитополучателят не предостави гаранция по кредита по чл. 4, ал. 5 от договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, дружеството може да начисли неустойка в размер на 1080 лв.

Неустойката се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план. В договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 % и годишен процент на разходите в размер на 49,7 %.

Ищецът представлява финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Спорното материално правоотношение попада и в легалната дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл. 9, ал. 1 ЗПК, според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. С оглед на това по отношение на процесния договор намират приложение и разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК недействителност на договора за кредит.