Решение № 892 от 25.06.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3236/2024
- Вид
- Решение № 892
- Подписан
- 25.06.2025
- Състав
- Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за общинската собственост
- чл. 3, ал. 2, т. 3 · Закон за общинската собственост
РЕШЕНИЕ
№ 892 гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000503236 по описа за 2024 година
С решение № 249 от 15.01.2024 г., постановено по гр.д. № 2618/2023 г. от Софийски градски съд е осъдил Столична община да заплати на С. Б. П., ЕГН **********, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД:
- сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2021 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 30 000 лева;
- сумата от 3 444 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил Столична община да заплати:
- направените деловодни разноски на С. Б. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 57.13 лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. М. Д. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в размер на сумата от 800 лева;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищцата С. Б. П., ЕГН ********** в частта, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлен, за разликата над 1 уважения /5000 лева/ до пълния предявен размер от 30 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства установяват настъпилия инцидент и произлезлите от него неимуществените вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния размер на предявения иск, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2021 г.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски, както и в тежест на ответника да се възложи отговорността да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Столична община е подала НАСРЕЩНА жалба с която атакува решението на първоинстанционния съд в осъдителната част с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства не установяват по безспорен начин, че увреждането на ищцата е настъпило вследствие неравност на тротоара на софийска улица, тъй като такова увреждане може да се получи от при падане от собствен ръст или стъпване накриво или при директен удар върху глезена с твърд предмет при всякакви други условия.
Моли да се отмени решението в осъдителната част и вместо това да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:
2
Ищцата - С. Б. П., ЕГН ********** е предявила против Столична община, ЕИК 000696327 искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 15.12.2021 г. в гр. София, вървейки по левия тротоар на ул. „Лилия“ с посока на движение от ул. „Извора“ към ул. „Вечерница“, непосредствено преди кръстовището с ул. „Вечерница“ попаднала в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от липсваща част от тротоара, с дълбочина от около 20 см. Сочи, че събитието е настъпило в светлата част на деня и пред множество свидетели. Поддържа, че в резултат от падането са й причинени значителни физически и емоционални страдания, тъй като получила травматично увреждане, изразяващо се в счупване на дисталната част на тибията на левия крак. Тази травма изисквала да бъде приета в болница, да претърпи операция, както и продължително време да се лекува в домашни условия. Била обездвижена и имала нужда от чужда помощ за ежедневните си дейности.
Твърди, че инцидентът е вследствие на противоправното поведение на служителите на ответника, които не са изпълнили задълженията си да поддържат тротоара в изправно състояние, което да позволява безопасното му използване по предназначение.
С предявените искове поискала ответникът да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2021 г., както и обезщетение за претърпените имуществени вреди, в размер на сумата от 3 444 лева,ведно със законната лихва от 29.12.2021 г.
Поискала да се присъдят направените деловодни разноски, както и ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Столична община, ЕИК 000696327 подал отговор на исковата молба /л. 23/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че не са налице предпоставките да се осъществи по отношение на него отговорност по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, тъй като ищцата е представила само една епикриза, която установява травматично увреждане, но не и доказателства, че инцидентът е настъпил точно на описаното от ищцата място и дата, за наличието на тротоара на дупка с дълбочина от 20 см., за отсъствие на пряка причинно-следствена връзка между проявено бездействие на негови служители и уврежданията на ищцата.
При условията на евентуалност поискал да се присъдят обезщетения за претърпените вреди, които да са съобразени с обстоятелствата, свързани с възрастта на ищцата, с поведение, довело до съпричиняване на вредните 3 последици и отсъствието на негативни последици за здравето.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Ищцата е с постоянен и настояща адрес в гр. Дупница.
С исковата молба е представена епикриза /л. 8/, издадена от УЧБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, удостоверяваща, че ищцата на 25.12.2021 г. е приета за лечение в І-ва клиника по ортопедия и травматология“ и е изписана на 31.12.2021 г.
В епикризата е отразена анамнеза, снета по данни на пациента:
„Постъпва за първи път в клиниката. Страданието датира от преди 10 дни, когато е паднала. Тогава е хоспитализирана за оперативно лечение, но поради развитие на булозен едем операцията е отложена.“
Анамнезата установява, че ищцата е паднала, но не подкрепя твърденията, че е настъпил инцидент на тротоара на софийска улица след като е стъпила в дупка с дълбочина от 20 см., който размер надвишава височината на стъпалата на всяка една нормално изграждана стълба.
Анамнезата установява, че ищцата е била хоспитализирана в здравно заведение за оперативно лечение, но последното не е проведено.
Ищцата не е представила по делото като доказателства – епикризата, издадена от това здравно заведение в което е била хоспитализирана, което очевидно е различно от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
В епикризата са посочени придружаващите заболявания – Хипотиреоидизмът, неуточнен, което е заболяване на щитовидната жлеза и се развива в резултат от неспособността на щитовидната жлеза да произвежда достатъчно тиреоидни хормони.
Заболяването влияе на телесното тегло и в епикризата също е записано затлъстяване, неуточнено.
Извършена е операция на 26.12.2021 г.
Поставена плака с комплект винтове
Приложени са доказателства, че разходите не са поети от ищцата, а са заплатени на 29.12.2021г. от трето лице Ю. П. Г. - син на ищцата.
4
Назначен е контролен преглед на 10.01.2022 г., който очевидно не се е състоял в гр. София, поради отсъствие на твърдения в исковата молба и непредставяне на доказателства за извършването на контролен преглед в УМБАЛСМ „ Н. И Пирогов“.
По делото е приложена историята на заболяването.
На лист. 45 от първоинстанционното производство е приложен лист за преглед на пациент.
В този лист е посочено, че по анамнеза травматичното увреждане е настъпило след като пациента е „паднала“.
В предоперативната епикриза от 25.12.2021 г., приложена на л. 47 отново е записано, че пострадалата е паднала.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило медицинска експертиза само на основание представената експертиза, което интерпретира посочените в нея записи относно получено счупване на подбедрицата и проведеното лечение.
Ищцата не се е явила за извършване на личен преглед от вещото лице.
В първата инстанция е разпитан един свидетел Л. Т. К. – л. 72.
Показанията му са следните: „Познавам тази възрастна жена. Запознах се с нея по неприятни обстоятелства. В средата на месец декември 2021 г. имах ангажимент в района на Италианския лицей в Горна баня. Вървях по тротоара на улица „Лилия“, пред мен вървяха две възрастни жени. Едната жена попадна в дупка и извика от болка. Улицата е асфалтирана. Като падна се държеше в долната част на левия крак, явно там имаше проблем….Нямаше никакво обезопасяване на тази дупка. Не мога да кажа дали е могла да избегне това препятствие. Времето беше мъгливо, зимно време. Нямам спомен дали е валяло дъжд.“
Разпитът е извършен на 15.12.2023 г., т.е точно две години след датата на твърдения инцидент.
От показанията се разбира, че ищцата и свидетеля не са били близки и познати, както и да са общували преди и след така наречения инцидент на улица в Горна баня.
5