Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 652 от 28.02.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9315/2021
Вид
Решение № 652
Подписан
28.02.2022
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. Пловдив, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330109315 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против “Мултикомерс - 97” ЕООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 194, 27 лв., представляваща стойността мрежови услуги – такса достъп, за периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. по партидата на длъжника с **** за обект, находящ се в с. М., ул. „*** с ИТН ****, и сумата от 5, 52 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от 14.11.2020 г. до 25.03.2021 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба 07.06.2021 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия, е поел задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника, находящ се в с. М, ул.

„*** с ИТН ***, представляващ ресторант, който включва зимна градина, барбекю и покрита лятна част, като за ответника бил открит кл. № ****.

Твърди, че между ответника и „Електроразпределение – Юг“ ЕАД е сключен договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа с № 1220/27.03.2014 г. поддържа, че ответникът има качеството на небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от 1 последния електрическа енергия е за небитови нужди. Твърди, че всички потребители на електроразпределителната мрежа при общи условия заплащат всички мрежови услуги, каквато представлява цената за достъп по смисъла на чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Твърди, че на основание чл. 29 от ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху използваната електрическа енергия и/или предоставената мощност.

Твърди, че в изпълнение на задълженията си ищецът доставил до обекта собственост на ответника за периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. електроенергия и мрежови услуги на обща стойност от 194, 27 лв., за което били издадени фактури. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, с присъждане на обезщетение за забава и разноските по делото.

Ответникът “Мултикомерс - 97” ЕООД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба. Счита предявените искове за недопустими, доколкото заповедта за изпълнение е издадена за обект, различен от посочения в исковата молба.

Твърди, че не е собственик на обекта, за който е издадена заповедта за изпълнение, находящ се в с. М, пл. „****. Сочи, по отношение на претенцията за заплащане на електрическа енергия за ресторант в с. М, че последният не е работил за периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. и електрическа енергия не е доставяна, тъй като за този обект е бил назначен пазач по *********.

Твърди, че дружеството не е било във владение на обекта, като на основание процесуалния закон разходи по поддържане и запазване на вещта, включително и за заплащане на консумативните разходи, са в тежест на определения от съдебния изпълнител пазач. Оспорва през процесния период в обекта да е потребявана електрическа енергия. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявените искове са допустими за разглеждане, тъй като с оглед установената от съда нередовност на исковата претенция по чл. 422 ГПК, 2 съдът е сезиран с осъдителни искове, които не са обусловени от издадената заповед за изпълнение.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е доставил електрическа енергия и мрежови услуги в твърдяното количество на купувача.

Ищецът е представил дубликати на три фактури, издадени от негов представител, в които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.12.2020 г., а именно фактура № 1800028697/31.10.2020 г., фактура № 18000151599/30.11.2020 г. и фактура № 18000273531/31.12.2020 г. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител електрическа енергия на стойност, посочени във фактурите.

По делото е представен Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 27.03.2014 г., от който се установява, че ищецът в качеството на собственик и оператор на електроразпределителната мрежа, предоставя на ответника в качеството на мрежови клиент правото на ползване на електроразпределителната мрежа с цел снабдяване на негови обекти с електрическа енергия. В договора е установено, че последният се сключва на основание чл. 14 от Правилата за търговия с електрическа енергия, както и на основание Правилата за измерване на количество електрическа енергия (ПИКЕЕ).

Следователно и доколкото договорът се сключва чрез изрично позоваване на Правилата за измерване на количество електрическа енергия, 3 последните намират приложение в отношенията между страните.

В клаузите на договора е установено, че мрежовите услуги са всички предоставяни от оператора на електроразпределителната мрежа, необходими за надеждната работа на мрежата, като, но неограничаващи се до услугите за достъп до разпределителната мрежа, пренос и разпределение на електрическа енергия през разпределителната мрежа, планиране и оперативно управление на електроразпределителната мрежа и режима й на работа.

В разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Договора е установено, че ответникът отчита средствата за търговско измерване на обектите на мрежовия клиент за всеки период на сетълмент. В разпоредбата на ал. 2 е установено, че в случай на липсващи почасови данни от отделните измервателни системи, ответникът може да използва заместващи стойности съгласно ПИКЕЕ, изчислени на база на предишен период на сетълмент.

С клаузата на чл. 28, ал. 1 от Договора е установено, че мрежовият клиент заплаща на ответника дължимите суми за ползваните мрежови услуги и допълнителните услуги в срок до 10 дни от издаване на фактурата от ответника.

Страните са сключили на основание чл. 14 от ПТЕЕ договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ответното дружество.

Съгласно чл. 14, ал. 2 от ПТЕЕ договорът по чл. 11, т. 3 от ПТЕЕ (договори за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа) се сключват между оператора на електроразпределителната мрежа, и (т. 1) крайни клиенти, присъединени към съответната електроразпределителна мрежа при общи условия или (т. 2) производители, присъединени към електроразпределителната мрежа.

Съдът намира за установено, че между страните е възникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ищеца, с който ищецът е поел задължение -в качеството си на собственик и оператор на електроразпределителната мрежа, да предоставя на ответника в качеството на мрежови клиент правото на ползване на електроразпределителната мрежа с цел снабдяване на негови обекти с електрическа енергия, като е установено, че предоставените услуги по договора са, но не се ограничават единствено до:

4 достъп до електроразпределителната мрежа, електроразпределителната мрежа и допълнителни услуги. пренос през

С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че ответникът “Мултикомерс - 97” ЕООД е собственик на обект, находящ се в с. М, ул. **** с ИТН *****, като това обстоятелство се установява и от представената по делото справка от Служба по вписванията.

В случая ищецът претендира стойността на предоставената услуга по договора за достъп до електроразпределителната мрежа по отношение на посочения обект. Между страните в производството е безспорно обстоятелството, че за процесния период до обекта на ответника не е предоставяна електрическа енергия.

Отношенията във връзка със заплащането на цена за достъп до мрежата са се уреждат от Правилата за търговия с електрическа енергия, в сила от 26.07.2013 г., обн. в ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г.

Според нормата на чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Видно от приетите по законовата делегация на чл. 91, ал. 2 ЗЕ Правила за търговия с електрическа енергия, мрежовите услуги се заплащат освен върху използваната/отдадена електрическа енергия, още и/или и върху предоставената мощност в местата на измерване. Налага се извод, че се дължи заплащане на цената на мрежовите услуги и в случаите, когато няма реално доставяне и потребление на електрическа енергия, като може да е предоставена само мощност до местата за измерване. Тоест, чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ предвижда две хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги, които могат да са както в кумулативна даденост, така и в условията на алтернативност - използвана/отдадена електрическа енергия и/или предоставена мощност.

От изслушаната в производството по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният обект, находящ 5 се в с. М, ул. ******, се е електрозахранвал от ****, с. М. и е бил присъединен към табло „ниско напрежение“ на трафопоста през трифазен прекъсвач *****, посредством четирижилен кабел от типа САВТ. Вещото лице е установило, при проверка на данните в КЕЦ „Стамболийски“, че кабелът електрозахранващ обекта е бил отсъединен от изходящите клеми на прекъсвача на 27.05.2020 г., което вещото лице е установило и при осъществения оглед на обекта. Вещото лице е установило, че прекъсвачът, от който се е захранвал процесният обект е захранвал и друг клиент, поради което на 27.05.2020 г., изпълнявайки поръчка за изключване на електрозахранването, процесният обект е отсъединен от клемите на прекъсвача, тъй като изключването му би лишило и другия потребител от захранване с електроенергия. По този начин на 20.07.2020 г. обектът е отсъединен от електро-разпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и от този момент процесният обект няма достъп до електроразпределителната мрежа, като такъв достъп не е имал и през процесния период от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г., и не са му предоставяни мрежови услуги.

Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, отговорило в пълнота на поставените въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт кредитира фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.