Решение № 2362 от 16.04.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ……….. гр. София, 16.04.2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр. дело № 8766/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 95689/14.07.2016г., предявена от Л.Н.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*****.

Ищецът Л.Н.С. твърди, че с

Постановление на СГП от 27.03.2006 г., срещу него е било образувано досъдебно производство № 5416/2005 г. по описа на СГП, за извършено престъпление по чл.

301, ал. 1 НК. Ищецът твърди, че с постановление от 13.01.2014 г. на прокурор от СГП, досъдебното производство е било прекратено, на основание чл. 243, ал. т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. С постановление от 01.09.2014 г. на прокурор при Апелативна прокуратура – София, постановлението от 13.01.2014 г. било отменено, в частта, с която наказателното производство е било прекратено. С постановление от 19.04.2016 г. на СГП, досъдебно производство отново е било прекратено.

Ищецът твърди, че по време на досъдебното производство, не е бил привличан като обвиняем по него.

Ищецът сочи, че е бил държавен служител и поради образуваното срещу него наказателно производство е бил отстранен временно от заеманата длъжност в ТД на НАП, считано от 17.08.2015 г. На 16.05.2016 г., ищецът бил възстановен на работа, поради отпадане на предпоставките за временното му отстраняване. Ищецът излага съображения, че на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, при повдигнато обвинение за престъпление по служба, държавният служител временно се отстранява от длъжност, по силата на закона (а не по преценка на административния орган по назначаване, който действал при условията на обвързана компетентност). Поради това, ищецът счита, че между образуваното наказателно производство по пр. пр. № 5416/2005 г на СГП и оставането му без работа е налице пряка причинно-следствена връзка, за което следва да се ангажира отговорността на П.на Р.Б..

Ищецът твърди също, че в резултат на воденото предварителното производство, продължило 10 години и 23 дни, е претърпял емоционален стрес, бил е подложен на психологически натиск от страна на своите колеги в НАП, чувствал се е притеснен и несигурен. Авторитетът му на дългогодишен служител и ръководител на НАП бил уронен, като в резултат на това на 30.05.2010 г. бил отстранен от заеманата длъжност „ръководител на екип“. По-късно, на основание чл. 81б от ЗДСл, бил временно преместен за срок от 4 години в Българската агенция по безопасност на храните.

Ищецът твърди, че воденото срещу него наказателно производство го поставило в унизително и тежко положение, от което той се почувствал дълбоко наранен и оскърбен. В следствие на това претърпял, ищецът много терзания и безпокойства, затруднили се контактите му с близките му и с околните, станало причина да преживее интензивни и продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото му здраве и психическата му стабилност. Нарушило се душевното му равновесие, здравето му, като се отразило неблагоприятно върху ежедневието му, контактите му с близки и приятели, също така и върху почивката и работоспособността му. Станал раздразнителен и много чувствителен, страдал от безсъние и постоянно силно главоболие. Наложило се да избягва всякакво общуване, тъй като мислел, че всичко го възприемат като престъпник. През тези десет години, че за ищеца настъпили тежки последици в личен и професионален план. През този период му бил отнет достъпът до класифицирана информация, поради което кариерното му развитие в службата му било компрометирано. През месец декември 2008 г. му било отнето разрешителното за носене на ловно оръжие, което също довело до негативни изживявания за ищеца.

През периода на отстраняването му от работа, ищецът бил лишен от правото си на оценка на изпълнението по чл. 76 от ЗДСл, което водело до невъзможност да бъде повишен в ранг по реда на чл. 75, ал. 1, предложение II от ЗДСл. Нарушено било правото му на справедлив процес, поради прекомерната продължителност на разследването по пр.пр. № 5416/2005 г. на СГП.

Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати:

1. сумата от 14 641 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от отстраняването му от работа, поради образуваното срещу ищеца наказателно производство по пр.пр. № 5416/2005 г. на

СГП, която сума съставлява сбора от: сумата от 10605 лева - неизплатена индивидуална основна месечна заплата, представляваща 70 % от основната му заплата, с всички свързани с него полагащи се увеличения/индексации, за периода от 17.08.2015 г. до 15.05.2016 г., ведно със законната лихва, за времето от 25-то число на всеки от календарните месеци от отстраняването му от длъжност до окончателното изплащане на сумата; сумата от 3 636 лева - неизплатено допълнително възнаграждение за III и IV тримесечие на 2015 г. и за I и II тримесечие на 2016 г., представляващо 30 % от индивидуалната му основна заплата и което не можело да надвишава 80 % от начислената му основна заплата, ведно със законна лихва върху тази сума за времето от 25-то число на всеки от календарните месеци след съответното тримесечие от датата на отстраняването му от длъжност до окончателно изплащане на сумата; и сумата от 400 лева - неизплатена сума за облекло, съгласно чл. 17, ал. 1 от Закона за НАП, както и 2. сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищеца от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по пр.пр. № 5416/2005 г. на СГП, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2016 г. до окончателното плащане.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.на Р.Б. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Ответникът сочи, че на ищеца не е било повдигано обвинение, а наказателното производство е било прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване за конкретното престъпление. Поради това, ответникът счита, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Сочи, че процесуалните действия преди изтичането на давността, не дават право на обезщетение, тъй като са законни, като се позовава на т. 8 от ТР 0 3/22.04.2005 г. по т. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Евентуално, ответникът оспорва предявените искове за неимуществени и неимуществени вреди и като недоказани и прекомерно завишени по размер.

Съдът приема следното от фактическа страна:

С постановление от 27.03.2006 г. на прокурор при СГП, срещу Л.Н.С. е било образувано предварително производство - пр.пр. № 5416/2005 г.

Досъдебното производство е било образувано срещу Л.Н.С. за това, че в качеството си на длъжностно лице – главен данъчен инспектор, е поискал дар, който не му се следва, за да извърши действия по служба – престъпление по чл.

301, ал. 1 от НК (л. 1, том II от досъдебното производство).

На

07.02.2008 г. ищецът е разпитан в качеството на свидетел по образуваното досъдебно производство (л. 28-30, том III от досъдебното производство).

Считано от 01.07.2012 г. със заповед на директора на ТД на НАП София, на Л.С. е определена основна месечна заплата в размер на 1212 лева (извлечение от заповед, л. 21 от делото на СГС). Видно от представената и приета по делото служебна бележка, оценките, поставяни на ищеца за периода от 2011 г. до 2013 г., са: „изпълнението надвишава изискванията“ (служебна бележка, л. 22).

С постановление от 13.01.2014 г., досъдебното производство по пр.пр. № 5416/2005 г. на СГП е било прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (постановление, л. 8-11 от делото на СГС). Това постановление е било отменено от Апелативна прокуратура - София в частта, в която производството срещу Л.С. е било прекратено (постановление, л. 12-16 от делото на СГС).

Видно от приетата по делото заповед № ЗЦУ-821 от 09.07.2015 г., ищецът е бил временно отстранен от служба, считано от 17.08.2015 г.

Причина за отстраняването му е, че срещу него е било образувано наказателно производство (заповед, л. 19 от делото на СГС).

На

18.04.2016 г. досъдебното производство отново е било прекратено - с постановление на прокурор от СГП. Основанието за прекратяване на производството е, че е изтекла предвидената в закона давност – чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК (постановление, л. 17-18 от делото на СГС).

От приетата по делото заповед № 2537/16.05.2016 г. се установява, че на 16.05.2016 г. Л.С. е бил възстановен на длъжността „главен инспектор по приходите“ в сектор „ревизии“, отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ на ТД на НАП София (заповед, л. 20 от делото на СГС).

С определение от 11.05.2016 г. СГС, което е част от приобщеното по делото досъдебно производство, съдът се е произнесъл по жалба на ищеца срещу постановлението за прекратяване от 18.04.2016 г. Видно от определението, ищецът е направил искане производството да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, т.е., че деянието не е извършено или не съставлява престъпление. СГС е приел, че жалбата е недопустима и я е оставил без разглеждане, тъй като за Л.С. не е налице правен интерес да обжалва постановлението, тъй като не е бил привлечен като обвиняем.

Това определение е било потвърдено от САС по образуваното ВНЧД 600/2016 г. по описа на САС.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е отделено като безспорно, че ищецът не е бил привличан като обвиняем по образуваното срещу него досъдебно производство, както и че по отношение на него не са вземани мерки за процесуална принуда.

От заключението на вещото лице И.Б.се установява, че за периода от 17.08.2015 г. до 15.05.2016 г., през който ищецът е бил временно отстранен от работа, той е следвало да получи брутна месечна заплата в размер на 10 552.58 лева, а евентуално дължимата законна лихва върху тази сума би била 543.32 лева.

Установява се също, че за същия период Л.С. е следвало да получи и 377.77 лева за облекло, върху която сума лихвата би била 31.52 лева. Експертизата потвърждава установеното от съда, че за периода от 2011 г. до 2014 г. оценките за изпълнението на задълженията на ищеца са били : „изпълнението надвишава изискванията“. От заключението се установява, че за 2015 г. такава оценка не е поставяна. На пета задача вещото лице е отговорило, че не може да определи размер на допълнително възнаграждение за периода през който ищецът е бил временно отстранен, тъй като това допълнително възнаграждение зависи от постигнатите резултати и дадени оценки, а такива не са поставяни именно защото Л.С. е бил временно отстранен.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-психологична експертиза, която съдът кредитира като обоснована и компетентна, се установява, че воденото срещу ищеца досъдебно производство е предизвикало негативни преживявания, които по своята характеристика и интензивност отговарят на критериите за остра стресова реакция и включват тревожност, страх, обида и унижение, болка от унижението и злепоставянето, чувство на предаденост, отхвърленост и оскърбление. В резултат на наказателното производство ищецът се е дистанцирал от другите хора, включително и от колегите си, бил е подозрителен спрямо останалите. Психологически това е довело до напрегнатост, нервност, раздразнителност, обща възбуда, проблеми със съня и главоболие. Воденото срещу ищеца производство е довело до невъзможност за пълноценна концентрация, до забавяне на вземането на решения и ограничаване на кръга от интереси. Видно от заключението е, че образуваното досъдебно производство е поставило ищеца в ситуация, в която травмиращото събитие затормозява ежедневно възможността за спокойно осъществяване и реализация на значимите за него потребности. Всичко това е довело до трайни промени у ищеца. Продължителността на негативните изживявания е довела до хронифициране на стреса и до необратими изменения в организацията и функционирането на личността – дистанциране от колегите, загуба на престиж, главоболие, раздразнителност, нарушения на съня.

Разпечатката съдържа 42 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e71882cb-8541-4f8c-a309-8b1f3445af7f