Определение № 4074 от 01.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4074 гр. София, 01.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно частно наказателно дело № 20251100606291 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т. 4, предл.

ІІ вр. глава XXII НПК.

С определение № 3432 от 07.08.2025 г., постановено по НЧХД № 3296/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 130- ти състав, на основание чл. 190, ал. 1 НПК частният тъжител Д. Д. К. е осъден да заплати на Г.Г.В. направените по делото разноски в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Срещу определението е подадена частна жалба от адв. П.А., повереник на частния тъжител Д. Д. К., с изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че по делото няма доказателства подсъдимият В. да е сторил разноски, вкл. да е заплатил адвокатско възнаграждение. Посочва се, че представените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие не са съставени в изискуемата от Закона за адвокатурата форма. Релевира се възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Моли се съдът да отмени атакувания съдебен акт.

В срока по чл. 342, ал. 2 НПК не е постъпило възражение от подсъдимия Г.Г.В..

Софийски градски съд, като взе предвид доводите в част ната жалба, както 1 и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такава е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна поради следните съображения:

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 19.11.2024 г., първоинстанционният съд е прекратил на основание чл. 289, ал.

1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК наказателното производство по НЧХД № 3296/2024 г. по описа СРС, НО, 130- ти състав, като е приел, че от представените по делото доказателства се установява, че е налице одобрено от съда споразумение, сключено между подсъдимия В. и представител на държавното обвинение, касаещо престъпно деяние, идентично с описаното в частната тъжба. В проведеното съдебно заседание подсъдимият не е направил искане за присъждане на разноски, като това е сторено с подадена молба от защитника му – адв. П.П., от 20.11.2024 г. След потвърждаване на прекратителното определение с решение № 436 от 11.06.2025 г., постановено по ВНЧД № 1221/2025 г. по описа на СГС, районният съд е постановил атакувания съдебен акт, с който на основание чл. 190, ал. 1 НПК е осъдил частния тъжител К. да заплати на подсъдимия В. сумата в размер на 2 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

С оглед разпоредбата на чл. 190 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.

Редът за присъждане на разноски след постановяване на присъдата или прекратяването на производството е регламентиран в разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК – с отделно определение в закрито заседание.

В настоящия случай е налице влязло в законна сила определение на съда за прекратяване на наказателното производство. С оглед на това обстоятелство и постъпилата молба от защитата за изрично произнасяне по разноските съдът е взел предвид всички доказателства по делото и правилно е възложил в тежест на частния тъжител направените от подсъдимия съдебноделоводни разноски. Противно на изложеното в частната жалба, по делото са налице доказателства за реалното заплащане на договореното адвокатско 2 възнаграждение. Това е така, защото в договора за правна защита и съдействие, приложен в оригинал по делото /л . 43/, е посочено, че договореното възнаграждение е било заплатено в брой, като при наличие на такова отбелязване договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и е заплатила адвокатското възнаграждение. В тази връзка и с оглед доводите, съдържащи се в частната жалба, следва да се посочи, че законът не предвижда изискване за това в каква форма трябва да бъде съставен договорът за правна защита и съдействие. Следователно изготвянето му в писмен вид в свободна форма е достатъчно, за да се приеме наличието на такъв.

Недопустимо се явява релевираното в частната жалба възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, поради което същото не следва да бъде разглеждано по същество. Това е така, защото в регламентацията, касаеща отговорността за разноски в наказателното производство, съдържаща се в глава XV, раздел I НПК, липсва изрично предвидена разпоредба за намаляване на размера на адвокатските възнаграждения поради прекомерност, за разлика от гражданското производство, където съществува изрична правна разпоредба в този смисъл /чл. 78, ал. 5 ГПК/. Следователно законодателят се е ориентирал към диференциран подход по отношение на наказателни я процес, като в нормата на чл. 190, ал. 1 НПК изрично е разписал, че разноските, направени от подсъдимия в случаите на прекратено наказателно производство, се поемат от частния тъжител, без от това правило да са предвидени изключения.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3432 от 07.08.2025 г., постановено по НЧХД № 3296/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 130- ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4