Решение № 71 от 16.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Русе, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20244520100209 по описа за 2024 година

Предявени са установителен иск за право на собственост спрямо първата ответница, който е с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК и ревандикационен иск спрямо другите двама ответници, който е с правно основание чл.108 от ЗС. Направено и искане за отмяна на нот.акт, което е с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК .

Ищецът А. Х. Е. твърди, че е наследник на лица, които са придобили собствеността върху недвижим имот - дворно място от 975 квадратни метра в с. ***, подробно описано в исковата молба, по силата на нотариален акт от *** г. на *** съд за собственост по давностно владение и наследство.

Впоследствие всички първоначални съсобственици починали. Наследени били от различни лица, като в резултат на наследствено правоприемство след като е починал последния първоначален съсобственик О. Е. А. на *** г. се е формирала съсобственост между ищеца, ответницата З. О. и още три неучастващи в делото лица при равни права, тоест всеки е придобил по наследство по 1/5 идеална част от имота. Ищецът разбрал, че с нотариален акт за придобИ.е на собственост по давностно владение на нотариус Румяна Лечева от *** г. ответницата З. О. се е легитимирала като собственик по давностно владение на целия имот без да са налице основанията за това и с нотариален акт за покупко-продажба от същата дата прехвърлила на ответника Х. А. недвижимия имот. Това станало по време на брака на ответника Х. А. с допълнително конституираната ответница С. А.. Тъй като продавачката не е била собственик не успяла да прехвърли собствеността върху имота на 1 купувачите. С оглед на това ищеца претендира да бъде признато за установено по отношение на всички ответници правото му на собственост върху 1/5 идеална част от имота като наследник, както и да бъдат осъдени само ответниците Х. А. и С. А. да му предадат владението върху 1/5 идеална част от имота, т. к. след изповядването на сделката от *** г. само тези ответници владеели имота без да е налице основание за това. Претендира направените по делото разноски.

Ответниците, чрез процесуалния си предст авител - адв. В., признават иска за установяване право на собственост на ищецаспрямо ответниците и искането за отмяна на нотариалния акт по сделката между тях до размера н а идеалната му част, но оспорват ревандик ационния иск срещу ответниците Х.

А. А. и С. А. А.. Считат, че не е налице възможност за ревандикация, тъй като имотът бил неподеляем и нямало възможност за отделяне на 1/5 идеална част.

В първото заседание ответниците правят възражение за право на задържане с оглед направените подобрения в имота.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

С нот.акт №****** г., т.2, рег. №***, дело №*** г. на РН Р. Лечева ответницата З. О. е призната за собственик по силата на давностно владение на недвижим имот: УПИ *** в кв***, образуван от имот *** по ЗРП на село ***, Община Русе с площ от 981 кв.м. с граници на дворното място:улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, ПИ *** и УПИ ***, всички в кв*** заедно с построените в него жилища сграда с площ от 43 кв.м. и жилищна сграда с площ от 45 кв.м. заедно с всички подобрения в имота. С нот.акт №****** г., т.2, рег. №***, дело №*** г. на РН Р. Лечева ответницата З. О. продава на ответника Х. А. недвижим имот: УПИ *** в кв***, образуван от имот *** по ЗРП на село ***, Община Русе с площ от 981 кв.м. с граници на дворното място:улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, ПИ *** и УПИ ***, всички в кв*** заедно с построените в него жилища сграда с площ от 43 кв.м. и жилищна сграда с площ от 45 кв.м. заедно с всички подобрения в имота. Сделката е сключена по време на гражданския брак на ответниците А.и, сключен на *** г./видно от у-ние на л.33 от делото/. При това положение и на осн. чл.21, ал.1 от СК вещно-прехвърлителния ефект на сделката се разпростира по отношение на двамата съпрузи и придобитите по сделката права са съсобствени в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/.

Въпросът е че по делото са представени и препис от нот. акт от ****** г. и уния за наследници, от който е видно, че имотът е бил придобит като съсобствен от няколко лица, които впоследствие са починали и са били наследени от различни лица, като в резултат на наследствено правоприемство след като е починал и последния първоначален съсобственик О. Е. А. на *** г. се е формирала съсобственост между ищеца, ответницата З. О. и още три 2 неучастващи в делото лица при равни права, тоест всеки е придобил по наследство по 1/5 идеална част от имота. С оглед на това при изповядване на сделката между ответницата З. О. и ответника Х. А. по нот. акт от *** г. не е прехвърлена идеалната част на ищеца, т.к. О. не е била собственик на същата.

Ищецът има право да ревандикира същата от лицата, които я владеят и обстоятелството, че става въпрос за идеална част не може да ограничи правата му. Въпросът дали същата може да бъде обособена и предадена е въпрос по отношение на евентуалното принудително изпълнение, но не и по същество на иска по чл.108 от ЗС, з ащитата по който може да се проведе и по отношение на идеална част. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 50160 от 20.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 504/2022 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова; Решение № 25 от ***2022 г. на ВКС по гр. д. № 2686/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова; Решение № 284 от 10.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Милена Даскалова и др. При това положение следва да се обсъди въпроса относно направеното от ответниците А.и възражение за право на задържане с оглед направените подобрения в имота. Съгласно чл.72 от ЗЗД:

„Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение“ (ал.1);

„Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта“ (ал.2);

„До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта“. (ал.3);

Съгласно чл.70 от ЗЗД:

„Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание“ (ал.1);

„Добросъвестността се предполага до доказване на противното “.

(ал.2);

В случая ответниците владеят идеалната част н а ищеца на основание нот.акт №****** г., т.2, рег. №***, дело №*** г. на РН Р. Лечева. Същият е правно основание, годно да ги направи собственици. По делото не са посочени обстоятелства и не са събрани доказателства те да са знаели, че праводателката им З. О. не е единствен собственик на имота, а права в 3 него/идеални части/ притежават и други лица, в случая – ищецът. Наличието на родствени отношения между прехвърлителката и приобретателя не съставляват обстоятелство, оборващо установената в чл. 70, ал. 2 ЗС презумпция за добросъвестност. Възможността да се правят справки за кръга на наследниците също не възлага в задължение на приобретателя да издири дали легитимиращата се с констативен нотариален акт прехвърлителка е изключителен собственик на имота или само на идеални части от него.

Знанието на приобретателя за тези пороци на юридическото му основ ание не се предполага, а трябва да се докаже по несъмнен начин. В този смисъл е и трайната съдебна практика - решение № 179 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 1981/2013 г. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 189 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 933/2012 г. на ІІ г. о. на ВКС и решение № 214 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 6466/2007 г. на ІІ г. о. на ВКС и др. С оглед на изложеното съдът приема, че ответниците А.и имат качеството на добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС и разполагат с право на задържане до заплащане на повисоката стойност измежду тези на направените от тях подобрения в имота и увеличената му стойност в резултат на тях. По делото се установява наличие на такива с показанията на разпитания свидетел Р. Ч. и заключението на вещото лице И. Л., което съдът изцяло кредитира като обосновано и дадено въз основа на специалните познания и квалификация на вещото лице.

Съгласно същото е налице увеличение на стойността на имота в резултат на направените подобрения, т.к. стойността на имота без подобренията е 27 792 лв., а с тях – 44 268 лв., т.е. разлика от 16 476 лв. Вещото лице установява още, че стойността на извършените ремонти е по-висока – 21 312 лв. При това положение съответната на идеалната част на ищеца сума, за която следва да бъде признато право на задържане на ответниците А.и е 4 262,40 лв.

С оглед уважаването на иска за собственост срещу ответницата О. следва да се отмени, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК и нот.акт №****** г., т.2, рег. №***, дело №*** г. на РН до размера на собствената на ищеца 1/5 ид.ч.

Разноските по делото следва да се разпределят между стр аните на осн. чл.78 от ГПК като ответниците дължат на ищеца разноски предвид уважаването на иска, а от направените от ответниците А.и разноски същите имат право на присъждане на такива само за разходи за е-за, т. к. същата е била назначена във връзка с възражението им за право на задържане, което е основателно/уважено е/. Обстоятелството, че ответниците не са оспорили част 4 от исковете не е основание за недължимост на разноски, т.к. разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК изисква не само да се признае иска, но и ответниците с поведението си да не са дали повод за завеждане на делото. В случая делото е заведено именно поради тяхното извънсъдебно поведение, оспорващо правото на собственост на ищеца. Частично основателно обаче е възражението по чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на адв. хонорар на адвоката, представлявал ищеца по делото. Същият е в размер на 2 000 лв. Минималният размер на адв. възнаграждение по делото по чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г.

ЗА

МИНИМАЛНИТЕ

РАЗМЕРИ

НА

АДВОКАТСКИТЕ

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ е 463,66 лв., т.е. възнаграждението е над четири пъти по-високо. С оглед сложността на делото и проведените с.з. и като съобрази липсата на оспорване по част от исковете съдът приема, че същото следва да се намали, но не в минимален размер, а до размер от 1200 лв.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците З. Р. О., ЕГН:**********, Х. А. А., ЕГН:********** и С. А. А., ЕГН:********** и тримата от с.***, Община Русе с.***, Община Русе, че ищецът А. Х. Е., ЕГН:********** от е собственик на 1/5 идеална част от недвижим имот: УПИ *** в кв***, образуван от имот *** по ЗРП на село ***, Община Русе с площ от 981 кв.м. с граници на дворното място:улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, ПИ *** и УПИ ***, всички в кв*** заедно с построените в него жилища сграда с площ от 43 кв.м. и жилищна сграда с площ от 45 кв.м. заедно с всички подобрения в имота като ОСЪЖДА Х. А. А. и С. А. А. да предадат на А. Х. Е. владението на така описаната 1/5 ид.ч. от имота.

ОСЪЖДА А. Х. Е., ЕГН:********** да заплати на Х. А. А., ЕГН:********** и С. А. А., ЕГН:********** и двамата от с.***, Община Русе с.***, Община Русе сумата в размер на 4 262,40 лв. обезщетение за извършени в имота подобрения на по-висока стойност от тази, с която се е увеличила цената на имота, като признава в полза на Х. А. А. и С. А. А. ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ върху процесната 1/5 ид.ч. от имота до заплащане на присъденото обезщетение.

ОТМЕНЯ, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК, нот.акт №****** г., т.2, рег.

№***, дело №*** г. на РН Р. Лечева до размера на собствената на ищеца А. Х.

Е., ЕГН:********** идеална част от недвижим имот: УПИ *** в кв***, образуван от имот *** по ЗРП на село ***, Община Русе с площ от 981 кв.м. с граници на дворното място:улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, 5