Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2403 от 08.08.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3749/2022
Вид
Определение № 2403
Подписан
08.08.2023
В сила
08.08.2023
Състав
Зоя Атанасова, Димитър Димитров, Владимир Йорданов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2403 гр. София, 08.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20228002103749 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 54 827/30.08.2022 година, подадена по пощата на 27.08.2022 година, от Н. П. Я., срещу решение № 1292/02.06.2022 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 8706/2021 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 20 045 564/17.02.2021 година на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 140.ти състав,, постановено по гр. д. № 50 156/2019 година, с което Н. П. Я. е осъден, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, да заплати на Д. Р. П. сумата от 5553.00 лева, представляваща 1/6 част от получена от ответника продажна цена във връзка с договор за покупко-продажба на имот с идентификатор № хххх.хххх.хххх, обективиран в нотариален акт № ххх, том хх, рег. № хххх, н. д. № 331/2014 година на В. В.-нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, вписана под № ххх в регистъра на Нотариалната камара, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска-29.08.2019 година до окончателното плащане.

В подадената от Н. П. Я. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния 1 закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният срещу него Д. Р. П. иск, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 и ал. 2 от ГПК.

Ответницата по подадената касационна жалба Д. Р. П. е подала отговор с вх. № 63 057/04.10.2022 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1292/02.06.2022 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 8706/2021 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

Н. П. Я. е бил уведомен за обжалваното решение на 28.07.2022 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 54 827/30.08.2022 година, като е подадена по пощата на 27.08.2022 година.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийски градски съд е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД довереникът бил длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което бил получил в изпълнение на поръчката. Разпоредбата възлагал в тежест на довереника задължението да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си и да му предаде всичко, което бил получил във връзка с изпълнението. Това задължение било такова за действие, а не за 2 бездействие, поради което можело да бъде изпълнено и съответно погасено само с активни действия от страна на длъжника (довереник), като именно от тези действия той черпел изгодни за себе си правни последици. Затова при предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД ответникът (довереник) носел доказателствената тежест за установяване на това, че бил уведомил доверителя за изпълнението на поръчката, дал бил отчет за това изпълнение, както и че му бил предал всичко, което е получил във връзка с изпълнението.

От своя страна ищецът (доверител) трябвало да установи съществуването на валидно сключен договор за поръчка, както и че довереникът бил извършил действията, които са предмет на този договор, а съобразно конкретиката на настоящия случай, че при това действие довереникът му бил получил имуществото, което се иска да му бъде предадено. Установявало се по делото, че въз основа на даденото от ищцата Д. Р. П. и следните трети за спора лицаВ. Б. Я.а, В. Д. Т. и Д. Г. С., пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени на 30.05.2013 година. от В. В.-нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, вписана под № ххх в регистъра на Нотариалната камара, ответникът Н. П. Я. бил оправомощен да се разпореди с недвижим имот, представляващ нива с площ от 1757.00 м2, VII категория, намираща се в строителните граници на с. В., в местността „С. л.“, бивш имот № ххх, кв. 100 от кадастралния план, като го продаде на когото намери за добре, при цена и условия, каквито договори. В полза на пълномощника бил учреден мандат и да получи продажната цена от купувача по своя банкова сметка, както и да се разпореди със сумите по така откритата банкова сметка, включително и да закрие същата. Не било спорно по делото, а се установявало от приетия като писмено доказателство нотариален акт № ххх, том хх, рег. № хххх, н. д. № 331/2014 година на В. В.-нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, вписана под № ххх в регистъра на Нотариалната камара , че на 10.11.2014 година Н. П. Я., действащ лично и като представител на ищцата Д. Р. П., както и на лицата В. Б. Я.а, В. Д. Т. и Д.

Г. С., бил продал общия им недвижим имот с идентификатор № ххххх.хххх.хххх по КККР, с адрес на имота: с. В., Столична община, район „Витоша“, местност „С. л.“, с площ от 1731.00 м2, представляващ нива с площ от 1757.00 м2, VII категория, намираща се в строителните граници на с.

В., в местността „С. л.“, бивш имот № ххх, кв. 100 от кадастралния план, на купувача Ю. Н. Т. срещу заплащането на продажна цена от 33 320.00 лева.

3

Според съдържанието на цитирания договор сумата от 3500.00 лева била заплатена на Н. П. Я., а останалата част от продажната цена в размер на 29 820.00 лева следвало да бъде заплатена от купувача по банков път, по сметка, открита на името на Н. П. Я., след подписване на нотариалния акт и преди вписването му в Службата по вписванията гр. София към Агенция по вписванията. Доколкото по делото нито се твърдяло, нито се доказвало прекратяване на пълномощието, извършеното от Н. П. Я. в кръга на учредената му представителна власт правно действие (сключване на разпоредителна сделка от името и за сметка на Д. Р. П.) това обосновавало извод за въззивния съд, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за поръчка (мандатна сделка), по силата на което Д. Р. П., в качеството си на доверител (мандант), била възложила на Н. П. Я., в качеството му на довереник (мандатор), да продаде собствената й 1/6 идеална от правото на собственост върху посочения по-горе недвижим имот, на когото намери за добре, при цена и условия, каквито договори, като получи продажната цена по сделката по своя банкова сметка.

Този извод следвал от обстоятелството, че с факта на упражняване на представителната власт (чрез сключване на договор за покупко-продажба от 10.11.2014 година) пълномощникът се обвързвал с договора за мандат (със съдържание според извършените действия в рамките на пълномощието), доколкото с действията си той изразявал воля, която съвпадала с изявената воля от упълномощителя. Не било въведено като спорно пред въззивния съд обстоятелството, че Н. П. Я. бил получил частично плащане на продажната цена в размер на 3500.00 лева, като извод в този смисъл се обосновавал от вписаното в процесния договор изрично изявление, че „Н. П. Я., действащ лично и като пълномощник на останалите продавачи заяви, че е получил преди подписване на настоящия нотариален акт сума в размер на 3500.00 лева.“. Следователно, спорът пред въззивната инстанция бил концентриран върху факта на получаване на остатъка от продажната цена в размер на 29 820.00 лева. По делото били събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Ю. Н. Т. –купувач по процесния договор за покупко-продажба. Свидетелката изяснявала, че била заплатила остатъка от продажната цена по банков път в полза на Н. П. Я.. Неоснователно било наведеното от Я. оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на правилото за събиране на свидетелски показания, 4 регламентирано в разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 о т ГПК, изключваща свидетелски показания за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт. Това било така, доколкото разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ (в редакцията към изм., ДВ, бр. 109/20.12.2013 година, в сила от 20.12.2013 година – действаща към момента на сключване на договора покупко-продажба) не установявала форма на доказване на плащанията на стойност, равна на или надвишаваща 15 000.00 лева.

Нарушаването на разпоредбите на този закон имало за последица реализиране срещу нарушителя на административно-наказателна отговорност, но не се отразявало на надлежността и доказването на извършеното плащане.

Независимо от това, при наличието на писмен акт-договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ххх, том хх, рег. № хххх, н. д. № 331/2014 година на В. В.-нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, вписана под № ххх в регистъра на Нотариалната камара, установяващ в тежест на купувача паричното задължение за плащане на продажната цена по сделката, то въззивният съд в приложение на ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК не кредитирал показанията на свидетелката Т. в частта относно размера на сумата, която твърдяла да е превела по банков път по сметка на Н. П. Я.. Съдът обаче кредитирал, показанията на свидетелката в частта относно факта на самото плащане поради характера им на пряко доказателство, доколкото изхождали от автора на извършеното действие и същевременно носител на паричното задължение, и като такова се ползвали с най-висока доказателствена стойност. Едновременно с това, преценени по правилата на чл. 172 о т ГПК, същите били последователни, житейски и правно логични, като не се доказвало свидетелката да била заинтересована от изхода на правния спор, предмет на делото, включително тя ги потвърждавала, под страх от наказателна отговорност. Същественото било, че осъществяването на посочения факт на плащане намирал потвърждение в представеното от свидетелката Ю. Н. Т. при разпита в проведеното на

27.01.2021 година публично съдебно заседание платежно нареждане за сумата в размер на 29 820.00 лева, платена по банков път в полза на Н. П. Я..

Посоченото платежно нареждане, чиято доказателствена стойност не била оспорена от Я., било приобщено към доказателствения материал по делото чрез извършване на оглед с характер на съдебна констатация, надлежно 5 отразен в протокола от съдебното заседание. С оглед на това, съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновавал извод за извършено от купувача Ю. Н. Т. на Н. П. Я., в качеството му едновременно на продавач и пълномощник, на сумата от 29 820.00 лева, представляваща част от продажната цена по процесния договор за покупко -продажба. С факта на получаване на продажната цена по разпоредителната сделка от името и за сметка на доверителя в тежест на пълномощника било възникнало задължението да предаде на доверителя всичко, което бил получил в изпълнение на поръчката. В случая по делото не били ангажирани, респективно събрани доказателства, нито били релевирани насрещни твърдения получената от Н. П. Я. при продажбата сума от 5553 .00 лева, равняваща се на притежаваната от Д. Р. П. квота в съсобствеността на недвижимия имот‑1/6 идеална част, да е била отчетена чрез превеждането или предаването на П.. Затова и при съблюдаване на неблагоприятните последици на доказателствената тежест, въззивният съд приемал недоказаното обстоятелство за неосъществило се в обективната действителност-аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК. Поради това, въззивният съдебен състав намирал, че били установени всички материални предпоставки за уважаване на иска по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, поради което същият като основателен следвало да бъде уважен в пълен размер. Неоснователно било наведеното от Н. П. Я. възражение, че дори да се приемело за извършено по извънбанков път плащане на сумата от 29 820.00 лева, то същото като осъществено в нарушение на забраната, установена в чл. 3, ал. 1 о т З О П Б , влечало нищожност на договора за покупко-продажба от 10.11.2014 година. На първо място посоченото възражение било голословно, тъй като твърдения за извънбанково плащане на посочената сума не били въвеждани в процеса на доказване по делото. На следващо място, както било в е ч е изяснено , нарушението на разпоредбата на ЗОПБ не влияело върху редовността на извършеното плащане. Същевременно, договорът за покупко-продажба според правната си природа бил консенсуален договор, за чиято валидност били необходими и достатъчни само съвпадащи волеизявления на двете насрещни страни по сделката. Затова не само начина, бил то и в нарушение на ЗОПБ, но и самото извършване на фактическото действие по заплащане на уговорената продажна цена не се отразявало на действителността на облигационната връзка. При тези съображения и поради съвпадение на 6 правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора, въззивната жалба на Н. П. Я. била неоснователна и следвало да бъде оставена без уважения, а първоинстанционното решение-потвърдено.