Акт от 28.01.2010, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

190

Година

17.11.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

10.17

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Анелия Х. Янчева

ВАСКА ХАЛАЧЕВА

ЙОРДАНКА ЯНКОВА

Прокурор: като разгледа докладваното от

Васка Динкова Халачева

Въззивно гражданско дело номер

20085100500234 по описа за

2008 година

На основание §2, ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г., настоящото производство продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г. /отм./.

С решение №77/ 29.07.2008 г., постановено по гр.д. № 254/2008 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлилпредявения от Х. М. К., с ЕГН ********** и А. И. К., с ЕГН **********, и двамата с адрес за призоваване: гр. Кърджали, бул.”Беломорски”, бл.”Арда”, вх.Б, ап.19, срещу М. К. Н. и Т. Х. Н., и двамата от гр. Кърджали, ул.”Лиляна Димитрова” № 23, частичен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 1 000 лв., ведно със законната лихва за забава за периода от 22.10.2004 г. до окончателното й изплащане, която сума от 1000 лв. представлява част от общата сума на извършени от Х. М. К. и А. И. К., строително-ремонтни дейности на стойност 15 980 лв. в апартамент № 112, находящ се в гр. Кърджали, ул.”Металург” , бл. “Младост” № 1, вх. Д, ет.6, собственост на М. К. Н. и Т. Х. Н.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволните от решението, изцяло, ищци в първоинстанционното производство, Х. и А. К., въззивна жалба. В жалбата се твърди,че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон ,и е необосновано. Изтъкват се съображения , че изводите на съда за неоснователност и недоказаност на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, били неправилни и се опровергавали от събраните по делото доказателства. Съдът достигнал до този неправилен извод без да съобрази показанията на св. Узунов и св. Панчев. Неправилно първоинстанционния съд приел, че ремонтът бил извършен със средства, предоставени на ищците от ответниците, тъй като в подкрепа на тази теза нямало представено нито едно писмено доказателство. Също така нямало доказателства и за доходите, които М. и Т. К. са придобили по времето на престоя им Израел, за да се твърди, че те са разполагали със средства,които да предоставят за извършването на ремонта. Съдът неправилно бил приел, че ищците не разполагали със средства, с които да извършат ремонта, без да бил взел предвид, че самите ответници са заплатили на Х. К. сумата в размер на 80 000 лева, представляваща стойността на имота, който първият ищец им бил продал . Последното било видно от приложен по делото нотариален акт. Твърди се ,че тази сума значително надвишавала сумата, която ищците били изразходили за ремонта на процесния апартамент. С оглед на така изложеното, жалбодателите молят настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение,вместо което постанови друго по съществото на спора ,с което уважи исковата претенция така както е предявена . Жалбодателите претендират разноски.

В съдебно заседание жалбодателите Х. М. К. и А. И. К.,чрез процесуалния си представител ,поддържат въззивната жалба.

В съдебно заседание,ответниците по жалбата ,М. К. Н. и Т. Х. Н., чрез процесуалния си представител оспорват въззивна жалба.

Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба, прие за установено следното :

Жалбата като подадена в срок и от лица,имащи интерес от това, е допустима , поради което следва да бъде разгледана по същество.

Пред компетентния, първоинстанционен Кърджалийски районен съд,е бил поставен за разглеждане иск с правно основание чл.59 от ЗЗД . С предявения иск ищците целят да бъдат осъдени ответниците да им заплатят сумата от 1 000 лв., предявена като част от сумата 15 980 лв.,съставляваща стойност на извършен от ищците цялостен ремонт в жилище,собственост на ответниците,и с която сума последните са се обогатили за сметка на ищците.

В аспекта на това безспорно е установено в производството ,че ищецът Х. М. К. е син от ответниците М. и Т. Н.,а ищцата А. И. К. е съпруга на ищеца К. и снаха на ответниците . Безспорно е и обстоятелството,че жилището ,в което е извършен посочения в исковата молба ,цялостен ремонт ,находящо се в гр. Кърджали, ул. “Металург”,бл. “Младост” № 1,вх. “Д” ,ет.6 , ап.112, е собственост на ответниците. В производството ,от изготвеното и прието заключение по назначената на стадия на първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза,е установено безспорно, че стойността на извършения цялостен ремонт в спорния имот възлиза на 7 390.79 лв. ,и че със същата стойност се е увеличила стойността му. Не е спорно в производството ,и че цялостният ремонт е извършен и заплатен от ищците, в периода от м. януари 2004 г. и до връщането на ответниците от тяхното пребиваване и работа в чужбина, или до м. април 2004 г. Безспорно е и знанието, и съгласието на ответниците за извършвания ремонт. Спорно в производството е само обстоятелството с чии средства ищците са заплатили извършения цялостен ремонт на стойност 7 390.79 лв. ,в жилището собственост на ответниците.

В този аспект съдът обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства,доколкото нови такива пред настоящата инстанция не бяха ангажирани. И настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд , че от трудова дейност като еднолични търговци , ищците ,видно от приложените по делото данъчни декларации / за ЕТ А. К. с наименование “ Миро” за 2001,2002 г.,2003 г.; за ЕТ Х. К. с наименование “ Еделвайс” за 1999 г.,2000 г.,2001 и 2002 г.,респ. за физическите лица А. К. за 2001 г.,2002 г. и 2003 г. и Х. К. за 2000 г.,2001 г.,2002 г. и 2003 г. и като наемодател/, са реализирали финансови резултати в общ размер за четирите години от 11 105 лв. , която сума определено не им дават възможност да се издържат с тези пари и въз основа на тях да извършат и посочения цялостен ремонт. Иде реч за тричленно семейство с доход на месец 231.35 лв.,или това е месечен доход към социалния минимум. За сравнение размерът на минималната работна заплата за страната за 2002 г. , е в размер на 100 лв. ,за 2003 г. е в размер на 110 лв.

Ищците изтъкват като друг източник на средствата ,с които са направили цялостния ремонт,получен паричен заем от св. Чолаков в размер на 15 000 лв. Следва да бъде посочено и от настоящата инстанция,че при изричната забрана на разпоредбата на чл.133, б.”в” от ГПК /отм./, това твърдение остана недоказано. Това е така защото цитираната разпоредба не допуща кредитирането на свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 1 000 лв. ,доколкото не са налице родствени връзки между свидетелят и ищците, които родствени връзки да игнорират тази забрана. В аспекта на изложеното съдът обсъди и цитираните във въззивната жалба показания на св. Узунов и св. Панчев. От прочита на същите съдът установи и кредитира само обстоятелството,че за извършвания ремонт ответниците са знаели и не са се противопоставяли на същия, както и обстоятелството , че ищецът се нуждаел от средства ,които смятал да си осигури и си осигурил от приятел под формата на заем. Тези свидетелски показания обаче не установяват нито размера на средствата получени в заем ,нито от кого са получени те ,нито начина и формата, под която са получени.

Неоснователен се явява и доводът залегнал във възивната жалба ,че ищците разполагали с необходимите средства, и същите те получили в резултат на извършена продажба на техен недвижим обект,съставляващ търговски обект. Действително по делото е представено заверено копие от нотариален акт № 131 , т.І, рег. № 2984, н.д. № 224/04 г. на Нотариус с рег. № 251 на НК,от прочита на който се установява, че на 28.05.2004 г. ищецът Х. К. е прехвърлил на ответницата Т. Н. , търговски обект на стойност 70 7000 лв. Доколкото по делото не се спори ,че така претендираният цялостен ремонт е бил извършен в периода м. януари 2004 г. до връщането на ответниците от тяхното пребиваване и работа в чужбина, или до април 2004 г. , то така получените от ищците суми се явяват получени след завършването на ремонта,поради което не може да се приеме,че същите са били както твърдят ищците необходимите средства за извършването му.

Във възивната жалба се прави още един довод ,който следва да бъде обсъден от настоящата инстанция. Ищците ,жалбодатели в това производство, твърдят, че ответниците не са доказали , че са разполагали със средства, които да предоставят на ищците за извършвания от тях цялостен ремонт на процесното жилище. Установено е в производството ,че ответниците са живели и работи извън страната ,в частност в Израел повече от 10 години. Че в този период са реализирали доходи,които изпращали на сина си,ищецът Х. К. в България. В този аспект съдът обсъди и кредитира, и направените от ищеца Х. К. в съдебното заседание ,проведено на 05.032005 г. пред първоинстанционния съд при първото разглеждане на делото,признания ,че получените от родителите му пари той на свое име внасял по свои сметки в банка в гр. Кърджали,и като си дошли родителите му той им ги върнал. Това признание се подкрепя и от представените по делото извлечения от банкови сметки и мемориални ордери, издадени от “Булбанк” АД,клон Кърджали . Последните също установяват обстоятелството ,че ищецът Х. К. е прехвърлил средствата на ответниците на 09.04.2004 г. ,като средствата са във валута и в големи размери /77 756.80 USD; 19 679.07 USD ; 26 073.85 USD и др. /. В своята съвкупност тези доказателства установяват и обстоятелството,че ответниците са реализирали през процесния период високи доходи и нещо повече тези доходи са били изцяло на разположение на ищеца К.

От изложеното се налага изводът, че първоинстанционният съд като е достигнал до извода,че ищците в производството не установяват ,че в резултат на извършеното със собствени средства плащане на направения в процесния имот, цялостен ремонт , са се обеднили, а оттук и че без основание е настъпило имуществено разместване, довело до обогатяване на ответниците, под формата на спестените им разходи за извършените ремонтни дейности,е постановил едно правилно решение ,което следва да бъде оставено в сила .

И при този изход на делото не се следват разноски на ответниците по жалбата,доколкото такова изрично искане в производството не е направено.

Водим от изложеното,съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77 / 29.07.2008 г.,постановено по гр.д. № 254/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението на основание чл.218 а,ал.1,б.”а”,предл.ІІІ от ГПК /отм./, не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.

2.