Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 12.01.2026, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 667/2024
Вид
Решение № 5
Подписан
12.01.2026
В сила
12.02.2026
Състав
Никола Петров Римпопов

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Свищов, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20244150100667 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Ищците А. Й. Н. и В. Й. Н. твърдят, че са наследници на Й. М. Н., бивш жител на село ****, починал на 22.02.1998 година, а ответникът А. М. Н. и Й.

М. Н. са братя. Заявяват, че през 1969 година М. Й. Н. прехвърлил с предварителен договор на двамата си сина -Й. М. Н. и А. М. Н. правото на собственост върху Парцела IV в кв. 55 по стария план на село ****, общ.

Свищов. Същата година с нарочна Декларация от 06.11.1969 година, учредил на същите право да построят жилищна сграда - къща близнак, на два етажа.

Навежда твърдение, че със съдебна делба от 12.06.1974 година по гр.д. № 455/1974 година по описа на Районен съд Свищов, била извършена делба на поземления имот и на новопостроената сграда, като в дял на ответника А. М.

Н. било дадено и той станал индивидуален собственик на 1/2 ид.част от Дворно място, цялото от 1806 в.метра, съставляващо Парцел IV в кв. 55 по плана на село ****, общ. Свищов. В дял на наследодателя на ищците била дадена другата половина от дворното място и реално - източната част от жилището близнак. Твърди се, че след като извършили делбата на жилищната сграда, било извършено и разпределение на правото върху неделимия терен, като на ответника бил поставен в дял западния близнак и той взел за ползване западната част от поземления имот. На неговия брат - Й. М. Н. била определена за ползване източната част. Сочи се, че единственият вход за преминаване на обитателите от към улица „Главна“, е бил от севеР.падния ъгъл на парцела, защото северната страна от към тази улица имала денивелация, при която улицата била над нивото на терена и цялото протежение на границата от към тази улица, била застроена с лятната кухня на Й. М. Н. от изток и гаража на А. М. Н. - от запад. Посочва се, че от южната граница на поземления имот по план имало предвидена улица, която не е 1 изпълнена и представлява общинска мера. Освен това по протежение на цялата южна регулационна линия ищците построили стопанските си постройки. Твърди се, че когато са си разпределяли ползването на дворното място, било уговорено Й. Н. да преминава от улица „Главна“, до неговата източна част от парцела по пътека с ширина 1 метър, оформена в северната му част между жилищната сграда и гаража на ответника. Като за компенсация за тази площ, на А. М. Н. му била определена за ползване по-голяма площ в южната част на терена. Уточняват, че терените, ползвани от тях били заградени с трайна ограда, която била налице и към настоящия момент.

Посочено е, че от 1974 година до смъртта си през 1998 година Й. М. Н. и семейството му обитавали посочения имот и ползвали дворното място по описания начин, влизайки в имота си през единствената порта от към улица „Главна“, намираща се в севеР.падния ъгъл на терена. След смъртта му през 1998 година, този вход и това разпределение на двора продължило да се ползва от ищците, в качеството им на наследниците на Й. М. Н. и семействата им и от майка им Р. Матеева Н.а. Излагат, че през 2024 година ищците били признати за собственици по наследство и давност на по ¼ -т от УПИ VI-784 в кв. 78 по плана на село **** и съответно на първия и втория жилищни етажи.

През лятото на 2023 година отношенията между тях и ответника се влошили.

Твърди се, че ответникът заявил, че обитателите на източната част на близнака няма повече да преминават през неговото място и затова го преградил, като извикал работници и поставил метални платна между жилищната сграда и постройките в северната част на имота от към улица „Главна“. По този начин на ищците им била отнета възможността да достигат до жилищата си и до ползваната от тях част от имота, защото единствения вход за поземления имот бил този от улица „Главна“. Наложило се да влизат в имота си през този на съседите от изток. Акцентира се, че с описаните действия от страна на ответника, същият е заградил единствения вход от към улица „Главна“ и по този начин ограничил достъпа на обитателите на източния близнак да достигнат до входа на жилищата си, респ. до определената им площ за ползване от общия терен. Поддържа се в исковата молба, че тези действия са лишени от правно основание и пречат на ищците, като собственици на източния близнак, свободно да достигнат до своите жилища и да ползват имота си. Молят да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните си действия, с които препятства достъпа на ищците до жилищата си, находящи се в източния близнак, построен в УПИ VI-784 в кв.78 по плана на с.****, общ. Свищов и до ползваната от тях източна част на дворното място, като осигури свободен достъп до двете жилища от източния близнак и източната част на двора, като премахне за своя сметка изграденото метално заграждение в северната част на поземления имот, ситуирано между жилищната сграда и постройките в същата северна част от към улица „Главна“. Претендират разноски. В хода на устните състезания вземат становище, чрез процесуалният си представител, иска да бъде уважен изцяло и да се присъдят сторените разноски. В писмени бележки излага подробни съображения за основателност на иска – коментира собствеността на имота, фактическото състояние на ползването на същия имот и факти и обстоятелства, които ангажира от разпитите на свидетелите, както и изводите на вещото лице, изготвило експертизата. Акцентира върху това, че при разпределение на ползването на всеки от съсобствениците да си служи с 2 целия имот, съобразно притежаваната от него идеална част, се трансформира в право да си служи с реална част на този имот.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. М. Н., чрез адв. С. Т. - ВТАК с който взема становище за допустимост, но неоснователност на иска. Признава, че заедно с ищците обитават два съседни имота, източна и западна част от ИМОТ VI- 784, кв. 78 по новия план на с.

****, и западна и източна част от двуетажна жилищна сграда – близнак, с административни адрес с. ****, ****************, образувани по силата на влязло в сила Определение, Протокол от 12.06.1974г., постановен по гр.д. № 455/1974 г. по описа на Районен съд – Свищов. Не спори, че ищците са наследници на Й. М. Н., както и че последният е негов брат – двамата са синове на М. Й. М.. Ответникът оспорва твърдението, че единственият вход за преминаване на обитателите от към ул. „Главна“ е от севеР.падния ъгъл на парцела. Излага, че само и единствено за него е входа от ул. „Главна“ към неговия имот, обозначен с № 50. Това било ясно видимо и публично известен факт в с.****, обл.В.Търново. Изнася, че цялото протежение на северната граница на имотите, т.е. по ул. „Главна“ на имота , ползван от ищците, не е изцяло застроена, като ищците имали в североизточната част на имота си свободен достъп до него, чрез независим, отделен и достатъчен по размери вход от ул. „Главна“, с изградена и свободно функционираща отделна метална врата, с поставен от преди десетки години от кметството на с.**** номер на тази врата, изработен по стандартна форма и размери, на тъмносин цвят, с бели на цвят цифри, с изрично изписан номер „52“ , както е посочен номера в титулната част на исковата молба от ищците А. Иозов Н. и В. Й. Н.. Оспорва, че цялото протежение на границата към тази улица била застроена с лятна кухня на Й. М. Н., и твърди, че лятната кухня Й. Н. била изцяло на граница с ул. „Главна“ , но не до края и не преграждала изцяло докрай северната граница на имота на ищците с тази улица. Сочи, че от южната страна на имотите на страните реално съществувала улица, а не мера, от което следвало че имало път, макар и не асфалтиран. Оспорва да има стопански постройки, построени от ищците или от него. Твърди, че на север от посочената южна граница, от границата на повече от 10 метра на север, се намирала овощната градина на ищците, със засадени млади овощни дървета, като земята между дърветата, които не били гъсто засадени, се обработвала от ищците. Твърди, че южна граница на имота била оградена с прозирна ограда / телена мрежа /, като в източната част на тази южна ограда на ищците имало широка врата, изработена от метална рамка с две разпънки и метална мрежа. Счита, че това е директен не възпрепятстван от никого и от нищо втори вход към имота на ищците от юг. Твърди, че няма никакви пречки и никой не пречи на ищците, като собственици на източния близнак, свободно да достигат до своите жилища и да ползват имота си като сгради и земя, чрез явните и публично известни входове от север и от юг. Твърди, че входа към имота от запад е само и единствено негов, врата към входа е само към неговата половина от имота, към входа на неговия гараж и неговата западна част от двуетажната жилищна сграда - близнак, изработена е от него, изцяло с негови и на семейството му парични средства и материали. Това изцяло се отнасяло и до построената масивна подпорна стена, представляваща северна граница на имота на 3 ответника с ул. „Главна “. Изразява, че никога не е давал съгласие по установения от закона ред на никого, включително и на ищците, да преминават през неговата част от имота през тази негова западна входна врата.

Навежда, че на границата изток - запад, между гаража на ответника и жилищната сграда близнак, изцяло между южната стена на гаража и северната стена на двуетажната жилищна сграда - близнак, ищците без неговото съгласие са изградили плътна бетонна ограда. Поради наклона на терена, от запад на неговия имот, на изток към имота на ищците, при валежи от дъжд поради тази бетонна преградна стена се образува голям и дълбок водосбор, и всеки път бил принуден с помпа да източва водата, за да не прониква водата в основите на неговия гараж и основите на сградата близнак. Посочва, че двете половини на имота ясно и точно са разделени на две с прозирна ограда от север на юг, започваща от южната стена на двуетажната жилищна сграда близнак. В началото на разделителната ограда, до самата жилищна сграда ответникът е изградил със собствени средства метална врата, за да има свободен достъп до единствения общ кладенец за вода в имота, изграден в близост до разделителната ограда, но намиращ се в половината на ищците.

Твърди се, че към настоящия момент тази врата е заварена от ищците, не може да се ползва според предназначението й и достъпа на ответника и семейството му до кладенеца и ползването на вода изцяло е ограничен от ищците. Моли съда да отхвърли иска изцяло като неоснователен. Претендира разноски.

Представя писмена защита с изложени доводи за неоснователност на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Приложено по делото е копие на Предварителен договор от 06.11.1969г., от който е видно че М. Й. Н. продал на Й. М. Н. и А. М. Н. собствения си недвижим имот – дворно място от около 1800 кв.м. – парцел IV201 в кв. 55, ведно с намиращата се в него къща и лятна кухня в с.**** с посочени в договора граници.

Видно от приложената по делото Декларация, на същата дата – 06.11.1969г. М. Й. Н. разрешил на Й. М. Н. и А. М. Н. да построят със свои материали и средства къща на два етажа – близнак в парцела IV-201 в кв. 55 по плана на с.****, който парцел е прехвърлил с предварителен договор от 06.11.1969г.

От Приложения съдебен протокол от 12.06.1974г. на РС-Свищов, както и от приложеното гражданско дело 455/1974г. е видно, че в дял на А. М. Н. е определен ½ идеална част от дворно място 1806 кв.метра, съставляващо парцел IV-201 в кв. 55 по плана на с.**** и западната част от жилището близнак на два етажа, построена върху 70 кв.метра състояща се – първия етаж от стая и мазе и втори етаж от три стаи. Също така в дял на Й. М. Н. е определен ½ идеална част от дворно място 1806 кв.метра, съставляващо парцел IV-201 в кв. 55 по плана на с.**** и източната част от жилището 4 близнак на два етажа, построена върху 70 кв.метра състояща се – първия етаж от стая и мазе и втори етаж от три стаи.