Решение № 1036 от 27.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. Пловдив, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Недялка Свиркова Петкова

Николай Стоянов като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20265300501793 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалба от Б. П. Ш., ЕГН **********; длъжник по изпълнително дело № 20238250400573 по описа на ЧСИ Горчев с рег. № 825, район на действие – ПОС; против действия на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, както следва:

1/ насрочване на публична продан на недвижим имот, който длъжникът счита за несеквестируем на основание чл. 444 т. 7 от ГПК, представляващ СОС с идентификатор 56784,540,805,2,21, находящ се в гр. ***,;

2/ разпореждане на ЧСИ, постановено на 13,07,2026 г. по посоченото изпълнително дело, с което се оставя без уважение искането на длъжника по реда на чл. 443 от ГПК за замяна обекта на изпълнение, като бъде преустановено принудителното изпълнение срещу посочения по-горе недвижим имот и същото да бъде насочено срещу притежавания от него имот, находящ се в с. П., Община С..

Жалбоподателят твърди, че е индивидуален собственик на описания погоре недвижим имот – жилище, както и че притежава 1/2 ид. част от друг имот – дворно място с жилищна сграда, находящ се в с. П., Община С.. Последно 1 посочения имот бил съсобствен между длъжника и неговия брат и ползването му не е разпределено, а и няма обособена част от имота, която да задоволи жилищната нужда на длъжника и неговото семейство. Счита, че притежаването на идеална част от жилищен имот не може да се приравни на „друго жилище“ по см. на чл.

444 т. 7 от ГПК, поради което собствения му апартамент в гр. Пловдив представлява единственото му жилище и се ползва от защитата на посочената разпоредба. Длъжникът твърди още, че е предложил по реда на чл. 443 от ГПК принудителното изпълнение да бъде насочено срещу имота му в с. П., но с обжалваното разпореждане искането му незаконосъобразно е оставено без уважение.

Въз основа на изложеното от съда се иска да отмени обжалваните действия на съдебния изпълнител по насочване принудителното изпълнение срещу описания недвижим имот в гр. Пловдив (изразяващи се в насрочване на публична продан на същия), както и да отмени обжалваното разпореждане, с което се оставя без уважение искането на длъжника по чл. 443 от ГПК за замяна обекта на изпълнение. Предявяват се доказателствени искания.

Предявява се и искане като обезпечение на жалбата да се постанови спиране на принудителното изпълнение по отношение на процесния недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор 56784,540,805,2,21, до приключване на производството по същата.

Взискателят в изпълнителното производство – „АГРОЗАЩИТА“ ООД, ЕИК 115894468; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето й.

Съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна като сочи, че притежаваните от длъжника права върху идеална част от втори жилищен имот в с.

П., Община С., както и върху трети такъв – в с. Ж., Община Б., обосновава извода за секвестируемост на жилището му гр. Пловдив. Счита също, че насочване на изпълнението срещу имота в с. П., Община Пловдив, върху който След преценка на доказателствата по делото във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Видно от материалите по приложеното (в електронно копие) изпълнително дело, то е образувано по молба от 10,07,2023 г., предявена от „АГРОЗАЩИТА“ ООД, ЕИК 115894468; и приложени към нея Заповед № 4516/04,072023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист от 06,07,2023 г., издадени по ч. гр. д. № 9789/2023 г. на РС 2

Пловдив. Предмет на изпълнение са парични вземания срещу солидарни длъжници: „Ш. АГРО“ ЕООД, ЕИК: 201388732; и Б. П. Ш., ЕГН **********. По искане на взискателя изпълнението е насочено срещу недвижими имоти на длъжниците, върху които са наложени възбрани. В производството като взискател е присъединен и „КООПЕРАЦИЯ СИМИД 1000“.

Конкретно за длъжника-жалбоподател:

Не се спори, че длъжникът – физическо лице е индивидуален собственик на недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор 56784,540,805,2,21, находящ се в гр. ***. Не се спори, че същият притежава и в режим на СИО 1/2 идеална част от друг жилищен имот – дворно място с построени в него жилищна сграда, стопанска сграда и гараж, находящ се в с. П., Община С.. От приложените по изпълнителното дело справки се установява, че длъжникът притежава и 1/2 идеална част от дворно място с построени в него жилищна сграда и стопанска сграда, находяща се в с. Ж., Община Б..

Принудителното изпълнение е насочено срещу първият от трите недвижими имота – жилището в гр. Пловдив, като е извършен опис на същото (протокол от 29,05,2026 г.) и е насрочена публична продан на имота, която да се проведе в периода 04,07,2026 г. – 04,08,2026 г. Не се спори, че върху същият е учредена ипотека в полза на присъединения взискател „КООПЕРАЦИЯ СИМИД 1000“.

С молба от 02,07,2026 г. длъжникът е предявил искане по реда на чл. 443 от ГПК, с която е предявил възражение за несеквестируемост на процесното жилище в гр. Пловдив и е поиска принудителното изпълнение да бъде насочено срещу друг обект - недвижимият му имот в с. П.. С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е оставил искането без уважение като неоснователно.

Съдът споделя извода на съдебния изпълнител по следните съображения:

1/ Относно възражението за несеквестируемост:

Разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД въвежда правилото, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Всеки един от кредиторите има право и възможност да избира върху кое от имуществената на длъжника да насочи изпълнението. Кредиторът не е задължен да събере вземането си само от предоставеното като обезпечение имущество, а може да насочи изпълнението и към друго принадлежащо на длъжника такова. Затова всяко едно разпореждане с част от имуществото на 3 длъжника или обременяването на същото с тежести уврежда кредиторите, тъй като намалява обема на предоставеното им от закона общо обезпечение на техните вземания.

Тази възможност на кредитора (взискателя) е ограничена от нормата на чл. 444 от ГПК, въвеждаща забрана за осребряване на определени имущества на длъжника. Целта й е да се гарантира, че принудата върху длъжника ще се осъществи в такива рамки, че да не се застраши съществуването му и възможността той и семейството му да преживява нормално за в бъдеще. Според разпоредбата на чл. 444 т. 7 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника – физическо лице, когато нито той, нито друг от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Наличието на предпоставките за приложимост на несеквестируемостта, се преценяват към момента на налагане на възбраната, както и към последващия момент, в който се пристъпва към изпълнение.

За приложението на чл. 444 т. 7 от ГПК няма значение кое жилище длъжникът фактически обитава. Условието, при което жилището се ползва от закрилата на несеквестируемостта, е то да е единствено за длъжника и за членовете на семейството му, с които живее. Съгласно трайно установената съдебна практика, (вкл. и такава със задължителен характер), когато наред с жилището, срещу което е насочено изпълнението, длъжникът притежава право на собственост и върху идеални части друг жилищен имот, следва да се приеме, че той притежава „друго жилище“ по см. на чл. 444 т. 7 от ГПК. В случая, както се посочи, длъжникът притежава, наред с процесното жилище, и права в идеални части върху още два жилищни имота – в с. П. и в с. Ж.. Следователно твърдението, че продаваното жилище е единствено за семейството му, е неоснователно. Не е необходимо събиране на поисканите с жалбата доказателства относно наличието на обособена част, съответстваща на притежаваните от семейството на длъжника идеални части в имота в с. П. и относно евентуалната възможност за обособяване на самостоятелен жилищен обект за длъжника в съсобствената жилищна сграда в същия, тъй като тези обстоятелства са неотносими към спора.

Изложеното обосновава извод за неоснователност на жалбата срещу насочване принудителното изпълнение (чрез насрочване на публична продан) срещу имот, представляващ СОС с идентификатор 56784,540,805,2,21, находящ се в гр. ***, поради което същата ще се остави без уважение.

2/ Относно искането по чл. 443 от ГПК:

4

Разпоредбата на чл. 443 от ГПК предвижда възможност за длъжника да предложи изпълнението да бъде насочено върху друг имот, като предоставя на съдебния изпълнител преценка дали предложения от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя – като предпоставка за уважаване искането на длъжника.

Извършваната от съдебния изпълнител преценка е за целесъобразност и зависи най-вече от становището на взискателя(така: Решение № 209/15,12,2020 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2020 г., III г. о., ГК), който в случая не се е съгласил с предложения от длъжника начин на изпълнение. Независимо от това, съдебният изпълнител е изложил и съображения в подкрепа на становището си за неоснователност на искането, които настоящата инстанция споделя. Длъжникът притежава 1/2 идеална част от посочения имот, и то в режим на СИО (поради което предмет на осребряване би могло да бъде 1/4 ид. част от имота), което ограничава възможностите за удовлетворяване на взискателя. Отделно от това, върху същия (видно от извършените от съдебния изпълнител справки за вписванията) са вписани възбрани не само в полза на първоначалния и присъединения взискател в това производство, но и в полза на кредитори – трети за изпълнението лица, чийто права ще следва да бъдат съобразени при евентуалното разпределение на получената от този имот сума.

Поради изложеното обжалваното разпореждане съдът приема за законосъобразно, затова жалбата срещу него следва да се остави без уважение.

С оглед извода за неоснователност на жалбата, неоснователно е и обезпечителното искане за спиране на принудителното изпълнение по отношение на процесния недвижим имот и същото ще се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от Б. П. Ш., ЕГН **********; длъжник по изпълнително дело № 20238250400573 по описа на ЧСИ Горчев с рег.

№ 825, район на действие – ПОС; против действия на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, както следва:

1/ Насочване на принудителното изпълнение по посоченото дело (чрез насрочване на публична продан) срещу недвижим имот, който длъжникът счита за несеквестируем на основание чл. 444 т. 7 от ГПК, представляващ СОС с 5 идентификатор 56784,540,805,2,21, на-ходящ се в гр. ***.

2/ разпореждане на ЧСИ, постановено на 13,07,2026 г. по посоченото изпълнително дело, с което се оставя без уважение ис-кането на длъжника по реда на чл. 443 от ГПК за замяна обекта на изпълнение, като бъде преустановено принудителното изпълнение срещу посочения по-горе недвижим имот и същото да бъде насо-чено срещу притежавания от него имот, находящ се в с. П., Община С..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеното по реда на чл. 238 от ГПК искане за спиране на принудителното изпълнение по отношение на недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор 56784,540,805,2,21, до приключване на производството по жалбата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6