Решение № 184 от 23.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. София, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001001230 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на «БДЖ – Товарни превози»ЕООД, чрез старши юрисконсулт Л. Д. насочена против Решение № 261175/26.07.2021 г., постановено по т.д. № 2492/2020 г. по описа на СГС, ТО, с което са отхвърлени предявените при условието на обективно съединяване от дружеството въззивник против «НЦЛ НЕО Карго логистик»ООД осъдителни искове с правно основание чл.79 от Закона за железопътния транспорт /ЗЖТ/, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати общо сумата от 120 039,12 лв., от която: 1/ превозна цена/превозно възнаграждение на стойност 99 646.03 лв., за извършен железопътен превоз на товари на 05.12.2019 г., 08.12.2019 г., 09.12.2019 г. и 10.12.2019 г., съгласно опис - сметка № 12 217/19 31192 от 11.12.2019 г. на стойност 10 876.37 лв.; опис - сметка № 12 217/19 31193 от 11.12.2019 г. на стойност 13 767.13 лв.; опис - сметка № 12 217/19 31195 от 11.12.2019 г. на стойност 24 757.01 лв.; опис - сметка № 12 217/19 31196 от 11.12.2019 г. на 25 627.37 лв. и опис - сметка № 12 217/19 31197 от 11.12.2019 г. на стойност 24 618.15 лв.; 2/ добавъчни такси на обща стойност 10 173.75 лв., съгласно опис - сметка № 11 217/1931257 от 12.12.2019 г. за сумата от 420.50 лв., опис - сметка № 11 217/19 31369 от 16.12.2019 г. за сумата от 600.25 лв., опис – сметка № 12 217/19 31195 от 11.12.2019 г. за сумата от 3 051.00 лв., опис - сметка№ 12 217/19 31196 от 11.12.2019 г. за сумата от 3 051.00 лв. и опис – сметка № 12 217/19 31197 от 11.12.2019 г. за сумата от 3 051.00 лв, както и законна лихва в размер на 10 219,34 лв. за забавеното плащане на горните задължения за период на забава 17.01.2020 г. -16.12.2020 г.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон – ЗЗД, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства и недопускане на своевременно заявени доказателствени искания, касаещи изясняване на релевантен за спора въпрос, както и за необоснованост, неизпълнение от 1 страна на първоинстанционния съд на задълженията му по чл.185 ГПК да даде указания на въззивника относно представяне на част от писмените доказателства по делото в съответствие с изискването на процесуалния закон. В резултат на изброените обжалваното решение било и немотивирано.

Като правен резултат от развитите подробни доводи в подкрепа на посочените оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение и по съществото на спора уважаване на предявените искове.

Насрещната страна не е взела становище по въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „БДЖ – Товарни превози“ЕООД против «НЦЛ НЕО Карго логистик»ООД.

В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че страните са били обвързани от Договор №217/2019 г., сключен на 04.12.2018 г., допълнен с Анекс № 1/14.12.2019 г., Анекс № 2/12.04.2019 г., Анекс № 2/04.08.2019 г. и Анекс № 3/20.09.2019 г .

По силата на това правоотношение ищцовото дружество, в качеството на превозвач, се задължило да извършва по възлагане на ответника железопътен превоз на товари, както и да предоставя допълнителни услуги във връзка с превоза, съобразно действащи тарифи.

Страните се уговорили също дължимите се от ответника превозни разноски, включващи превозно възнаграждение и добавъчни такси, да се заплащат централно, след осъществяване на превоза, въз основа на вписани в товарителниците кодове за превози на внос, износ и транзитни превози, като ищецът издава ежемесечно фактури за дължимите превозни цени и добавъчни такси. Съответно - клиентът бил длъжен да заплати всяка една фактула в 30 – дневен срок от датата на изпращането й на електронната му поща.

Твърдяло се е, че ищецът изпълнил изцяло задълженията си по посоченото договорно правоотношение, като за периода 05.12.2019 г. – 12.12.2019 г. осъществил всеки един от възложените му от ответника железопътни превози на товари по релациите - отправна гара Димитровград юг - получаваща гара Драгоман граница; отправна гара Драгоман граница – получаваща гара Разделна; отправна гара Драгоман граница – получаваща гара Димитровград – юг; отправна гара Разделна – получаваща гара Драгоман граница.

За всеки от превозите бил съставен опис – сметка, съдържаща номера на товарителницата, датата на издаването й, номер на вагон, голямо тонажен контейнер, вид товар, отправна и получаваща гара, тегло на товара, превозна цена, блок влак цена, добавъчни такси и обща сума.

За извършените в посочения период превози била издадена обща фактура № 8000048071/17.12.2019 г. на стойност 109 819,78 лв. за дължимото превозно възнаграждение от 99 646.03 лв. и добавъчни такси на обща стойност 10 173.75 лв., която била изпратена на ответника на 18.12.2019 г. на посочения от него електронен адрес.

Последният обаче не заплатил услугите в уговорения 30 –дневен срок, което неизпълнение продължило и след нарочно отправена покана.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочените във фактурата суми, ведно с лихвата за забава, считано от 17.01.2020 г. до 16.12.2020 г.

Ответникът не е подал отговор по исковата молба и не е изпратил представител в единственото проведено по делото пред СГС открито съдебно заседание.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – 2 предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в уважителната му част.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от фактическа и правна страна следното:

Установява се от ангажираните писмени доказателства пред първоинстанционния съд, че страните по делото са били обвързани от договор № 217/14.12.2018 г., чийто предмет е превози на контейнери и конвенционални пратки с блок-влакове, съставени от частни вагони, вагони, собственост на чужди железопътни предприятия и/или БДЖ вагони.

Договорът съдържа регламентация на условията на извършване на превозите, както и изчисляване и заплащане на превозните цени, други общи условия, отговорности и санкции.

Изрично е уговорено /чл.2.3.1/, че всеки вагон или контейнер се предава за превоз с отделна товарителница, като при преводи с блок-влакове или групи вагони се съставят описи на вагоните. Използват се товарителници обр. CIM за комбинирани превози /чл.2.3.2/.

След този основен договор страните са се обвързали и с три анекса – съответно от 14.12.2018 г., 12.04.2019 г. и 20.09.2019 г.

С оглед съдържанието на обсъдените писмени доказателства следва да се заключи, че същите установяват облигационната обвързаност на страните като по рамков договор за бъдещо осъществяване на железопътни превози, при уговорено привилегировано централно заплащане от изпращача в полза на превозвача за всеки един от отделно осъществените бъдещи превози.

Горният извод следва от обстоятелството, че специалният закон - Законът за железопътния транспорт, както и издадената по приложението на чл.62, ал.2 от същия Наредба № 44/10.10.2001 г. за превоз на товари с железопътен транспорт, от министъра на транспорта /обн.ДВ бр.92/26.10.2001 г., изм. и доп. ДВ бр.3/11.01.2011 г. и бр.76/30.09.2016 г./, установяват по императивен начин особени правила на договорите за железопътен превоз.

Съобразно последните – чл.60, ал.2 от ЗЖП договорът за превоз на товари следва са съдържа посочването на началната и крайната гара, вида на превоза и маршрута; количеството и вида на превозната услуга; наименованието на товародателя и товарополучателя; особените изисквания, предявени от изпращача; цените и условията за осъществяване на превоза; подписа и печата на превозвача и изпращача или на упълномощено от него лице; вкл. други условия, предвидени в нормативен акт или в международен договор, по който Република България е страна.

Следователно и доколкото обсъдените договор и анекси към него нямат посоченото съдържание, същите не могат да се разглеждат като договори за железопътен превоз по смисъла на ЗЖТ, а имат характера на общо, рамково съглашение за извършването на такива превози при преференциални за изпращача цени.

В хода на първоинстанционното производство от страна на ищеца-въззивник като писмени доказателства са ангажирани и фактура № 8000048071/17.12.2019 г., за която няма данни дали и кога е получена от „НЦЛ НЕО карго Логистик“ЕООД. Установено е единствено, че е изпратена на получателя по уговорения в рамковия договор начин.

Ангажирани са и опис-сметки към тази фактура – документи, за които се сочи, че са съставени от Е. И., без да е уточнено качеството на съставителя и върху които няма положени подпис и печат както на издателя, така и на клиента /като такъв е посочен ответника-въззиваем/.

Други доказателства в подкрепа на твърденията за договорната обвързаност на страните по делото, вкл. изпълнението – неизпълнението на задълженията на страните по 3 тези договори, не са ангажирани.

При гореустановеното въззивната инстанция приема, че следва да сподели крайният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените главен и акцесорен искове, по следните съображения:

При упражняване на установената от нормата на чл.379 ТЗ възможност с отделни закони да се уредят особени правила за отделните видове превози, обективното право е установило в нормите на специалния Закон за железопътния транспорт специалните правила относно договора за железопътен превоз/транспорт.

Така посоченият вид договори от една страна се подчиняват на общата уредба на договорите за превоз в Глава двадесет и шеста от ТЗ, а от друга – на разпоредбите от специалния закон, поради което и следва да се приеме, че същият се счита за сключен след като превозвачът приеме товара за превоз заедно с товарителницата, като датата на приемане на товара за превоз се установява с полагане на датния гаров печат на превозвача върху товарителницата /чл.80 ЗЖТ, чл.6, ал.1 от Наредбата/.

Отделно от посоченото според чл. 81, ал.1 и чл. 87, ал.1 ЗЖТ договорът за превоз на товари по железниците се доказва с товарителница, която се ползва с презумптивна доказателствена сила до доказване на противното, относно условията на превоза и получаването на товара.

Няма спор, че действителността на такъв договора не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата, поради което и предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79 ЗЖТ за заплащане на уговореното за извършен превоз възнаграждение би се явил основателен винаги, когато ищецът-превозвач установи при условието на пълно и главно доказване с всички допустими доказателствени средства наличието на договорно правоотношение по договор с посочения правен характер, изпълнение на своето задължение по същия за превозване на товара и предаване на документите, както и съдържанието на приложимите към правоотношението тарифи за определяне на превозното възнаграждение и допълнителните такси.