Определение № 147 от 21.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. София, 21.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503228 по описа за 2024 година

Производството пред САС се развива след постановяване на определение №4768/23.10.2024г. по ч.гр.д. №2633/2024г. на ВКС, с което е обезсилено определение №1352/03.06.2024г. по ч.гр.д. №1451/2024г. на САС и определение №5363/10.04.2024г. по ч.гр.д. №12624/2023г. на СГС. Със същия акт на ВКС е върната за ново разглеждане от друг въззивен състав частна жалба с вх. №15548/09.02.2024г., подадена на осн. чл. 413, ал.1 от ГПК. В мотивите на акта на ВКС е указано, че издадената от първоинстанционния съд ЕЗП по молба – формуляр А подлежи на обжалване в частта за разноските по реда на чл. 413,ал. от ГПК, която следва да се приложи по аналогия. Ето защо частната жалба неправилно е квалифицирана и разгледана като молба за изменение на акта в частта за разноските по чл. 248 от ГПК.

С частна жалба с вх. №15548/09.02.2024г., подадена от адв. Г. Г. се атакува определение №15047/12.12.2023г., в частта относно определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, като се претендира неговото увеличаване на 1 920 лв. Жалбоподателят възразява, че необосновано не е присъдено адвокатско възнаграждение в полза пълномощника на молителите в пълен размер. Счита, че в случая е налице едновременно субективно и обективно съединяване, поради което следва да се присъди такова по всеки отделен иск. Сочи съдебна практика в подкрепа на тезата си.

Развити са доводи и за процесуалния ред, по който следва да се разгледа настоящата жалба, а именно като такава по чл. 413 от ГПК, както и такива за приложението на Наредба №1/09.07.2004г. и конкретно установените в нея минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Препис от ЧЖ е връчен на пълномощник на „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ (Ryanair DAC), регистрирано в Ирландия, който е подал отговор на същата. Изложени са доводи за недопустимост на същата, с оглед на които се иска да бъде оставена без разглеждане, както и доводи за нейната 1 неоснователност, предпоставящи отхвърлянето й като неоснователна.

С определение №4768/23.10.2024г. по ч.гр.д. №2633/2024г. на ВКС е разрешен въпросът за характера и допустимостта на частна жалба с вх.

№15548/09.02.2024г., а именно, че е такава по чл. 413, ал.1 от ГПК и е редовна и допустима.

Разгледана по същество, според настоящия състав, е неоснователна, поради следното :

Видно е от определение №15047 от 12.12.2023 г., че СГС е постановил издаването на поисканата европейска заповед за плащане за сумата от по 250 евро – главница за всеки молител, както и за сумата от по 25 лв. – разноски за всеки молител. Със същото определение длъжникът е осъден да заплати на адвокатско дружество „Г. и П.“ сумата от 480 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Прието е, че този размер съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Софийският апелативен съд споделя мотива на първоинстанционния съд, че делото не е с фактическа и правна сложност. Производството по издаване на ЕЗП е формално, развива се без провеждане на открито с.з., не е свързано с оценка на доказателства и прилагане на материално - правни норми в контекста на тези доказателства. Правната защита и съдействие на адвоката се свежда по попълване на Молба за европейска заповед за плащане - Формуляр А, която изисква предимно техническа дейност, а самото производство е възможно да приключи в една фаза, поради липсата на възражение от длъжника.

Като несъстоятелни следва да бъдат отхвърлени възраженията на жалбоподателя за съобразяване на минималните размери на възнагражденията по Наредба №1/09.07.2004г. при определяне на възнаграждението в казуса, тъй като решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22г., което е задължително за съда (чл. 633 ГПК), приема, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в НМРАВ, а следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.

Присъденото от СГС адвокатско възнаграждение от по 120 лв. по претенцията на всеки от молителите, на практика съставлява ¼ от размера на всяко от вземанията, за което е подадена молбата за ЕЗП. За пълнота на изложението съдът отбелязва, че горното възнаграждение е и повече от половината от предвиденото възнаграждение по чл. 7, ал.7 във вр. с ал. 2, т.1 от Наредбата, която съдът не прилага по съображенията, посочени по – горе.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №15548/09.02.2024г., 2 подадена от адв. Г. Г. – пълномощник на молителите Т. Д., К. Д., М. Д. и И. Д., срещу определение №15047/12.12.2023г., в частта относно определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3