Решение № 100 от 14.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Ловеч, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

Е.Я ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В.А като разгледа докладваното от Е.Я ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500593 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постановено е съдебно решение №140/17.07.25 г. по гр.д.№302/24 г. по описа на ТРС, с което е осъден „Анса Борима" ООД, ЕИК:22026070, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя М.И.П., да заплати на Р. Е. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: **** сума в размер на 47 500 /четиридесет и седем хиляди и петстотин/ лева, представляваща приетия от съда справедлив размер на дължимото обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 30.11.2022година, за претърпени от него болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането 30.11.2022 година до окончателното изплащане на задължението, осъден е "„Анса Борима" ООД, ЕИК:22026070, със седалище и адрес на управление **** , представлявано от управителя М.И.П. да заплати по сметка на Районен съд - Троян сума в размер на 1900.00 /хиляда и деветстотин/ лева дължима ДТ, както и сумата от 449.50 /четиристотин четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/ лева, разноски за експертиза; осъден е "„Анса Борима" ООД, ЕИК:22026070, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя М.И.П. да заплати на адв. Р. Р. вписан във ВТАК, личен номер 1100032550 със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ***А, ет. 1, офис № 1, п.к. 5005 сумата в размер на 4450.00 /четири хиляди четиристотин и петдесет/ лева, представляваща възнаграждение за осъществяваното в полза на Р. Б. безплатно процесуално 1 представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, като решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-помагач „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК 21718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" 89Б, ОББ Милениум център.

Постъпила е въззивна жалба вх.№5146/15.09.2025 г. от адвокат Н. Л. и адвокат И. М. гр. София, ж.к/Гоце Делчев", бл. 255, вх.А, ет.1, aп.1 в качеството им на повереници на ответника „Анса - Борима" ООД, с ЕИК 220 026 070 срещу Решение peг. № 140/17.07.2025 г. по г.д.№ 302/24г. по описа на PC- гр.Троян с твърдения, че то е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че решението е постановено без да се обсъждат събраните доказателства в цялост, което е довело и до едностранчив редултат от постановения съдебен акт с молба изцяло да б ъ д е отменено цитираното решение и постановено ново, като респ. бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, или ако съда прецени това искане за неоснователно, то да намали претендираната сума с платените суми в общ размер на 14 000 лева, както и да бъде намалено обезщетението поради висок процент съпричиняване.

Изтъква, че съдът следва да следи за редовността на исковата молба до постановяването на съдебното решение, но и по-късно да бъде констатиран порок, той подлежи на отстраняване и не е изключено нередовност на исковата молба да бъде открита и по-късно в първоинстанционното, а даже и във въззивното или касационното производство, като при откриването на нередовност е без значение обстоятелството, че исковата молба вече е била приета за разглеждане.

В този смисъл цитира, че с Определение № 454/ 05.05.2025г., на Окръжен съд -Ловеч, II състав, ч.г.д.№ 267/25г., и твърди, че районният съд не е съобразил тази констатация на горестоящия съд и е постановил решение по нередовна искова молба.

Сочи, че съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска (фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право) и петитума (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита), като при непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията; при неясното им или непълно посочване; при неконкретизиран петитум, както и при несъответствие между основанието и петитума, исковата молба е нередовна, тъй като е невъзможно да се индивидуализира спорният предмет ( в този смисъл решение № Решение № 50050 от 03.07.2023 г. по гр. д. № 1460 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение ).

Поради горното ви моли съда да остави исковата молба без движение, като укаже на ищеца да приведе петитума в съответствие с обстоятелствената част - съобразано посоченото от Окръжен съд - Ловеч.

Счита, че съдът нарушава принципа на състезателното начало и принципа на равенство на страните в процеса, тъй като едва с крайния си съдебен акт, съдът приема, че спрямо ищеца не са „били осигурени от работодателя безопасни условия на труд, не може да се приеме, че трудовата злополука се дължи на груба небрежност" (стр. 14-та от съдебното 2 решение, горе), като според изложената мотивна част съществена роля за това заключение на съда играе „...представената от ответното дружество служебна бележка до ръководителя на цех/отдел „Шприцов" при „Анса Борима" ООД за проведен на Р. Б. начален инструктаж (л. 39 от делото) т.е. от дата 20.03.2022 г, т.е. почти един месец преди да възникнат трудовите правоотношения между страните, което е видно от сключения трудов договор № 21 от 19.04.2022г. "

Изтъква, че съдът не може служебно, едва със съдебното решение и без разглеждане на въпроса в съдебно заседание, да приравни документ за начален инструктаж на работник с липса на проведено обучение, особено когато този факт има съществено значение за изхода от делото и ще бъде основание да се реши, че работодателят не е спазил изискванията за здравословни и безопасни условия на труд.

Цитира, че съгласно чл. 7 ГПК, съдът следи служебно за редовност на документите, но също така е обвързан от принципа на състезателното начало и гарантира правото на защита на страните и ако съдът счита, че даден доказателствен документ (например протокол за инструктаж), представен по делото, съдържа нередовност или липса на достоверна дата, той не може автоматично и едностранно да приеме даден факт без да уведоми и изслуша страната, която се ползва с документа.

Сочи, че при съмнения относно доказателствената тежест и валидността на даден документ, съдът трябва да се позове на чл. 154 ГПК (която страна носи доказателствената тежест), и да даде указания на страната относно необходимостта от представяне на валидни доказателства по релевантния факт—например, че инструктажът е проведен преди началната дата на трудовото правоотношение, което буди съмнения за автентичността на документа.

Изтъква, че съдът, ако констатира такова несъответствие, има задължение да укаже на работодателя възможността да направи уточнения, да представи поправени или допълнителни доказателства, или да вземе отношение по въпроса в съдебно заседание преди постановяване на решение.

Смята, че съдът е длъжен да даде такова указание, когато счита, че проявлението на конкретен факт (например липса на доказателство за проведен инструктаж със съответната дата) може да се окаже от съществено значение за правото на защита на една от страните, както и ако се касае до липса на доказателства, които биха могли да изменят съществено крайния резултат по делото.

Излага, че възможността съдът да вземе предвид доказателства или факти, които не са били предмет на обсъждане и становище от страните, е ограничена именно с цел защита правото на участие в процеса и състезателното начало (чл. 9 ГПК)и ако съдът се произнесе по такъв въпрос без указания и без страна да има възможност да изрази позиция, това е процесуално нарушение.

Поради което, прави изрично оплакване срещу доклада по делото, като счита същия за непълен, досежно представените документи за проведен начален инструктаж на Р. Б., от 3 общо три такива за безопасност -кога, как и от кого са провеждани. Моли и в тази връзка на основание чл. 266, ал.З ГПК да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане относно обстоятелството кога, какви инструктажи и от кого са провеждани на Р. Б., както и в тази връзка моли да бъде дадена възможност да представи вътрешна заповед за провеждане на инструктажи за безопасност при работа с машини.

Относно действителността на тристранното споразумение между Р. Б., „Анса Борима" ООД и ДЗИ „Общо застраховане" ЕАД изтъква, че съдът напълно игнорирал тристранното споразумение, като изцяло възприема доводите за нищожност на същото на ищцовата страна, без да съобрази и обсъди и техните аргументи.

Сочи, че на 20.02.2023г. е подписано споразумение между ищеца, ответника и ДЗИ „Обшо застраховане" ЕАД, като по силата на същото, заради претърпените болки и страдания, на пострадалия е изплатена сумата от 12 500 лева, като е преведена по сметка на Р. Б. на 21.02.2023г.

Пояснява, че по силата на това споразумение, страните заявяват, че ще считат всички отношения помежду им във връзка със злоплуката, настъпила на 30.11.2022г., с пострадал Р.

Б., за напълно и окончателно уредени, като няма да имат никакви финансови претенции една спрямо друга по повод на нея.

Счита, че от изложеното е видно, че ищецът е бил наясно с какво се съгласява; подписал го е почти два месеца след злополуката - т.е. не е бил в състояние на стрес непосредствено след злополуката, имал е време да осмисли какво приема като обезщетение и с какво се съгласява, без да е бил притискан и цитира, че според чл. 365, ал.1 ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

Изтъква, че спогодбата е договор, с който по дефиниция на чл. 365,ал.1 ЗЗД страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор и при позоваване на нея, основателността на претенциите, въведени като предмет на спора зависи единствено и само от изпълнението на уговорките по това споразумение и това очертава спорния предмет на делото, както и квалификацията на спорното право доколкото договорът за спогодба е самостоятелен, неформален и консенсуален договор.

Излага, че ищецът (в този случай) може да се защити срещу ефекта на спогодбата която е сключил, само ако оспори нейната валидност, като при определени предпоставки съдът проверява действителна ли е спогодбата и без да е направено възражение, но условието е иска да се основава на нейното действие. Твърди, че спогодба е приложима и в отношенията между служител и работодател, включително ако има за предмет преобразуващо уреждане на правоотношения по възникнала отговорност, но съдът не зачита споразумение, което противоречи на закона, заобикаля го, или нарушава добрите нрави, което би довело до нищожността му, като ципира практика на ВКС в този смисъл.

Изтъква, че ищецът в настоящия спор действително прави възражение за нищожност на споразумението, но не на основание противоречие с добрите нрави или закона, а поради 4

„...липса на предмет и същия е невъзможен" (съдебен протокол от 11.09.2024г. - възприето в съделното решение на стр.18, 2 абз.).

Изтъква, че този извод на съда е напълно погрешен и противоречи на всякаква правна и житейска логика. Изтъква, че под предмет на сделката в правото се разбира това, около което се върти идейното съдаржание на последната, като в случая предмета на споразумението без съмнение е заявеното от страните му желание чрез него те да уредят в пълнота отношенията си, от една страна, и сключването му да бъде пречка да бъде пречка за бъдещи съдебни спорове, от друга страна.

Изтъква, че буди недоумение обективираната в т. Е от преамбюла на споразумението общ за страните по него „извод", според който те „признават" угодната единствено на застрахователя теза, че ищецът по настоящето дело не е застраховано лице.

Цитира, че фактите, потвърдени изцяло и в настоящето производство, са, че ищецът е постъпил на работа в дружеството след сключването на договорът за застраховка от 18.01,2022 г. и поради голямото текучество на кадри в „Анса Борима"ООД са пропуснали да уведомят застрахователя за напускането на някои от старите и за започване работа на тяхно мсто от нови работници, включително и за лицето Р. Б..