Решение № 181 от 23.12.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Несебър, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря М.ета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20252150200114 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. А. Т. с ЕГН **********, адрес: село Т., улица Р. № * община Н., против Наказателно постановление № 23-0304-001666 от 09.01.2025г., издадено от Началника на РУ Несебър към ОДМВР Бургас, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца, за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че не е напускал мястото на ПТП като участник в него, по който начин отрича да е извършил вмененото му нарушение. Твърди обаче, че все пак си е отишъл до вкъщи, където се е облякъл, а когато се е върнал на място, заварил полицаите вече там. По време на проверката, при която са му проверили документите като водач на МПС и тези на автомобила, жалбоподателят е обяснил, че не е избягал, защото няма причина да го прави. Моли за отмяна на наказателното постановление (НП).

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата. В хода по същество заявява, че причината да напусне мястото на ПТП е възникналата у него уплаха, при което не е знаел как да реагира, а селото е било наблизо.

Твърди също, че е пострадал вследствие на катастрофата, тъй като е получил нараняване.

Завърнал се е на мястото на ПТП заедно със свои приятели за да решат какво да правят, а полицаите, които вече били на място, му предложили да повикат бърза помощ с оглед заявеното пред тях, на което жалбоподателят отказал.

1

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Представил е обаче писмено становище, в което се изразява позиция за неоснователност на жалбата, както и че от събраните по делото доказателства нарушението е доказано, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 12.12.2023г. след полунощ, докато изпълнявали служебните си задължения, полицейските служители Х. Н. Х. на длъжност „старши полицай“ и А. И. Б. на длъжност „младши инспектор“, двамата служители в РУ Несебър, получили сигнал да отидат в село Т., община Н. за да посетят настъпил там скандал. Докато пътували със служебния автомобил, управляван от свид. Б., от град Н., след разклона за село Т. забелязали, че в канавката от лявата страна извън пътното платно, има обърнат лек автомобил. Спрели и започнали да търсят пострадали лица в автомобила и в близост извън него. След като не открили никакви лица наблизо, уведомили дежурния, включително и за изпращане на екип на пътна помощ, а докато изчаквали да пристигне екип от Пътна полиция, отбивали движението на автомобилите. На място пристигнали свид. М. В. М. – „младши автоконтрольор“ при РУ Несебър, заедно с колегата си Д. М., които установили лек автомобил „Ф. Г.“, водачът на който автомобил не е бил на място, като автомобилът е реализирал самостоятелно ПТП.

Малко след това обаче на място е пристигнал жалбоподателят А. А. Т., придружаван от няколко души негови познати, и се е представил на полицейските служители като водач на автомобила, като е заявил, че той го е управлявал по време на настъпването на произшествието. Били са му поискани документите, както и тези на автомобила, които той е представил. По него не е имало видими следи от наранявания.

В АУАН серия GA № 1170023 от 12.12.2023г., съставен от М. В. М., е описано, че на същата дата в 00:10 часа, на път III-9061, на около 300 метра от кръстовището за село Т., посока от село О. към село Т., управлява личния си лек автомобил Ф. Г. с рег.№ ********, като в качеството си на водач, който е допуснал ПТП, не уведомява компетентната служба в МВР и напуска мястото на произшествието. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер 7510 с № 0783, като уредът отчита 0 промила алкохол. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б. А от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетел по съставянето на акта Д. М. М., и от А. А. Т. в качеството му на нарушител, на когото е връчен препис от акта срещу разписка. Възражения срещу акта не са направени нито при съставянето и връчването му, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации при посещението на мястото на ПТП и обстоятелствата по съставянето на акта. Като свидетели по делото за разпитани и полицейските служители Х. Х. и А. Б., 2 които описват обстановката, която двамата са заварили при установяване настъпването на ПТП, потвърждават за събитията, които са се случили след пристигането на екип на Пътна полиция, и за действията, извършени от отделни лица, включително и за обстоятелствата, свързани с проверката на документи на автомобила и на лицето, който се е представил за водач.

Административно наказващият орган е приел2, че нарушението е доказано и е издал обжалваното НП, с което е наложил санкциите, и също е приел, че квалификацията на нарушението е по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва постановлението, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустимо – НП е връчено на 05.02.2025г., а жалбата срещу него е подадена на 14.02.2025г.

Съгласно чл.123, ал.1, т.2, б. „А“ от ЗДвП, „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да уведоми компетентната служба в Министерството на вътрешните работи“.

В наказателното постановление това нарушение е описано словесно, че като водач на МПС, който е допуснал ПТП, не уведомява компетентната служба в МВР и напуска мястото на произшествието.

Цифрово нарушението е квалифицирано по чл.123, ал.1, б. „а“ от ЗДвП.

Формално при описанието на това нарушение е налице непълнота при отразяване на съставомерните обстоятелства на нарушението, като не е посочено дали при ПТП са пострадали хора или са причинени само имуществени щети, за да може да се направи извод какви са били точните задължения на водача и дали те са били изпълнени. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за движение се твърди, че е извършил. Нарушаване на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Съгласно § 6, т.30 от ПР на ЗДвП „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение товар или други материални щети“.

С оглед горното описание на нарушението в НП, изводът за наличие на пътнотранспортно произшествие не би могъл да бъде обоснован, а оттам и извода, че въззивникът е участник в пътнотранспортното произшествие.

В настоящия случай съдът счита, че нито актосъставителят, нито административнонаказващият орган е установил правилно фактите по случая, липсва 3 преценка за изпълнението на изискванията на § 6, т.30 от ПР на ЗДвП и респективно доказателства, установяващи, че е налице пътнотранспортно произшествие по смисъла на закона. Заявлението на жалбоподателя едва в съдебно заседание, че е получил нараняване в резултат на допуснатото от него самостоятелно ПТП, при което управляваният от него автомобил е бил обърнат, за които обстоятелства няма представени обективни доказателства, не изпълнява изискванията на посочената разпоредба за събитие, представляващо пътнотранспортно произшествие. След като не е настъпило пътнотранспортно произшествие, или пък е налице настъпило такова пътнотранспортно произшествие, но при него не са пострадали хора, то не е налице съставомерно деяние по чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП. Съставът на това административно нарушение изисква настъпване на пътнотранспортно произшествие с пострадали хора, след което възниква задължението за водача да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.

Водачът следва да знае, да има ясното съзнание, че е участник в пътнотранспортно произшествие и съответно да предприеме изискващите се законови действия.

В акта и постановлението не са описани обстоятелствата, които задължават А. А.

Т., като водач на МПС и участвал в настъпването на ПТП, да уведоми компетентната служба на МВР, поради което е налице несъответствие на описаното деяние с посочената като нарушена правна норма. С оглед това несъответствие, представляващо и драстично противоречие между обстоятелствената част на акта и дадената от актосъставителя правна квалификация на нарушението, не би могло да се приеме, че наказателното постановление е издадено при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН, при допусната нередовност на акта независимо, че това не е отбелязано в него.

Непосочването на нарушената законова разпоредба пък в АУАН означава, че при съставянето му е нарушен чл.42, т.5 от ЗАНН и това нарушение е съществено, като то не може да бъде санирано нито с издаването на обжалваното наказателно постановление, нито в съдебното производство. Непосочването на конкретната нарушена законова разпоредба, респ. неправилното й посочване, представлява съществено процесуално нарушение, защото е лишило жалбоподателя от възможността да узнае какви правила той е нарушил като водач на МПС с извършеното от него деяние, което от своя страна го лишава от възможността да упражни правото си да изложи конкретни възражения срещу съставения му акт – дали срещу това, че от произшествието няма пострадали хора или срещу това, че не е не е уведомил конкретната служба на МВР. Нещо повече, при описанието на нарушението, както в АУАН, така и в същото НП, конкретните действия, които са вменени на нарушителя, са:

„не уведомява компетентната служба в МВР и напуска мястото на произшествието“.

Първото действие действително отговаря на неизпълнение на задължението, вменено на водач на пътно превозно средство, който е участник в ПТП с пострадали лица, в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП, а второто – напускане на мястото на произшествието, е предвидено в чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП, като двете действия не могат да се отъждествяват, заради което законът ги е регламентирал отделно.

Съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на 4 административно наказателното производство по установяване на административно нарушение по налагане на административни наказания е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя А. А. Т..

Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено изцяло, а това прави безпредметно обсъждането на въпроса за неговата правилност.

В полза на съда следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 12,62 лева – платени пълни разноски на свидетел, която сума с оглед изхода на делото следва да бъде възложена на Областна дирекция на ОД на МВР – Бургас.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд